Второ искане на Ивайло Зартов до Главния прокурор и ВКП

Публикуваният по-долу текст е второ искане на Ивайло Зартов до Главния прокурор и до Върховна касационна прокуратура на Р. България, с копие до Вивиан Рединг, Европейска комисия по правосъдие, и до медиите. Осъденият на 9 години лишаване от свобода за „безстопанственост“ и „присвояване на средства“, в качеството си на бивш управител на частна фирма Зартов е убеден, че е станал жертва на поръчково дело, и не пести критиките си към магистратите, в които не вярва. Затова може би неговият текст носи някаква стилистика на бунт – бунтът на един човек към длъжностни лица и институции, позволили неговото лишаване от справедлив съдебен процес и „бетонирали“ невъзможността за преразглеждане на взети по този начин решения.

Едва ли може да се каже, че тонът, с който Зартов се обръща към съответните висши магистрати, ще „смегчи сърцата им“ относно неговия казус. Те много лесно могат пак да му отговорят формално, по буквата на еди кой си член, еди коя си алинея, и дори да се обидят на осъдения, че той реагира не като каещ се, а като някой, който фрапантно е бил лишен от правосъдие. Но ако в България е възможно един човек да бъде осъден от държавата по иск на частна фирма, по Наказателния, а не по Търговския кодекс, и дори на най-висшата инстанция, Върховен касационен съд, съдът да не постанови извършване на ревизия на съответната частна фирма – за да не възникват съмнения към българското правосъдие, че то не е било способно да осигури правото на справедлив съдебен процес и на най-висшите си нива – то може би висшите магистрати, към които за втори път се обръща Зартов, не би трябвало да забравят, че над тях, както и над всички хора, има едно друго, по-висше правосъдие. И ако земното правосъдие може да сбърка, висшето не може. Пред това висше Божие правосъдие нищо не може да се скрие и нищо не се решава формално.

Първото искане на Ивайло Зартов до българския главен прокурор и ВПК може да бъде видяно тук. Отговорът на ВКП на първото искане е приложен в края на тази публикация.

–––––––––––––––––––––––––-

.                                                                                  

До  Главния прокурор на Република България

До  ВКП на Република България

Копие до:  Вивиан Рединг, Европейска комисия по правосъдие

Копие до:  Медии

.

И С К А Н Е

От Ивайло Илиев Зартов, осъден с Решение № 604/ 20.03.2013 г. на ВКС, понастоящем изтърпяващ присъда л.с. в Централен Софийски Затвор

.

Другарки и другари от ВКП, другарю Главен прокурор, отново искам от вас да бъда незабавно освободен. Да отмените решението на некорумпирания съдия Дърмонски от ВКС (№ 604/20.03.2013 г.), с което беше окончателно изпълнена поръчката срещу мен – да бъда осъден за присвояване и безстопанственост в качеството ми на управител на частната фирма „Инглиш Вилидж” ООД, без да се направи ревизия на самата фирма.

Защо се налага отново да ви пиша вие прекрасно си знаете, но за читателите – почитатели на некорумпирани прокурори и съдии ще обясня:

Получих отговор на искането ми за преразглеждане на пасквила, наречен дело. Всъщност получих смешка, подписана от някаква другарка–прокурорка от Върховна Кастрационна Прокуратура, пардон Касационна. Другарката И.Чобанова ме развесели с прозрението си, че нямало процесуална възможност за проверка на глупостите, извършени от колегите й – кривосъдници. Било невъзможно да се преразгледа поръчката, пардон – делото. Бре, каква изненада! На всичкото отгоре другарката И.Чобанова в „отговорчето” си се е фиксирала върху решението на Окръжен съд – Бургас и много загрижено ми обяснява, че се налага да ми покаже тройна комбинация с преобладаващ среден пръст.

За по-пълно удоволствие на читателите публикувам искането си (с вх.№ 15215/10.III от 09.09.2013 г. ) и  „отговорчето”  (от 19.09.2013г.)

В искането си (с вх.№  15215/10.III от 09.09.2013 г.) не ви наричах с ласкавите обръщения „другарки и другари”. Там си позволих да ви засегна на „госпожи и господа”. Но сега се поправих. Това, че коригирах обръщението си към вас, не означава, че съм променил мнението си за вас. Вие, другарки и другари, сте мутанти. Спокойно, това не е обидно, а физиологично пояснение. Вие сте едновременно и слуги, и част от шайката разбойници, които откраднаха държавата. Вие сте роби на руски и американски посланици, на родни чорбаджии, като Вальо Златев, Божков, Гергов и др. Слугувате на надуваемите кукли, набедени за политици – Станишев, Борисов, Доган… Бандитите ви назначават и ръководят вашето кариерно развитие. Вие, другарки и другари – кривосъдници им се отблагодарявате, разрешавайки им да ограбват българските данъкоплатци вече 24 години. А когато се наложи, ги пазите не само от закона, а и от някой, дръзнал да им се противопостави. Всъщност, другарки и другари, спорен е въпросът кои са по-големи престъпници – олигарсите, местните феодали, политиците, или вие – бандитите в тоги. Както се казва – въпросът е дискусионен.

В края на това свое ново искане, породено от вашето „отговорче” на основното ми искане от дата 09.09.2013 г., прилагам отново възможните варианти за вашия гърч – а) б) в) г ) д ) е). Добавям и ж) – незабавно да се самоарестувате и самоосъдите за геноцид над българския народ.

Пак искам да ми отговорите писмено. И Слава Богу, че не можете да се оправдаете, че не може да ме намерите на адреса. Както идиотски сте написали, че не сте намерили съпругата ми у дома. А бе, ей, веселяци сте вие. Само дето нямате полезен ход. Жалки сте.

P.S. И да не забравите да поздравите почетния блудник Тонко Фотев и да му благодарите за това, че ви набута таралеж в гащите.

Ивайло Зартов,  30.10.2013 г.                                                                                   

София, х-л Затвора                

–––––––––––––––––––––-