.
На 7 октомври 2013 г. се навършват 7 години от разстрела на руската журналистка
.
Анна Степановна Политковская е журналистка, защитник на човешките права, известна със своята критична позиция към политиката на президента Владимир Путин (наричан от нея “малък сив човек”), както и със своите военни кореспонденции от Чечня, Ингушетия и Северен Кавказ. В тях авторката засягаше отношението на руските военни към местното население.
Когато я питат защо го прави, тя отговаря: „Геноцид чеченцев нынешнего периода очевиден. И проводится он силами части военных и самих чеченцев. Я много раз сама для себя пыталась объяснять многие факты, которым была свидетелем, как досадный случай или глупость исполнителя, но всякий раз терпела поражение: по отношению к чеченцам в России всё-таки действует система по их истреблению. Ничем другим происходящее просто невозможно объяснить. Увы.“
Материалите й се публикуват в опозиционния в. “Новая газета”, където неведнъж е получавала смъртни заплахи от 2000 г. до гибелта й.
Журналистката получава куп международни награди за смелостта си.
2001: Награда на Руския съвет на журналистите (Prize of the Russian Union of Journalists)
2001: Награда Журналистика на човешките права на Амнести Интернешънъл Англия (Amnesty International UK’s Global Award for Human Rights Journalism)
2002: Награда Свобода да пишем на ПЕН клуб САЩ (PEN USA Freedom to Write Award)
2003: Награда Писмо на Одисей за изкуство в репортажа (Lettre Ulysses Award for the Art of Reportage)
2003: Херман-Кестен-Медал (Hermann-Kesten-Medaille)
2004: Награда Улоф Палме (Olof Palme Prize) (споделена със Людмила Алексейева и Сергей Ковальов)
2005: Награда за свободна и перспективна медия (Prize for the freedom and future of the media)
2007: Награда за свобода на печата 2007 (посмъртно) (World Press Freedom Prize 2007) на ЮНЕСКО, за „смелите си репортажи, разкриващи действията на руските военни в Чечня“
През декември 2005 г. на конференция за свободата на пресата във Виена, организирана от “Репортери без граница”, Политковская казва: “Хората понякога плащат с живота си за това, което мислят. Дори някой може да бъде убит за това, че ме информира. Аз не съм единствената, която е заплашена. Имам доказателства за това.”
Убийството на журналистката е поръчано за рождения ден на Путин, за който тя пише:
„За что я невзлюбила Путина? Вот за это и невзлюбила. За простоту, которая хуже воровства. За цинизм. За расизм. За бесконечную войну. За ложь. За газ в «Норд-Осте». За трупы невинно убиенных, сопровождающие весь его первый срок. Трупы, которых могло и не быть.“
Убиват я в асансьора на блока, в който живее в центъра на Москва. Полицията съобщава, че са намерени до нея пистолет Макаров и четири гилзи. „Убиецът е стрелял в гърдите ѝ, след което е направил и втори изстрел – в главата“, са пояснили разследващите органи. В хода на разследването става ясно, че най-малко петима души са замесени в убийството на руската журналистка.
На 23 август 2011 е бил задържан един заподозрян – пенсионираният полицейски подполковник Дмитрий Павлюченко. И до днес разследването не е завършило.
В България Асоциация на свободното слово „Анна Политковская“, носител на Международна награда за защита на човешките права “Златен гълъб”, също ще отбележи тъжната годишнина.
