България се разпада

2 thoughts on “България се разпада”

1. ”ОНЯ СПИСЪК” или
   ЧОВЕКЪТ, КОЙТО НАПРАВИ БЪЛГАРСКИЯТ ПРЕХОД ОЩЕ ПО-МЪЧИТЕЛЕН!

   ”ОНЯ СПИСЪК” е едно огромно дело от 13 тома – над 5000 страници, които повече от 18 години събираха прах в архивите на нашето правосъдие, следствени органи и служби за сигурност, докато едно водещо национално радио и една смела разследваща журналистка не решиха да ”отупат праха” от него и да го извадят на бял свят.
   А написването на специална книга за този случай от разследващата журналистка – БОГДАНА ЛАЗАРОВА говори, че националното достойнство, професионален дълг и смелост, са идеали, които не са далече и не са забравени от българската разследваща журналистика. Тази книга трябва да бъде прочетена от всеки българин.
   Разсекретяването на 13-те тома трябваше отдавна да бъде направено от гореизброените държавни институции, чиито служители, ако не служат на народа, както са призвани, то поне трябваше да изпълняват дълга си към страната. Защото става въпрос за национално предателство, става въпрос за доказан шпионаж.
   Може би съм прекалено строг към служителите, след като голямата вина за прикриването на това дело носят тези, които стоят над тях и най-вече ”скритите играчи”, които дърпат конците.
   За такива действия – предаване на чужда държава на ”свръх секретни” материали, независимо какви са били подбудите, прекратяване на делото поради ”давност” не съществува.
   Наказателните закони много често се създават от нечистоплътни народни избраници, или подкупни политици, а те чрез всевъзможни комбинации – явни или най-често прикрити, дърпайки конците на поставените в зависимост от тях държавни служители или институции, правят от едно голямо наказателно дело – пародия, каквато в същност е АФЕРАТА ”ОНЯ СПИСЪК”.
   И действително, нашите следствени, прокурорски и наказателни съдебни корифеи не намериха необходимото правно основание, или може би не желаеха да го намерят – което е почти сигурно, за да осъдят ”героите” от ”ОНЯ СПИСЪК”.
   Направиха така, че за 18 години данните по него да се забравят, да се обезличат или деформират от съзнателни и целенасочени коментари или пък да се скрият и заличат важни доказателствени материали, като записи на разговори и други подобни, придобити чрез технически средства.
   И ако юридическата отговорност е отпаднала, най – вероятно съзнателно, като са използвани умело предварително създадените вратички в Закона, оневиняващи виновниците, те са длъжни да понесат не по малката отговорност – МОРАЛНАТА!
   За ”ОНЯ СПИСЪК” никой не понесе отговорност – нито юридическа, нито морална. Всички замесени побързаха, като Пилат Понтийски да си измият ръцете.
   Най-големият ”чистник” се казва СТОЯН ГАНЕВ – един от главните герои в ”АФЕРАТА”.
   След 10 ноември той успя тихомълком да се вмъкне сред най-тъмно сините от СДС и да се налажи като един от лидерите, който руши ”обреченият социалистически строй”.
   Протеже на генерал Семерджиев и на други специалисти – ”перестройчици от БКП ”, СТОЯН ГАНЕВ беше определен като много подходящ за използване в бурни, бързо менящи се политически събития, защото притежаваше пълния комплект от качества, характеризиращи кариерата на един изявен комсомолец от фазата на развитият социализъм.
   Гаранция за това, че можеше да му се вярва беше статията му от 1989 година, в която пишеше, че ”буржоазната демокрация е окончателно и безвъзвратно преодоляна”.
   През същата – 1989 година с помощта на ДС той успя да се пребоядиса тъмно, ама много тъмно син.
   СТОЯН ГАНЕВ беше активно подпомогнат от силните но прикрити сили на тайните служби, тъмните петна в биографията му да изчезнат. А те не бяха малко – комсомолски активист, випусник на Московски университет, преподавател по конституционно право на СССР в специалната школа на МВР и не на последно място, съпругата му – ”съветска другарка”, чийто баща е важен чекист.
   Ето този човек, боядисан в тъмно синьо направи шеметна кариера след 10 ноември 1989 година. Той беше двигател на т.н. ”кръгла маса”, един от най – отявлените сторонници на премахването на ”комунистическата конституция”, силно агитиращ за свикване на Велико народно събрание и за изработване на нова конституция.
