Главният редактор на в. „Сирак“ Стефан Здравков е изпратил до българския президент Росен Плевнелиев, до Министерството на отбраната, дирекция „Войнишки паметници“, и до временно изпълняващата длъжността посланик на Р. България в Чешката република Г. Ленкова Предложение-Становище, свързано с историята и състоянието на войнишкия паметник на старшина Николай Цеков Николов, намиращ се близо до село Нови дум, Община Раковник, Чехия.
Старшина Николов е бил убит по време на инвазията на военни части от т.нар. Варшавски договор в Чехословакия през 1968 г. Той е бил личен приятел на Стефан Здравков, служили са заедно навремето, и г-н Здравков се опитва да направи всичко по силите си, за да осигури на един нелепо загинал български войник уважението, което се полага на войнишки гробове и паметници, да съхрани паметта за своя другар и приятел. Стефан Здравков се надява да провокира вниманието на ресорни институции и длъжности лица в това отношение не от вчера.
Публикуваме по-долу неговото писмо до тях с незначителни съкращения.
–––––––––––––––––––––––––––
.
До
Президента на Р. България и върховен главнокомандващ Росен Плевнелиев
Министерство на отбраната, дирекция „Войнишки паметници“
ВРИД посланик на Р. България в Чешката република Г. Ленкова
.
„Мъртвият не ни е вече враг!..“
Димчо Дебелянов
.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ – СТАНОВИЩЕ
за историята и състоянието на войнишкия паметник на старшина Николай Цеков Николов
.
От 30.09. 2013 г. до 4.10.2013 г. малък изследователски екип в състав: Стефан Стойчев Здравков, пенсионер, и Мартин Ивов Момчилов, студент ІІ курс спец. „Етнология” в ЮУ „Неофит Рилски” – Благоевград, осъществихме пътуване до столицата на Чехия – Прага, за да обследваме на място някои от версиите за гибелта на младши сержант Николай Цеков Николов, при охрана на летище „Рузине” (сега „Вацлав Хавел”) край Прага. Тях ще обобщим в отделна брошура*, сега ще се спрем по-обстойно на състоянието на паметника край с. Нови дум.
За мен не е проблем да си призная, че съм изпаднал в заблуда след двете писма на МО и МВнР от 3.05.2005 г.: „На мястото има паметен знак – масивен каменен блок с размери 2-0/1,5 м… Макар и трудно, написаното се чете”, и от последното писмо по интернет на Петър Попов от м. август т.г., със снимка от откриването на един наистина приличен войнишки паметник. Веднага трябва да призная, че без съдействието на г-жа Горяна Ленкова, ВРИД посланик на Р. България в Чехия, нашата мисия на двама български изследователи беше обречена на неуспех. Придружени от консул Тюркян Акиф, с водач Бойко и колата на посолството, която се движеше по азимут, зададен на JPS-а, можахме да стигнем до Пустовети, за среща с кметицата г-жа Клобасова, а след това и да намерим паметника в гористата местност край с. Нови дум. Меко казано, не считам, че имаме повод за особена гордост, задето бяхме първите четирима българи, които стъпват през последните години на това място и полагат цветя на войнишкия паметник на ст. Николов.
След извършения от нас оглед на място към 11.30 ч. на 2 октомври 2013 г., наистина нещата могат да се обобщят и така: „На мястото има паметен знак – масивен каменен блок с размери 2-0/1.5 м… макар и трудно, написаното се чете”…, или по-точно: обидно подобие на войнишки паметник, многократно оскверняван през тези 45 години с боя, екскременти, самоделни взривчатки, чукове и пр. Бях се подготвил от България, освен с ароматни рози от родното място на ст. Николов, и с малка опаковка „златен бронз” и четка, с които преди това бях повторил името върху паметника на майка ми в Мездра. Но поради емоционалното състояние, в което изпаднах, след като видях стореното, не можах да направя така, че „…написаното се чете“ – да стане малко по-добре. А и на място, и сега считам, че това беше безсмислено – паметникът се нуждае от основен ремонт! Заедно с група приятели каменоделци от Мездра сме готови да го направим. Но преди това ще трябва да изминем дълъг път на взаимно уважение, приемане на европейските ценности и пр., заедно с чешката страна! Защото не само чехи са осквернили паметника на войника Николай Николов – в родното му село Бъркачево още в началото на т.нар. „криминален преход” е била задигната бронзовата глава на паметника му; беше свалена и отново възстановихме паметната плоча на входа на СПТУ по МСС в Мездра, където е учил приживе, и пр.
Мислех само да маркирам предлаганите от мен стъпки по общия ни път, но изглежда трябва по-системна обосновка. И така: чехите имат проблем с българите заради инвазията на Варшавския договор 1968 г. и още не могат да приемат паметника на българския войник, погубен нелепо от техни съграждани, получили присъди. Макар че не само военните историци трябва да направят съпоставка с причинените им загуби при тези събития и с примерно Ирак, Афганистан, СФНРЮ, позабравения вече Виетнам?!… Българите от друга страна пък имат проблем с чехите в наше време заради ЧЕЗ. Ще са нужни система от дипломатически, общовъзпитателни и пр. съгласувани мероприятия за изглаждане на взаимоотношенията.
