10 ноември… преди 220 години

По времето на Великата френска революция материалистичните учения на Холбах почнали да се прилагат на дело. Безбожието взело връх.

Общинските съветници на парижкото кметство Ром, Клоотц и Шомет предложили да се премахне християнството и да се замени с поклонение на Разума. „Природата и разумът“, твърдели те, „ето кои трябва да бъдат нашите богове“. (Все пак не могли без богове…).

На 10 ноември 1793 г. в Парижката катедрала „Света Богородица“ бил уреден тържествен празник в чест на богинята на разума.

Нов химн бил съставен в чест на божеството. За Богиня на разума била определена знаменитата тогава актриса Майляр. Облечена в бели дрехи, синя мантия и червен калпак, в триумфална колесница тя била заведена във френския конвент (парламента), където била приета от неговия председател в името на френския народ.

Водачите на Франция бързали да поднесат на богинята почитанията си. С Бога било свършено.

Но не и с историята. Тя продължила своя закономерен ход. Ето какво ни казва тя:

=За 90 години Франция била разтърсена от 13 революции.

=Една трета от децата в Париж били незаконородени.

=Повече от 500,000 французи намерили смъртта си на гилотината.

=Десетки хиляди деца били намерени подхвърлени в каналите…

Още една многозначителна подробност:

15 години след прочутия 10 ноември 1793 г. един лекар в Неапол бил повикан да даде помощ на една умираща жена. На тавана на една кръчма той намерил същество, което било загубило човешкия си вид. Върху гнила слама лежала жена, обвита в нечисти дрипи. По лицето й имало следи от минал разюздан живот.

Картината и смрадът вдъхнали у лекаря дълбоко отвращение, но и искрено съчувствие. „Коя сте Вие?“, я попитал изненадан той.

„Аз бях богинята на разума…“, пошепнала с последни сили издъхващата.

Наистина, „Бог поругаем не бива“.

Каквото посее човек – това и ще пожъне.

Съдбата на човека се определя от наличието или липсата на вяра в Бога.

.

Симеон Попов