   Целта беше постигната, перестройчиците от скритата власт бяха доволни, че икономическите лостове остават у тях. И като награда, техният човек СТОЯН ГАНЕВ става вицепремиер и министър на външните работи.
   Във Външно министерства се захваща да чисти “авгиевите обори” и на първо място – ченгета, комунисти и завършили разузнавателната или дипломатическа школа в СССР. Позицията му даваше идеални възможности да събира строго секретни данни, от които да бъде изготвен ”ОНЯ СПИСЪК”.
   ”ОНЯ СПИСЪК” е голяма игра, в която агентите на ДС изпълняват различни задачи. За най-важната е избран агент”САВА” – АХМЕД ДОГАН, а негов пръв помощник е СТОЯН ГАНЕВ, който е внедрен на най – подходящото място – министър на външните рабати.
   Планът на генералите от ДС е да си съберат парите изнесени в многобройните им фирми зад граница, създадени и контролирани от тях, преди новата власт да се е осетила. Бомбата е “ОНЯ СПИСЪК” и главните герои са АХМЕД ДОГАН и СТОЯН ГАНЕВ. Вероятно те не са запознати със същността на голямата и сложна игра.
   За изготвянето на ” ОНЯ СПИСЪК” на ГАНЕВ му трябват подходящи помощници, но не е трудно да се намерят такива, при толкова много обидени, обезверени или отчаяни хора, включително и от средите на бившите ченгета. Такъв е ЖИВКО ПОПОВ. Човек със средно образование, но като СТОЯН ГАНЕВ, направил шеметна кариера преди 10 ноември 1989 година, използвайки слабостта на партийните величия и най-вече на МИРЧО СПАСОВ по тънката част.
   От снабдител разнасящ храна и продукти на старците по вилите на членовете на Политбюро, с протекцията на всевластният генерал МИРЧО СПАСОВ, той е назначен за офицер в Първо главно управление и скоро след това е изпратен на “задгранична разузнавателна работа”, като консул в Лондон, без никакъв ценз или някакъв западен език. В посолството в Лондон не работи дълго и от дипломатически ранг “втори секретар” е назначен за заместник министър на външните работи, отговарящ за кадрите.
   Всички назначения – от шофьора, до посланика, от резидента, разузнавача, шифровача или радиста, до домакина и охраната, както и предварителните съгласувания по партийна линия или по линия на Държавна сигурност – всичко това е ставало или със санкцията или със знанието на ЖИВКО ПОПОВ.
   По-подходящ от него за изготвянето на ”ОНЯ СПИСЪК” не можело да се намери. Разбира се, включени са и други помагачи, но те са с по-малки възможности, или изпълнявали технически задачи.
   Стигаме до главният герой на аферата ”ОНЯ СПИСЪК”, както и до това да разберем какво в същност представлява самият списък.
   Главният герой на ”ОНЯ СПИСЪК” се казва АХМЕД ДЕМИР ДОГАН.
   На 4 февруари 1992 година, по предварително уговорка и по собствена инициатива, АХМЕД ДОГАН отива в турското посолство. Там го чака група турски дипломати, някои от които са известни на българските специални служби като разузнавачи. Двадесет минути след пристигането на ДОГАН в посолството, идва и турският посланик ЙАЛЧЪН ОРАЛ, който бил болен в къщи, но паради важността на срещата, не можел да не дойде в посолството.
   АХМЕД ДОГАН предава на турския посланик и на турските специални служби шест строго секретни български документа, от особена важност, а именно:
   1.ЗАДГРАНИЧНИ ПРЕДСТАВИТЕЛСТВА – той получава наименованието ”ОНЯ СПИСЪК”, защото съдържа 1300 имена на всички български разузнавачи зад граница, с всички подробности. От кои служби са, какви прикрития използват, в кои страни работят, на какви постове в посолствата, търговските представителства, смесените фирми и дори какви позиции в резидентурите заемат и много други подробности, обричайки на абсолютен провал цялото българско разузнаване.
   Освен този документ, АХМЕД ДОГАН предава на турците:
   2. РЕКАПИТУЛАЦИЯ – съвместяването на работата между Министерство на външните работи, Министерство на външната търговия и Министерство на Вътрешните Работи.
   3.Бюро за Обслужване на Дипломатическия Корпус – прикритие на тайните служби.

