По повод 94 години от подписването на Ньойския диктат, Демократичния съюз на българите на 27 ноември проведе протестен митинг пред паметника на Левски в Босилеград, при засилено полицейско присъствие. На митинга присъстваха представители на политически партии и граждански сдружения от двете страни на границата.
Ораторите на митинга говориха за историческата несправедливост на Ньойския диктат към българите в Западните покрайнини, като подчертаха изключителното тежкото социално-икономическо положение на останалото българско население, което е застрашено от изчезване, и отправиха послания към правителствата на Р. Сърбия и Р. България, и към международната общност да им се създадат по-нормални условия за живот.
Беше спомената и юридическата несъстоятелност на Ньойския договор след разпадането на Югославия. Политическа партия „Атака” излезе с декларация в българския парламент, с която поиска от Сърбия да върне на България Босилеград и Цариброд, а от Македония – Струмица. В няколко български града бяха проведени протести и шествия по повод 94 години от подписването на Ньойския диктат.
Неприятна сянка на митинга остави спречкването между феновете на „Левски” и „Лудогорец”, които бяха разтървани от полицията. Заместник кмета на община Враца г-н Красимир Богданов с още трима души бяха задържани на границата и предадени на областната дирекция на полицията в град Враня.
От Демократичния съюз на българите изразиха съжаление и се разграничиха от хулиганските прояви и неприятностите на границата по този повод и същевременно изразиха опасение, че неуспехите в решаването на жизненоважните проблеми на българското малцинство по демократичен начин и чрез цивилизован диалог между правителствата на България и Сърбия, закономерно ще доведе до нарастване на напрежението и стигане до крайности.
.
КИЦ „Босилеград“
„С Ньойския договор България губи територия в размер на повече от 11 хил.кв.км. Западните покрайнини (с Цариброд и редица села в Кулско, Трънско, Босилеградско, Кюстендилско и половин Струмишка околия) са предадени на Сърбия; Западна Тракия от Места до Марица е предоставена под управлението на Съглашението и в нея първоначално се настанява Франция.
Малко по-късно обаче, под натиска на Англия, областта е включена в пределите на Гърция. Губим излазът на Бяло море, отнета ни е Южна Добруджа (връща се на Румъния).
България е задължена да премахне задължителната военна служба и да се задоволи с 20 хил. полиция и 10 хил. митничари, горска стража и др. Останалото оръжие трябва да бъде предадено на Съглашението.
Под формата на репарации за срок от 37 години трябва да бъде изплатена огромната сума от 2,5 млрд. златни френски франка. На балканските съседи трябва да бъдат предадени определени квоти добитък, храни, въглища. И още, и още…
Опиянени от победата в Първата световна война и забравили за прокламираните от тях принципи за справедлив мир, без анексии и репарации, „миротворците” от Париж заплитат още повече възела на териториалните и етническите противоречия на Балканите и в Европа. Близо 40 млн. души, от които около 2 млн. българи, остават под чужда власт.
Така мирните договори от Париж трасират пътя на Втората световна война.“
http://glasove.com/svetyt-ot-vchera/31008-nyojskiqt-dogovor-ostavq-2-miliona-bylgari-pod-chujda-vlast