Швейцарският историк Фурер пише:
„През Средновековието естествените нужди се облекчават просто на улицата, а съдържанието на нощното гърне се изсипва без задръжки през отворения прозорец. Онзи, който се шляе по улиците, не само гази с крака в мръсотия, но и върху главата му може да се изсипе такава. Срещу първото са били изобретени обувките с високи токове. От последното няма отърване.“
Добре е дамите да знаят генезиса на високите си токчета. Абсолютният монарх, кралят-слънце Луи ХIV, подчертавал абсолютната си власт включително с това, че дори дава аудиенции, седнал върху гърнето си. Ежедневно съдържанието на прословутото му златно гърне се изследва задълбочено от придворните му лекари – като консистенция, цвят, аромат и дори на вкус за определяне на здравословния статус на суверена.
Времената се менят, но не и нравите. И сега няма отърване! Вече не на улицата, а в собствения ни дом ни заливат със зловонните извержения на властниците – т.нар. политически елит. От екрана на телевизора и монитора, от радиоемисиите, от страниците на печата. Консилиум от политолози, социолози, социални антрополози и прочие навъдили се „лози” от реални и измислени правителствени и неправителствени организации одушват и премляскват съдържимото в позлатения им цукал. Всяка сутрешна радио и ТВ емисия започва със седянка на едни и същи втръснали ни муцуни на дежурните анусолози на властта, които продължават през целия ден и дори ни приспиват в късните емисии.
Тези, които са с дебелите портфейли и владеят средствата за масова информация, разполагат с армия от социолози, политолози и други специалисти по промиване на мозъци, чрез които определят задкулисно правилата на играта. Най-голямата гавра е в това, че повечето от тези публични ментори добре съзнават несъстоятелността на политическите и социалните си теории. Но лицемерно продължават да служат на властниците или на собственото си положение и „амплоа“, срещу интересите на народа. В оправдаване и апологетизиране на очевадно грабителска политика.
Вече е създадена като че ли цяла прослойка от такива „специалисти”, с тенденция тя да става все по-широка. Приютява ги раздуващата се като мърша на слънце държавна и общинска администрация, както и многобройни „тинк-танкове”, заплащани със средства от Евросъюза, или т.нар. соросоидни организации. В презантациите на ВУЗ -овете, в които се преподават въпросните науки, има изкусителни предложения за кандидат-студентите. За международна мобилност, като програмите осигуряват възможност за международно студентско образование в университети в Белгия, Италия, Швейцария, Франция, Испания, Кипър, Германия, Турция, Полша. И за бъдеща реализация в престижна и добре платена професия.
В чуждестранните университети дисциплината Политология се нарича Рolitical science (политическа наука). Подчертава се, че политологията не е специалността, която трябва да подготвя бъдещи политици, (жалки неграмотници), а специалност, която подготвя политическите анализатори. С диплома по тази специалност може да се гради кариера като експерт и анализатор на политическите процеси в държавни институции, правителствени и неправителствени организации, политически партии, профсъюзи, международни организации. Медиите, социологически агенции и дипломатическите институции също са вариант за работа пред политолозите. Да не забравяме и за прословутите PR-и, които са под път и над път. Вече и най-мижавите ведомства, включително и подразделенията им в провинцията, кореспондират с простолюдието и себеподобните си чрез тях.
Населението на тази държава обаче отдавна разбра, че в устройството й има нещо гнило и дълбоко несправедливо, което помага на шепа хора да се обогатяват с милиони и милиарди, за сметка на трохи за социално ощетените, които трохи те наричат „социални програми”. Това изкара недоволните и будните на улицата и направи враждебни тези, които още не са там. Защото повечето граждани и потенциални избиратели много преди всички „избори” разбраха, че няма за кого да гласуват; те не харесват нито една от маргиналните партии. Когато допускаш да бъдеш маша в ръцете на най-богатите, и то на шепа от тях, и те да ти диктуват всякакви условия, случващото се е логично.
Но засега „елитът” е просто без конкуренция. Нямат проблеми с подкупването или омърсяването на набелязани личности, за да разединят и обезглавят всяко опозиционно движение. И на първа линия са пак „анусолозите“. Пак някои до болка познати, едни и същи, активизирали се муцуни на прехода, които безсрамно, с пяна на уста, от екрана или по микрофона, предлагат услугите си за „оправяне на нещата”, след като, включително с техните неуморни усилия, ситуацията се оплете в „Гордиев възел”.
А такъв възел не се разплита. Разсича се с меч!
Светослав Атаджанов