   4.Превратът 1981 година – пълни подробности.

   5.Правораздавателни органи – пълна аналитична справка

   6 Дом Витгенщайн- справка, защото активно е използван от разузнаването

   Всичките тези докумченти са строго секретни, защото съдържат оперативна информация, която касае не само българските специални служби, но и съдбите на много хора – разузнавачи, агенти и секретни сътрудници.
   Характерна в това отношение е реакцията на турския посланик ИЯЛЧЪН ОРАЛ, който казва на ДОГАН ”ти ще ме вкараш в затвора”

   –
   ”ОНЯ СПИСЪК”, след като беше изваден от ”небитието” оживя и се настани трайно в общественото съзнание, особено сред хората, които обичат България и я поставят над всичко.
   ОНЯ СПИСЪК” показа, че по негово време, много от тези, които считаха себе си за народни избраници и парадираха, че са готови да защитават народа, заради властта си пожертваха с лека ръка националните интереси на България. От страх да не изпуснат властта си, те нарушиха българската Конституция и узакониха една незаконна партия – ДПС и нейният лидер бивш затворник и престъпник – АХМЕД ДОГАН.
   Всеки, който счита себе си за истински родолюбец, който тачи и милее за България, трябва да помни заветните думи на един голям българин – професор НИКОЛАЙ ГЕНЧЕВ, думи, които на фона на събитията описани в ”ОНЯ СПИСЪК” звучат като ЗАКЛИНАНИЕ, особено към власт имащите! Особено към СИНЯТА КОАЛИЦИЯ – наследила от СДС “синята идея”. Професорът написа:
   ”АХМЕД ДОГАН е един политик на османска Турция, пласиран на българска почва. Неговата главна цел е дезинтеграцията на България и липсата на стабилност в нея. АХМЕД ДОГАН ще се срещне с дявола, стига да може да наложи влиянието си и осъществи задачите си тук”
   Помнете това !
   ”ОНЯ СПИСЪК”, за да даде възможност на всеки да прецени кой колко е защитавал интересите на България, ще проговори с истинските думи, изречени от главните герои и документирани в пожълтелите и потънали в прах 5000 страници на делото. Думи, които цели 18 години съзнателно бяха покрити под покривалото ”строго секретно”.
   Ще започнем, както е редно с главният герой – АХМЕД ДОГАН.
   АХМЕД ДОГАН – лидер на новосъздадената политическата партия Движение за права и свободи (ДПС) е разпитван веднъж – на 8 септември 1992 година – цели 7 месеца, след като е документирано неговото престъпление – предаване на строго секретни български документи в турското посолство в София. Престъпление, което по силата на българското законодателство се наказва най-строго.
   По думите на следователя АНГЕЛ ДОНЧЕВ, който е присъствал на разпита, това е станало в кабинета на директора на Националната следствена служба АНИ КРУЛЕВА. Разпитът, ако това може да се нарече разпит, се е водил в продължение на 1 час и 40 минути. Нито КРУЛЕВА, нито ДОНЧЕВ са задавали въпроси на ДОГАН, включително и уточняващи. Той просто разказвал на ”топ следователите” лъжливите си обяснения за събитията около ”ОНЯ СПИСЪК”.
   Това е може би едно от най-невероятните и позорни действия на българското Национално следствие и най-вече на нейният директор АНИ КРУЛЕВА, тъй-като тя се е запознала с документите, знаела е и за касетите със записите, доказващи вината на ДОГАН. Тя съзнателно, вероятно по нареждане, не е водила истинско следствие като с престъпник, а е разговаряла като с ”добър приятел”.
   Ето една част от автентичните разкази на обиграният агент и политик ДОГАН.
   ”От вестниците разбрах, че някой е изготвил списък на хора, представители на службите за сигурност, работещи под прикритие в нашите посолства в чужбина и че, СТОЯН ГАНЕВ, получавайки този списък преценил, че трябва да го предаде на мен”. ”Първият въпрос, който беше много важен за мен, бе защо забъркват имената на СТОЯН ГАНЕВ и АХМЕД ДОГАН. С каква цел се иска да се елиминират определени лица, като се упрекнат в издаване на държавна тайна”.
   ДОГАН припомня, какво е казал пред медиите, ”че този сценарий, според него е направен на високо място”. Отначало мислил, че е намесено президентството, дори и самият Президент, заради посещението му при СИМЕОН САКСКОБУРГОТСКИ в Мадрид. После разбрал, че сценарият е изготвен във ведомството на ЧАВДАР ПЕТКОВ – Националната служба за сигурност (НСС).