Защо двете посолства да не ни съдействат за възобновяване на контактите? С деца от Домовете за сираци по проекти на ЕС сме засаждали: рози, лозички, черници, ядливи кестени – защо още през идващата пролет малка група млади еколози да не посети Раковник в Чехия и пред общината, училище и край лобното място на ст. Николов да не засади рози и дръвчета, та да се оформи една малко по-естетична околна среда?! Ще донесем и мраморна плоча с надписа, която да замени текста върху повредения паметник. Ще ни трябва само ел. захранване. Защо поделение на ЧЕЗ – България в Чехия да не ни осигури само за час ел. генератор! Като начало е необходимо незабавно да бъде направен опит за изчистване на изцапания паметник – община Раковник или ЧЕЗ да закарат една пароструйка. За да видят гражданите на община Раковник, че най-сетне след 45 години немара, двете държави правят някакви общи усилия за преодоляване на миналото. Жалко, че в нито едно от писмата, които получавах, не бе и споменато името Раковник, за да знам, че това е общината, а не Пустовети?! Но аз съм доволен, че все пак направихме първата крачка, ще изчакаме отговора на кмета на Раковник, но дори и да не бъде сключен официален договор за побратимство, двете общини имат толкова общи неща, заради които могат да си сътрудничат. Тази пролет по европроект „Пътуващ семинар” 16 наши съветници и общинари в продължение на две седмици обиколиха редица селища в Европа, а е могло да посетят и Раковник! Наблизо била лятната резиденция на президента на Чехия, обекти, към които могат да проявят интерес и други групи екскурзианти и пр. Община Мездра наскоро откри чудесен музей по проект на ЕС за 2 млн. евро, имаме уникални природни забележителности, като „Ритлите” и т.н. Затова ще си позволя да повторя отново някои от нужните стъпки:
1. Незабавно двама души с една кофа вода и перилни препарати да почистят паметника. За да забележат преминаващите по този път, че има някакво раздвижване. Ако отново има посегателства, отново да се почисти.
2. На последния разклон на пътя преди паметника край Нови дум, редом с указателните табели за селищата да бъде поставена и нова, подобна на кафявите указателни табели за паметници на културата: ”Войнишки паметник – 2 км.”
3. Или съответно, край самия паметник върху добре циментирана желязна тръба фи 12 да бъде монтирана указателна кафява табела с надпис „Войнишки паметник на ст. Николов”. Под нея друга табела с герба и знамето на р. Чехия : „Р. Чехия е парафирала Конвенцията за защита на войнишките паметници през 19.. г.” Това ще информира, респектира и възпитава гражданите.
4. Ако е нужно, чешката община да утвърди малък архитектурен проект за оформяне на малка площадка и озеленяване на паметника. От снимката при откриването на паметника се вижда, че е имало такава.
5. Като установим след известно време, че няма посегателства, да донесем – но най-късно преди 50-та годишнина, плоча с изписания текс , който да монтираме върху паметника.
6. За поредния брой на в. „Сирак” и брошурата „Мъртвият вече не ни е враг…”, филма със същото заглавие, с които ще разкажем за 45-та годишнина от гибелта на ст. Николай Цеков Николов, да съобщим, че се издават с подкрепата на общините Мездра и Раковник, ЧЕЗ – България и пр.
7. Би могло да обявим конкурси за рисунки, стихове на децата от двете общини под патронажа на двамата посланици и пр., както убедих посланика на Украйна Н.Пр. Микола Балтажи да бъде патрон на конкурсите на в. „Сирак” – „Децата на Мездра и Конотоп рисуват”! В Прага имаме чудесно училище, вече разговаряхме с директора .
8. Посланикът и военното аташе на България участват в различните церемонии на 8 май – защо да не стигнат и до Раковник, Нови дум? ЧЕЗ България може да обсъди възможности за осветяване на този иначе красив природен кът, приютил завинаги ст. Николов?!
9. Ако общините Мездра и Раковник сключат Договор за побратимство, те ще си приемат и съответна програма за обмен. Например – в.”Сирак” води началото си от 3 август 1993 г., когато Пивоварен завод „Леденика” в Мездра по наша инициатива проведе Бирен фест „Бира за смет.” В Раковник имало също пивоварен завод – при подобен общ празник „Бирен фест „Леденика” – Раковник” може да се почиства и местото с паметника.
10. Паметникът на Съветската армия в София и „Танк № 23 на маршал Конев” в Прага може да ни разделят – едни ги боядисват, други ги почистват. Войнишките паметници трябва само да ни обединяват за общи действия! Николай Цеков е бил патрон на младежката организация в СПТУ по МСС в Мездра, където е учил – ето поле за инициативи на младежките организации на всички партии в България.
11. Когато наблюдавам как чуждестранни пенсионери щъкат по света и у нас, ми става болно за нашата нищета. Лично съжалявам, че не можахме приживе на майка ми Янка и баща ми Стойчо, и двамата доброволци на 17 г. и 18 г. във втората фаза на Отечествената война 1944-45 г., заедно да посетим Драва-Соболч, където баща ми през ноември 1944 г. е бил ранен и шрапнел остава в сърдечната област до смъртта му, а майка ми се е грижела за него като самарянка и там, на унгарска земя, са ме заченали! Защо, ако не всяка година, то поне веднъж за 50 г. от 1968 г. МО да не организира автобус с ветерани от двата български полка, поради трудното пътуване, да посетят пътем чудесния музей някъде в Татабаня и след това да продължат за Прага – „Рузине” – „Хавел”?!
От военното ни аташе в Прага и Виена г-н полк. Еленко Андреев научавам:
Г-н Попов ме информира за инициатива на чешката страна да обяви паметника на ст. Николов в паметник на Помирението, за което той ще Ви информира лично по електронен път.
Значи имаме сходно виждане за приемане на обща програма за действие!
.
С уважение :
Стефан Здравков
5.10.2013 г.
–––––––––––––––––––––––––––––
* Брошурата под надслов „Мъртвият не ни е вече враг!“ може да се види тук – Niki – pamet.
