Опитвах се да кажа нещо,
но останах неразбран.
Пречупен като кораб в буря,
премълчах отново болката.
Поглеждах небето – толкова огромно.
Молитвата ми тиха – сега крещи.
Птица ранена, не може да се издигне.
Неосъзнат живот – ей така живеем.
Само за едно място няма рушвет,
пътят на всеки свършва там.
А съшиваме илюзиите в руба
и надяваме доспехите на омраза.
Опитвах се да кажа нещо.
Сега тръгвам без цел и посока.
Ще вървя, докато мога.
Сърцето на птицата още тупти.
Нури Джурин