   ДОГАН започва да споделя как е било създадено първото българско демократично правителство, както и това, че той и ДПС участвали активно в създаването му. Съставът на правителството бил обсъден в едно кафене на Подкрепа. Той предложил кандидатурата на СТОЯН ГАНЕВ. На следващият ден, Координационният съвет на СДС, съвместно с представители на ДПС уточнили окончателно състава на правителството.
   После ДОГАН подробно обяснява, че ”било обществена тайна, че той отдавна работел върху т.н. ”Червен списък” за хората от структурите на органите за сигурност, които активно са работили по възродителния процес$.
   За този списък знаели много хора, както и неговия сътрудник МЕХМЕД ТЕФИК, за когото по-късно споделя, че е знаел за връзките му с НСС.
   ДОГАН проявил особен интерес към хората, командировани в посолствата в чужбина от правителството на АНДРЕЙ ЛУКАНОВ. ”Притежавам имената на хората, които са на работа в посолствата и търговските представителства, като за тези, за които има информация, че работят за разузнаването съм правил бележки”. После твърди, че ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ бил добре информиран, че някъде на „Гурко” 48 готвели списъци. Това било известно още от края на 1991 година. Този адрес бил на ЖИВКО ПОПОВ и бил под наблюдение.
   ДОГАН и ПОПОВ поддържали добри взаимоотношения и ”винаги имали затворническо доверие един към друг, защото заедно лежали в един затвор”.
   Според ДОГАН, началникът на НСС ЧАВДАР ПЕТКОВ внушил на ЖИВКО ПОПОВ да прави тези списъци. НСС са знаели кога ПОПОВ ще предаде списъците на СТОЯН ГАНЕВ и организирали тяхната кражба от колата на ГАНЕВ.
   После ДОГАН обяснява, че ТЕФИК е направил запис в НСС, в който разказва как той предава списъка в турското посолство, ”което станало в началото на февруари – 4-ти или 5 – ти”. И заключава ”много интересен случай”.
   Това е обяснението на ДОГАН за случилото се на 4 –ти февруари 1992 година – обяснението му за ”ОНЯ СЛУЧАЙ”, с който той хвърли истинска ”бомба” и разтресе цялото ”управляващо войнство” на страната, а той дори не си спомня за точната дата.
   После ДОГАН подробно обяснява как ТЕФИК се разболял физически и психически, изпаднал в делириум, дори в кома и той му помогнал да го приемат на лечение в правителствена болница.
   ”Всеки си има източници, включително и аз, казва ДОГАН. Знам, че ТЕФИК е бил посетен в болницата от Президента ЖЕЛЕВ, СТЕФАН САВОВ, Премиера ФИЛИП ДИМИТРОВ и СОКОЛОВ, като министър на вътрешните работи. Високопоставената делегация, в късните часове, дълго са разговаряли с ТЕФИК за посещението им с ДОГАН в посолството. Бил прослушан и записът, в който ТЕФИК обяснява на НСС случилото се в турското посолство”.
   На следващият ден СТЕФАН САВОВ свиква спешно съвещание на Парламентарната група на СДС. Освен депутатите, приисъствали са също ФИЛИП ДИМИТРОВ, ТРЕНЧЕВ, ЯНЧУЛЕВ, АЛ. ЙОРДАНОВ и самият ДОГАН.
   Основният извод, който направили бил, че ”някой работи за да се компрометират СТОЯН ГАНЕВ и АХМЕД ДОГАН. Явно това бил много голям компромат, целящ да предизвика конфликт между СДС и ДПС, от там правителствена и парламентаорна криза”.
   Ето как СДС прикри пхрестъпленията на ДОГАН и СТОЯН ГАНЕВ.
   Според ДОГАН, първият сценарий бил срещу СТОЯН ГАНЕВ, но за по-голяма правдоподобност включили и него и най-вече предаването на списъка в турското посолство.
   ДОГАН, като заинтересована страна поискал да се направи пълно разследване и:
   1.Да се докаже, че СТОЯН ГАНЕВ му е предал списъка
   2 Да се докаже, че той ДОГАН е предал списъка на турския посланик в присъствието на негови сътрудници.
   Има един дребен на глед, но всъщност много характерен и важен факт – откъде ДОГАН знае какво разказва ТЕФИК в записа от касетата, направена от НСС, след като според следственото дело този материал не му е предоставян… Кой му го е дал и защо?
   Всъщност, това е една от малкото въпросителни по ”следствения разпит” на АХМЕД ДОГАН. Основният въпрос е за какво е бил викан в следствието на разпит, или на ”раздумка”. Вероятно не е само за отбиване на номера, а по-скоро ”по указание” за потвърждаване на пълното му оневеняване.
