Коментар на кризата със сирийските бежанци от един вътрешен „бежанец“
Сирийският въпрос в България е на път да се превърне в бедствие, истинските размери на което грижливо се крият… засега. Едни бежанци заявяват, че имат дебели банкови сметки в Турция и вместо дрехи искат статута на бежанци. Крехка майка във фередже допълва, че и тя не е бедна: „Искам само статут на бежанка за мен и децата ми”. Беловлас страдалец обяснява пред ТВ камерата, че в суматохата от стрелба и убийства грабнал само 34 хил. евро (?!) и с тях ще купи земя у нас. А всички вкупом признават, че платили на турските каналджии между 500 евро и 4 хил. долара на човек, за да бъдат преведени до разградения ни двор, наричан „граница”. Заваляха, освен това, оплаквания от лошите битови условия, от качеството на храната и режима в общежитията. Най-разплакваща бе историята на двуженец, че в попълваните у нас документи нямало място за името на една от жените. Като добави, че това не е негов проблем, а на българските власти.
Никой не чува и нас, обаче, родените тук, когато питаме: това бежанци ли са или трайни преселници? Защо мъжете не се бият в челните редици за свобода и демокрация там, откъдето пристигат сега, минавайки не една, а две държавни граници? Защо не се отправят към по-близки тям по език, култура и религия страни, а идват в България, която все пак не е съседка на Сирия? Защо еврокомисар Кристалина Георгиева говори, също така, че те ще подобрят демографската ни картина? А други управленци пригласят, че бежанците ще получат достъп и до трудовия ни пазар – нима 700-те хиляди наши безработни са си надмогнали на харча? Какво означават и идеите за разселвания на несекващите групи от бежанци из вътрешността на страната?
Ние разбира се казваме, че сме съпричастни с бежанските страдания на сирийските бежанци (макар че те всъщност далеч не са само сирийци). Но това, което се наблюдава сега, е не бежанска вълна, а трайно пристигащи преселници. Бройката от 5 хиляди човека отдавна е надхвърлена, говори се за поне 40 хиляди. И се получава така, че от една страна, България е напускана от много нейни стойности граждани в търсене на по-добро препитание, работа, професионално развитие. А в обезлюдените от тях територии ще се настанят хора, доста различни като манталитет, идентичност и култура. И ще реализират може би, без и те самите да го знаят, нечии геополитически интереси.
Много пагубни за държавата и нацията процеси, заложени може би още с т.нар. план „Ран-Ът“, успешно се постигнаха в последните години. Първо – размиване на националната идентичност, изтриване на историческата памет и културните достижения. Смазване на икономиката и селското стопанство. Изтичане на най-стойностната част от българското население по света. Зароди се дори тенденция за превръщане на българския етнос в България в малцинство. Претърпяхме колонизация от съвременен вид, придружена, както обикновено, с абсолютна подчиненост на „великите сили“. Безгръбначни правителства, кланящи се във всички посоки на по-силните, и корумпирано висше чиновничество, оцеляващо при всички правителства, обслужват тези процеси вече повече от 20 години.
Питам се, впрочем, каква е ползата от членството ни в НАТО, с която някои видни нашенски атлантици продължават и днес да се хвалят? Старият континент не е заплашен от война, за да съществува военният блок и да си плащаме за участието милионните вноски. Както и за присъствието си в стил „барабар Петко с мъжете” в разни страни по света, дето „вносът на демокрация“ не сработи разбира се, за разлика от по-удобния и сигурен износ на петрол. Но се бутаме пак и в това с милионни вноски, дадени от един образцово послушен и безгласен „заден двор“. Човек остава с впечатлението, че тази страна няма думата за собствената си съдба, защото тя е срината отвсякъде. Икономиката й е само на хартия. Износът – най-вече на суровини и на човешки капитал. Армията: шепа „бостански плашила“, наемници в размирни страни или представителни роти за паради, с военна техника „втора ръка“ и паднал до нула авторитет. Неслучайно бежанската вълна от Сирия и други страни от Арабския свят се влива съвсем спокойно в пределите ни – няма кой да противодейства на това нито с политическа воля, нито със специализирана сила. Няма и пари…
На този фон обаче имаме и нещо в излишък – например арабски землячески дружества. Сирийските са две, а техен бизнесмен, отдавна заселен у нас, не допусна български журналисти до частния бежански център, който сам строи. Има египетски, афганистански, ливански, какви ли не. Този факт също не е случаен: има при кого да се отиде, има и защо. Демографските проблеми крещят, та се късат, време беше правителство и върховни еврокомисари да им запушат устата…
Впрочем, само за тази, още неизтекла година, процентът на 14-годишните, че и по-млади майки във Варненско, е 83 на сто, а 99% от тези недорасли майки са разбира се ромки. Любовта е страшна сила и никакви социални помощи не ще да са причината за тази ранна раждаемост. Да ще Бог, с новопридошли потенциални татковци може да стане и още по-ранна. Или още по-масова.
