На всеки що–годе грамотен човек е известна историята на прокълнатия от съвременниците си Херострат, който за да се прочуе, опожарява храма на Артемида в Ефес – едно от седемте чудеса на света. Който е бил на екскурзия по малоазийското Средиземноморие, е посещавал и руините на древния Ефес, от които са запазeни части от храмове, улици, амфитеатри. Но от храма на Артемида, в голото поле стърчи една единствена колона. След пожара не се е възстановил и останките му систематически са ограбвани и изнесени.
Ние сме народ на кръстопът. Били сме завоеватели, но и нас са поробвали. От древната ни материална култура е оцеляла незначителна част, независимо от усилията на археолозите. А, освен материална, съществува и духовна култура. Специфична част от нея е Ванга. В народното съзнание тя се е превърнала в духовна ценност, в своеобразна българска светица. Феноменалните й пророчески способности и човеколюбие са известни далеч зад пределите на страната ни.
Но в душата на този народ дремят и зли сили. Съществуват индивиди, за които няма нищо свято. Българинът Ганчо Ганчев, заедно с един поляк, изравят на 3 март 1978 г. ковчега на великия Чарли Чаплин, с мисълта да се обогатят от вандалския си акт. По странна ирония, деянието е извършено в деня на националния ни празник, от човек с име и фамилия на „достоен”, едноименен наследник на Алековия герой. С това естествено се „прочува” в целия цивилизован свят. Но лепва черно петно върху националния ни манталитет. За съжаление подобни прояви не са изолирани, те продължават.
Преди дни в предаване на 1-ви канал на руската телевизия, посветено на сериала за петричката пророчица „Вангелия”, една нашенска сврака се е изпуснала на метеното. Ни в клин, ни в ръкав е изтърсила, че Ванга едва ли не е била агент на ДС. И най-голямата гадост – че ослепяването й не било вследствие на битуващото твърдение, че е отвята от вихрушка и очите й са били напълнени с прах и пепел, а вследствие на… изнасилване! Дори тези твърдения да са хипотетично възможни, работа на Стаева-Тадаръкова-Рудолф ли е да петни паметта на една покойница и национална светица пред милионната руска аудитория? Е, спечели си 5-те минути телевизионна слава и 30–те юдински сребърника… Но на каква цена? Само да прочетете коментарите в интернет! Всенародно проклятие и анатема! От нине, жалките й „журналистически” напъни ще срещат само безразличие и остракизъм от зрители и читатели. Бумерангът, както винаги са завръща…
.
Светослав Атаджанов
–––––––––––––––––––––
Като послеслов и допълнение на този коментар е един мой разказ по действителен случай – по дело за издирване, в което лично съм участвал. Разказът се нарича
.
ТРАНСЦЕДЕНТАЛНО
Коледните празници отминаха с хубаво и приятно време. В провинциалния полицейския участък ежедневието течеше с бавния и ленив ритъм на следпразничната умора. Но независимо от това ежедневната престъпност – дребни кражби, нарушения на обществения ред и битови скандали – поддържаха ритъм, не позволяващ отпускане на състава.
Новата година буквално връхлетя цялата страна със снежна виелица, ураганен вятър и пронизващ студ. За около денонощие се натрупаха огромни преспи, на места до три метра високи, които направиха непроходими междуселските пътища и сковаха трафика. Ден след утихване на стихията, в почти празния участък дойде около петдесетгодишен мъж от съседно село и заяви, че по време на фъртуната е изчезнала жена му. Излязла от къщи малко преди да се разрази стихията и вече две денонощия няма вест от нея. Потвърди, че по телефон е питал всички роднини и приятели от селото им, но никой не знаел къде може да е.
След снемането на писмени обяснения и попълване на молба за издирването, той беше освободен, като пое ангажимент веднага да се обади, ако жена му се появи или получи някаква информация за нея.
Измина седмица без никакви новини. Жената бе потънала в снежната стихия и „ни вест, ни кост” за нея. Както обикновено се процедира, заведена бе преписка за изясняване обстоятелствата около случая, свързана с пълно проучване на изчезналата и близките й. Една от версиите бе, че може да е била убита, като се използва претекста за изчезването й по време на бурята.