   В подкрепа на това говори и фактът, че директорът на Националната следствена служба АНИ КРУЛЕВА пред специалната Парламентарна комисия обвинява ФИЛИП ДИМИТРОВ, че е замислил и организирал цялата Афера ”ОНЯ СПИСЪК”.
   Ясно е, че АНИ КРУЛЕВА не е действала по собствено усмотрение, защото все пак тя е професионалист, за когото не е трудно да разграничи лъжата от истината.
   Оневиняването на ДОГАН е по политическа преценка на висшето държавно ръководство и най-вече на ръководството на СДС. Много от хората, които са взели това решение са все още живи и дано да имат гузна съвест, ако имат съвест.
   Според дясната ръка на АХМЕД ДОГАН по онова време – ОСМАН ОКТАЙ – хората от ръководството на ДПС питали ДОГАН имало ли е скандал ”ОНЯ СПИСЪК”, ДОГАН отговорил: ”Никога не е имало такъв списък”.
   Колко прав е бил професор НИКОЛАЙ ГЕНЧЕВ в своите твърдения за АХМЕД ДОГАН.
   Но ”ОНЯ СПИСЪК” пита, кои са наивните, страхливите, самонадеяните и най-вече продажните българи, които за „шепа жълтици” жертваха националните интереси, за да запазят властта си, прикривайки престъплението на ДОГАН.
   –
   ТО РЪКОВОДИТЕЛИТЕ ЛЕСНО ПРЕВИВАТ ГРЪБ!!!
   Член 11 ( 4 ) от българската Конституция гласи:
   ”Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт”.
   Българската Конституция, като всяка друга, е основният Закон, според който се извършва структурирането, организацията и управлението на държавата.
   А член 11 ( 4 ) от Конституцията е един от най-важните, защото гарантира националната независимост на България.
   Съгласно Конституцията, България е еднонационална държава и тази нация е БЪЛГАРСКАТА.
   В България живеят много и различни малцинства, всички те могат да бъдат български граждани, имат по закон еднакви права с българите, но България е ЕДНОНАЦИОНАЛНА държава.
   Българите настойчиво питат, как така етническата партия ДПС беше регистрирана в нарушение на българската Конституция?
   Кои бяха тези български държавници и политици, които извършиха това колкото незаконно, толкова и позорно дело?
   Преди да отговорим на тези въпроси, ще посочим кой е главният виновник за Аферата – може би точната дума е позора, наречен ”ОНЯ СПИСЪК” – той се казва АХМЕД ДЕМИР ДОГАН – едно от многото му имена, а Псевдонимите му на агент са още повече.
   ”От страх пред силата на Турция, българите не посмяха да не ни регистрират и да ни попречат да участваме в изборите” – нагло казва Доган.
   Неговата наглост ни е пределно ясна. Но наглостта на турските държавници, както и надменното им поведение надминава всякакви граници.
   Преди да се убедите в това, вижте безотговорното поведение на българските държавници и политици.
   На 19 март 1991 година, на закрито заседание, Министерският съвет обсъжда специален доклад на Националната служба за сигурност (НСС) за ”антибългарската и антидържавна дейност на ДПС”.
   В доклада се посочвали конкретни данни за нерегламентирани, дори незаконни контакти и действия на АХМЕД ДОГАН, както и активисти на ДПС.
   След 1990 година били регистрирани 145 случаи, при които 34 члена на Централния съвет на ДПС, включително и ДОГАН, са правили срещи със служители на турските дипломатически представителства в България.
   Те се срещали и със служители, за които се знаело, че се занимават с разузнаване. Дипломатическите представителства и най-вече разузнавачите активно подпомагали ДПС и с големи парични суми.
   Министерският съвет, относно доклада не е взел никакви решения и не е предприел никакви действия, освен това, да информира Консултативният съвет по национална сигурност при Президента ЖЕЛЕВ.
   Консултативният съвет под ръководството на президента Желев също не е взел никакво отношение, ето защо нямало и никаква реакция от страна и на останалите български власти по този важен доклад.
   Нещо невероятно, нещо равносилно на национално предателство.
   Когато Премиерът ПОПОВ запознавал Консултативният съвет с доклада, присъствал и ДОГАН, като лидер на парламентарно представена група.
   Преди изборите, на 13 октомври 1991 година Премиерът ПОПОВ получил едно ”нахално”, според него писмо, от турския министър председател МЕСУТ ИЪЛМАЗ.
   Оказало се, че писмото е написано от турския посланик в София ЯЛЧЪН ОРАЛ, един от главните герои в Аферата ”ОНЯ СПИСЪК ”.
