Борислав Николов*, Forumbulgare.ca
.
Всяка есен италианските вестници от цяла Канада получават от печатниците, с които работят, легални документи, удостоверяващи годишния им тираж, разбит по месеци, седмици, вкратце според честота на печатането. На тази база, както разбира се и на качествени критерии, италианското правителство дава годишни субсидии на някои от медиите, които ние познаваме в Монреал или Торонто.
Аналогично е положението с руските медии. От години насам има утвърдена политика, може би най-добре формулирана от Путин преди две години на една от руските медийни срещи: пишете каквото искате, пишете срещу правителството, но пишете на руски! Излишно е да добавям, че това желание е също гарнирано със субсидии.
Въпросът за единна политика за българските медии не е нов. В тоталитарно време Агенция София-прес се занимаваше с всичко, свързано с облика на България, както справедливо отбеляза Иво Хаджимишев, известен наш фотограф, в изказванията си на Римската медийна среща.
Една година по-късно, лично аз запитах тогавашния външен министър Ивайло Калфин, кога ще има политика за българските медии в чужбина? Съвсем скоро, заяви той. Колко скоро? Ами наесен, наесен!
И ако имате идеи, пишете ми. На мейла във Външно.
Ако не ме лъже паметта, подобен въпрос бе зададен и на Бойко Борисов и отговорът му, а именно че в България се готви Закон за печата, предизвика огромна суматоха – Закон за печата означава въвеждане на цензура. Естествено, Б. Борисов нямаше това предвид, нека приемем, че казаното е било дребна неточност.
Политика за задграничните медии е нещо съвършено различно. За никого не е тайна, че зад граница живеят над 2 милиона българи, които четат или слушат медии на родния си език по цял свят. Как преживяват тези медии, мислите? И най-вече, ако хората се нуждаят от тях, какъвто е случаят на повечето места, защо няма активна подкрепа от страна на българската държава, каквато подкрепа има за други български организации? Ето, колежката Мая Василева ни разказва, на следващите страници на в-к Форум, за финансовата подкрепа от българската държава към църквата и неделното ни училище, тези средища на патриотизъм и българщина. Без да са огромни, отпуснатите фондове позволяват и на двете организации да дишат по-спокойно.
Това е прекрасно, особено ако същата политика се прилага в цяла Канада, а също и на други места в света. Може спокойно да заключим, че пари за училища има – до 200 000 лева струва ми се, както и за църквите, както заявили на Калина Коцева, главна редакторка на в-к Форум в Агенцията за българите в чужбина.
Непредубеденият читател ще заключи, че за образователните ни центрове и за тези свързани с духовното оцеляване на българите зад граница пари има. Също така непредубедения читател ще заключи обаче, че щом за тези организации пари има, а за медиите няма, въпреки години наред повдигания въпрос, същите тези медии на никого не са нужни? И нямат никакъв принос във така свидното на Българската държава съхранение на българщината? Че същите тези медии не са общественото пространство, в което се сблъскват мнения, разменя се информация, накратко гради се социалната тъкан на общностите ни зад граница?
Разбира се, без никакво въображение можем да си представим българско общество, сплотено около нечие църковно расо и около нещо средно между детска градина и неделна забавачка. Никакви медии, никакви мнения – пази Боже! – просто си живеят хората зад граница ей така.
И все по-малко знаят едни за други, все по-малко въпроси, все повече единомислие. Вкратце, мечтата на всеки политик.
Е, защо тогава да повдигаме изобщо въпроса за липсата на политика за българските медии от страна на България? Политика има: медиите не са ни нужни кой знае колко много, особено ако задават въпроси и изказват мнения, като Форум например.
Виж, църквата и неделното училище – това е друго нещо нали?
……………………………………………………………………………………….
* Авторът живее повече от 20 години в Канада. От 12 години издава в Монреал българския вестник „Форум“. Той е един от участниците в Деветата световна среща на българските медии, която тази година се провежда в Пловдив и Велико Търново.