Играта на изуй-гащи ни е отдавна известна, ще я играем и сега. Европа го иска ей, не кой да е!.. България е жив покойник със затихващи функции върху географската карта, но какво от това? Да му мислят изоставените баби и дядовци с невъзможни за оцеляване пенсии, безработните, дето още не са избягали от страната, и работещите бедни. Тия, дето и да се споминат от постоянен недоимък, икономии от храна, отопление, некачествени или недостъпни здравни услуги – на никого няма да му задреме, както и досега. Но ако ни предстои плашеща зима с ксенофобски привкус и с грозни социални трусове, чия ще бъде вината и отговорността за това? На озверели, лумпенизирани български бедняци ли? Или на срасналата се с политиката и икономиката олигархия, чиито представители се пъчат да обясняват от време на време колко са успешни и как им били нарушени правата, като не ги изпрали за шеф на най-висшата тайна служба примерно? А зимата иде, иде време пак „ветрове да гонят тръни в полето“… и дори „спящите красавици“ от профсъюзите, дето си местят ложето от едно телевизионно студио в друго, са наясно, че е така.
Все по-мил ми става, впрочем, колкото и това да е малко печално, алековия герой бай Ганю с неговата реплика: „На маймуни ни обърнахте, маскари с маскари!”. Прав е, но и ние не се лъжем, когато чрез отдавна купени и препродадени медии нашенската Пета колона ни обяснява как като народ сме добри, щедри, с отворени сърца и пр., и пр. Надяват се петоколонците, че ще им хванем вяра. Но ние, показвайки им кукиш, отговаряме: „Днес сме с куркащи стомаси, без пари и социални надежди, болни, обезверени и зли! Умираме без време и отникъде взорът надежда не види…” А всички вие, по върховете, вкупом прекалихте и вкупом непотребни станахте – махайте се, докато още можете да си идете ненашамарени. Защото който много търпи, много отмъщава. И защото въпреки естественото съчувствие към всички онези сирийски мъже, жени и деца, които са се опитали да избягат от пожара на войната в своята държава, кой както може и в която страна намери – в България има, отдавна, толкова много вътрешни „бежанци“, за които и българските, и европейските политици и управници, нито вчера, нито днес, нито утре ще признаят за застрашени във физическото си оцеляване, без да има война.
Тези вътрешни „бежанци“ се умориха се да бъдат лъгани, крадени и пренебрегвани. Умориха се да разбират, търпят и да опъват ярема. Умориха се да бъдат европейци и граждани на света, които не могат да отидат за няколко дни на почивка дори в собствените си планини и на собственото си море. Умориха се и да избират, без да имат избор. Тези български „бежанци“, дето въпреки всичко са останали в страната си, не искат вече да служат само като „овце за стригане“. Не искат да са по-„чужди“ и „излишни“ в собствената си страна от всеки пришълец, за който българската държава и Европа дават и ще дават ежемесечно по четири-пет средни български пенсии примерно или над три минимални български заплати.
Във време, когато в България има вече и хиляди бездомници, както и твърде много социално затънали, за които българската социална система се грижи по-скоро за това да не попадат в официалната й статистика; във време, когато работещи бедни или безработни родители нямат достатъчно средства, за да изхранят, облекат и осигурят нормален достъп до здравна помощ на своите деца, България наистина не е страна, която може да поеме такъв поток от бежанци, без това да провокира значими социални и политически рискове. И който не разбира това, нека по-добре като бившия вицепреимер Дянков и много други като него, да си хваща пътя сам. Дали в САЩ, дали в Русия, дали в някоя богата арабска страна – където иска.
Впрочем, ако съберем заедно всички български управленци, бюрократи и „родолюбци“, които не заслужават да живеят в своята Родина, понеже вече достатъчно я опоскаха и й навредиха – от тях би се получило такова количество заслужаващи да са бежанци от нея, че то би надминало хилядите сирийци и други прогонени от „Арабската пролет“ чужди граждани, които потърсиха в разградения двор България подслон и закрила.
.
Георги Н. Николов