   Писмото ОРАЛ написал в дипломатическият клуб в Горна Баня в преисъствието и на българи.
   В писмото на турския министър председател МЕСУТ ЙЪЛМАЗ пишело:
   ”Господин Премиер, ако искате да бъдат решени в кратко време и изгодно за Вас всички висящи въпроси, обявете, че ще приемете моята покана. Ще дойдете в Турция и ще се разберем. Трябва обаче, да бъде регистрирана ДПС като политическа партия”.
   Писмото е адресирано до българското Външно министерство, подписано от турския Премиер, но вместо да бъде предадено по съответният дипломатически ред на българският премиер, преведено, то се раздавало от хората на ДПС в парламента на депутатите от ВНС.
   Но и на това провокационно турско поведение и то на най-високо равнище също не последвала никаква реакция от българска страна.
   Натискът върху България да се регистрира ДПС ставал все по–голям. Британският посланик в София поискал спешно Премиера да го приеме. На срещата многократно повтарял, че ”правителството на Нейно Величество кралицата на Великобритания, ще бъде доволно, ако г-н Премиерът използва влиянието си за уреждане регистрацията на ДПС и участието й на изборите.”
   ВИКТОР ВЪЛКОВ – външен министър в правителството на Премиера ПОПОВ споделя, че при негово участие на среща в Съвета на Европа, главният секретар на Съвета КАТРИН ЛА ЛЮМИЕР директно му казала, че ”ако България не допусне ДПС до участие в изборите, ще загуби постигнатото дотогава в Съвета”.
   Регистрацията на ДПС като политическа партия е извършена във фирменото отделение на Софийски градски съд от ИЛИЯ КОКИНОВ – обикновен служител. Но трябва да отбележим, в отсъствие на всички началници, което сигурно не е било случайно. На КОКИНОВ било наредено ”отгоре”, от кабинета на АНДРЕЙ ЛУКАНОВ да извърши регистрацията.
   Имал ли е някой в България ЗАКОННОТО право да отмени това незаконно и нагло погазване на българската Конституция – регистрацията на ДПС?
   Да, имал е!
   И това е държавният глава – Президентът на Република България ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ, като се позове на това, че е нарушен чл.11 ( 4 ) от Конституцията.
   Но не го е направил! Сигурно са много тези, които питат: „ЗАЩО”!
   След падането на правителството на СДС, БСП по закон са номинирани да получат мандат да съставят правителство, като втора партия по резултати в изборите.
   Но БСП съзнателно номинирали кандидат за премиер, който не отговарял на Закона според Конституцията, тъй-като имал двойно гражданство.
   Президентът ЖЕЛЕВ пренебрегва съзнателно, или несъзнателно Закона, който го задължава да разпореди проверка на гражданството на кандидата за Премиер на БСП и разбира се, той отпада, както и правото на БСП да състави правителство.
   Ако беше направена тази проверка, нямаше да отпадне правото на БСП да състави правителство и да влезе в сила правото на третата партия – ДПС да получи мандат за съставяне на българско правителство.
   Дали съвестта на бившия президент Желю Желев е чиста, само той си знае!
   И се получава странен и невероятен „ПАРАДОКС”- турска партия, начело на която стои АХМЕД ДОГАН – осъден и лежал в затвора за антибългарска дейност и предал на Турция строго секретни български материали,…….ще правят ”българското правителство”.
   Явно прозира играта, в която каква роля е играл Президента ЖЕЛЕВ ”ОНЯ СПИСЪК” само може да гадаем.
   Но фатален е фактът, че по този начин широко се „отвори път на ДПС към властта”. В подкрепа на това ясно говорят данните от ”ОНЯ СПИСЪК”.
   След ”провала” на кандидата на БСП БОЯДЖИЕВ, Президентът ЖЕЛЕВ вика спешно АХМЕД ДОГАН, за да му връчи мандат за съставяне на правителство. В присъствието на други двама ръководни кадри на ДПС, без никакво притеснение, напротив, с явно задоволство Президентът ЖЕЛЕВ изрича ”историческите думи”:
   ”АХМЕД, това е твоят шанс да легитимираш партията”!
   Това e доказателство, че Президентът ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ е нарушил чл.11 ( 4 ) от българската Конституция, без за това някой да му е поискано обяснение, пък даже и потърсена отговорност.
   Всичко това е било скрито цели 18 годни в папките на ”ОНЯ СПИСЪК”.
   Но ето, че дойде време истината да излезе на бял свят!

