Не, не е правописна грешка…
За мнозинството от българите, включително и за мен, хапването сутрин на мазен, топъл бюрек е истинско удоволствие. Това е може би най-харчещият се продукт в нароилите се на всеки ъгъл в родината ни пекарни и закусвални. Жадно поглъщан, от бързащи сутрин за работа бачкатори и чиновници, както и от целокупната ни нация, с непретенциозен към гастрономията вкус.
По същото време, от ранни зори, телевизиите и радиата вече са омесили и опекли и журналистическия му аналог и ни го сервират горещ от актуалност и ухаещ на правдоподобност. Както въпросното тестено изделие, за да е продаваемо, е забъркано с нискокачествено брашно, свинска мас и палмова извара, вместо краве сирене, така и журналистическия му аналог е подобен сурогат. Микс от полуистини и откровени лъжи, замесен и опечен от фурнаджии, владеещи до съвършенство изкуството на „фурнаджийската лопата”.
А в това, че наистина го владеят, виждаме при всяка промяна в политическия ни интериор. Един от майсторите в занаята е Николай Бареков. С едно кликване в Гугъл, научаваме подробностите в професионалната му биография. За възхода му – от водещ в чалга предаването „Чака-рака“, с прозвище Ники Дудука – до непоклатим стълб на сериозната, социална журналистика и отскоро създател на политическо движение „България без цензура”. С намерение същото да прерасне в партия, участваща в политическия процес.
Естествено е всеки да търпи развитие с времето и натрупването на житейски и професионален опит. Но някак си не мога да се отърва от чувството за deja vu. За това, че този филм вече сме го гледали и ни е омръзнал до втръсване. За преекспониране на образи, като на „мъдрия цар”, оказал се посредствен лъжец и лукав интересчия. За произвеждани от редници и младши офицери, направо в генерали авантюристи и некадърници, за да оглавят ключови служби, че и държавата.
Но, що за нахалство? Тук-там още се въртят клипчета на младия водещ Ники, в народна носия, от които се вижда, че чалгарството му е стихията. А бяхме свидетели и на по-късното му тичане и сервилничене пред силните на деня политици и бизнесмени. Довело естествено до създаване на топли връзки с тях. Изплуваха предателски снимки, почти еднакви с тези на царските министри на яхтата на мутрите в Монако. Но този път малко по-встрани, в Сан Тропе, в компания на олигарси, за които се заканва, че уж ще ги бори. И сега сме свидетели на „трансформънса” му в борец за справедливост, биещ се в гърдите, смело и безнаказано ругаещ бившите си кумири. А всичките му изяви са документирани в пресата, записите от предаванията и пр. – и всеки мислещ зрител и читател, имащ права и на избирател, няма как да не си задава въпроси.
Тъкмо снощи по канала History гледах филм за историята на Санкт Петербург. В който между другото имаше кадри за „Великата октомврийска революция”. Показаха се наскоро разсекретени документи за преводите на десетки милиони златни марки от немския генерален щаб до болшевиките, дадени за успешното провеждане на революцията, с цел елиминиране на един от основните им противници. Също и прекарването през цялата територия на воюващите страни на вагона на Ленин със статут на дипломатическа неприкосновеност, до пристигането му на Финландската гара в руската столица. Историята с режисираните „революции” навсякъде е една и съща! Само трябва да се проследи откъде идват парите…
Да, има нещо гнило в Дания, пардон България. И то не е от вчера. Отново сме в „разделно” за пишман политиците ни време и за опъващите конците им от задкулисието. Време за „нови” политически проекти и лица. Защото и без да се допитваме до Пития, на всички ни е ясно, че кабинетът Орешарски едва ли ще устиска до пролетта. За това трескаво се реанимират, гримират и фризират извадени от фризера политически трупове и се търси свежа продажна плът. Нагла, безцеремонна и нахална. А такава винаги се намира и дори самопредлага…
.
Светослав Атаджанов