Почти веднага, при извършените проверки и разговори с близкия кръг от роднини и познати се разбра, че в това семейство е тлеел сериозен конфликт. От години „загриженият” съпруг е имал млада любовница, с която поддържал почти открити взаимоотношения. Често отсъствал от дома си и в малкото село е било публична тайна, че е прекарвал повече време при младата си любима, отколкото при законната си съпруга. Скандалите между съпрузите са били ежедневие, съпругата дори е получавала нервни кризи, които са довели и до престой в областната психиатрична клиника.
Това коренно промени отношението към случая. Веднага от областта се изсипаха криминалните „спецове”. Разработен бе подробен план за изясняване на случилото се и с бързи и динамични мероприятия да се достигне до истината. Закипя усилена работа, започна активна дейност по изясняване на алибито на съпруга. Направен бе оглед на всички възможни места, където можеха да се открият следи от евентуалното умъртвяване на изчезналата жена. Заподозреният бе поставен под „похлупак”, с организиране на подслушване и непрекъснато негласно проследяване.
Този масиран полицейски тормоз над него продължи около два месеца, като през това време бе почти ежедневно привикван. Отново и отново мъжът отричаше да има отношение към изчезването на съпругата си и евентуалното й премахване от живота си. В края на февруари той изчезна от местоживеенето си за около седмица, независимо, че бе подписал протокол за неотклонение. Тъй като имаше роднини в чужбина, предположиха, че е напуснал страната.
Изненадващо една сутрин той се появи в участъка и заяви, че иска да говори с началника. Той го прие в кабинета си и очакваше, че е дошъл „мига на истината” и ще започне да говори за извършеното от него престъпление.
С пресипнал от вълнение глас мъжът заразказва:
– Първо се извинявам, че изчезнах без да се обадя. След като разбрах, че се затяга примката на косвените улики, се реших на отчаяна постъпка. Една сутрин взех влака за София, а оттам с автобуса – направо в Петрич. Записах се и чаках ред близо седмица за сеанс при сляпата пророчица на България. Както ми казаха, носех бучка захар, с която преспах под възглавницата ми. Предавам дословно думите й:
„Виждам жената ти в ЧЕРВЕНА дреха. Виждам над нея МОСТ и ВЛАК минава по него. Търси там жена си.”
– Дори не ме попита за какво идвам, а направо от вратата ми каза това!
Независимо от огромната убеденост и искреност в думите му и представените билети от пътуването, останахме служебно скептични и продължихме с планираните мероприятия.
Така измина още около месец. Зимата бе необичайно студена и снегът се задържа почти до края на март. Изведнъж рязко се затопли. Твърдия и вледенен сняг започна да се топи не с дни, а с часове. На полето излязоха трактори и пролетната оран започна. В началото на април се обадиха в дежурната на полицията от местната селска кооперация, че техен тракторист едва в последния момент е забелязал сред блока, преди да прегази с трактора и плуговете купчина парцали. Слязъл да разбере какво е и с ужас видял да се подават ръка и крак от тях.
Като отидохме на местото с раздрънканата полицейска „Лада”, трактористът още не беше се успокоил и заяви, че нищо не е пипал. Действително находката му бе труп на жена, свита в ембрионална поза. Облечена с обикновена синя дочена престилка, върху която беше навлечен дебел, домашно плетен, кървавочервен пуловер. От престоя в снега и разтопената вода престилката бе поела от боята и почти цялата бе оцветена в червено. Доведоха и съпруга, който разпозна изчезналата си съпруга и припадна до нея.
Нивата бе в подножието на два ниски хълма, свързани с мост – ЖП надлез. Изведнъж се чу изсвирване на дизелов локомотив и от завоя се появи товарна композиция, която като гъсеница, бавно и лениво се изниза над главите на групата служители и цивилни.
Всички присъстващи станахме свидетели на ЧУДО – видението на сляпата пророчица се материализираше пред очите на цялата следствено-оперативна група. Нейното могъщо и всевиждащо вътрешно „трето око” бе провидяло на стотици километри разстояние и дочуло гласа от отвъдното на нещастната женица! Гледахме невярващо и започнахме оживено да коментираме случилото се. След идването на патолог-анатома се установи, че жената действително е загинала от измръзване, и нямаше следи от насилие върху трупа, с изключение на изгризване на пръстите на крайниците от дребни гризачи.
Впоследствие в живота неведнъж сме ставали свидетели на могъщите и необясними сили, управляващи битието, и потвърждаващи, че не всичко, което виждаме е това, което е!