   Източник: http://razuznavane.com/?p=251

2. ТРЯБВА ЛИ НИ НОВ ОБЩЕСТВЕН ДОГОВОР?

   Според протестиращите студенти в България е денонсиран общественият договор, който по същество лежи в основата на легитимността на държавата и без който държавата ни вече не може да се нарече държава на тази страна.

   Издеватели -„мъдреци” ги питат какво по-точно ще рече това: какво значи, че е нарушен общественият договор и че той трябва да се сключи отново, защото в противен случай България по същество няма държава.

   Случаят с разкритията за (и изчезването на) Христо Бисеров от последните дни дава брилянтен отговор на тези въпроси на издевателите. Защото тъкмо според „обществения договор” (чийто юридически израз е конституцията на страната) обществото ни на всеки четири години избира чрез своя вот депутати, които имат властта да създават закони и да излъчват осъществяващи ги (изпълнителни) органи, защото са упълномощени за това от онези, които представляват в Народното събрание. Тези упълномощени лица се предлагат на обществото от политическите партии, които пък търсят от него доверие за визиите си за общото му благо. Ако пълномощниците и формираните от тях органи оправдаят доверието за осъществяването на своята визия за общото благо, те биха могли да го получат отново, за да продължат да го осъществяват, ако не – трябва да се оттеглят. Това са азбучните истини.

   Какво излезе наяве обаче от „скандала Бисеров”? Ако се окаже вярно (казвам го в условна форма само за да бъда перфектен от юридическа гледна точка), че този господин от години има тайни сметки в швейцарски банки, от които пак тайно извършва преводи на Сейшелските острови и тези операции – според подозираното – представляват „пране на пари” в крупен размер, то значи този човек е имал властта си през цялото време именно не от упълномощителя си според „обществения договор”, а от криминален източник. От този криминален източник той е имал, от години, силата да заема ключова позиция в една политическа партия (бе довчера неин заместник-председател) – и да бъде предлаган от нея за избор от обществото. Да бъде предлаган на обществото обаче благодарение на ресурс, за който последното не е било осведомено, който е оставал в тайна за него – с две думи, благодарение на криминалния му ресурс на международен перач. Това първо. Второ – доколкото съвсем никой не се съмнява, че с „праните пари” г-н Христо Бисеров не просто е осигурявал за себе си и за роднините си луксозен живот, а е „помпал” ресурс за своята политическа партия, ясно е че и политическата му партия (ДПС) е имала властта, влиянието си, мощта си на обществената сцена на страната, не благодарение на общественото доверие за политическите си визии, а благодарение на тайните пари, с които е захранвал тази мощ г-н Бисеров. Казано накратко и – на трето място – ако се оправдаят сигналите, че Бисеров е (всъщност) международен перач на пари в полза на партията, в която довчера заемаше ключова позиция, то ще бъде доказано накрай, че Движението за права и свободи е също криминална структура, с криминален по произхода си ресурс на влияние, с който се представя за „политическа партия”, но която вместо да печели „народното доверие”, си го е купувала чрез проникване във фирми, банки, предприятия позиции във властта.

   Но че това е тъкмо така и сега е достатъчно ясно, ако разгледаме от близо събитията около избухналия скандал. Защото изглежда е вече неотрицаемо, че задкулисната дейност на този господин не от вчера е била известна на българските институции, натоварени (според обществения договор) да следят за спазването на законите и за санкционирането на нарушителите им. И въпреки това – в пряко нарушение на обществения договор – изглежда ДАНС е прикривала тази дейност и е разбрала, че повече не може да я прикрива едва когато тези дни е получила сигнали от разузнавания на други държави. Станало е ясно, че за тайните сметки на заместник-председателя на ДПС и на Народното събрание в Швейцария и за преводите от тях се знае в чужбина и прикриването на този господин вече не може да продължи. И ето – според редица източници – завърналият се от САЩ наш вътрешен министър Цветлин Йовчев заедно с председателя на ДАНС г-н Писанчев – изтичват при „почетния председател” на ДПС Ахмед Доган, за да го предупредят за разкритата далавера на неговия довереник. Забележете, вместо да изпълнят задължението си според „обществения договор” да приложат закона по отношение на Христо Бисеров, министърът и шефът, натоварени да прилагат закона, се погрижват за това да осигурят на ДПС и Бисеров заобикалянето на закона. Дават възможност на ръководството на ДПС навреме да освободи от всичките му политически постове онзи, който ще трябва (по неизбежност) да бъде разследван за пране на пари. А с това впрочем и да инструктира „човека си” да изчезне, да млъкне, да се изпари. Какво означава това? Че органът, който според „обществения договор” е длъжен да приложи, да осъществи закона спрямо уличения, помага на уличения да заобиколи закона. Органите – МВР, ДАНС – които според договора си с обществото трябва да запазят в тайна от ДПС криминалните разкрития за нейния заместник-председател (защото те, най-вероятно, не са без връзка с ДПС), предупреждават ДПС за тях, с което спомагат Бисеров да избяга от разследването и от разкриването на истината за отношенията му със закона. А като нарушават договореността си с обществото да бъдат орган, прилагащ закона към всеки без разлика, МВР и ДАНС, показват на същото това общество, че вместо с него, са в „договор” всъщност с ДПС, с г-н Ахмед Доган, с г-н Лютви Местан, с г-н Христо Бисеров… Защо? В най-последна сметка, защото са излъчени като такива органи не от едно истинско политическо мнозинство, а от олигархични кръгове, представящи се за политическо мнозинство и естествено, обслужващи тези олигархични кръгове.

   Обществото, повтарям, е сключило „договор” (юридически закрепен в конституцията), според който да бъде управлявано от хора, чиято власт идва от него, от обществото и се осъществява за него, за обществото. Случаят с Христо Бисеров показва, че de facto то се управлява от хора, чиято власт идва от тайни швейцарски сметки и се осъществява за определени шайки, опериращи с тези тайни швейцарски сметки. В противоречие с „обществения договор”, следователно, мястото на упълномощените от народа се заема от упълномощените от определен олигархичен кръг, наричащ себе си „политическа партия” и подменящи законодателното му тяло. В противоречие с „обществения договор” тези подменили законодателното тяло олигархии работят не за общото благо, а за благото на своите членове, създавайки органи за изпълнение на тази своя задача (с които пък подменят изпълнителните органи на законодателното тяло). В противоречие с „обществения договор” тези изпълнителни органи спазват договорите си с излъчилата ги олигархия. Вместо да поискат имунитета на заподозрения в международен аферизъм депутат, те предупреждават групата му да го оттегли от политическата му позиция. Вместо да осигурят задържането му в страната (за да се разплетат аферите му) те му осигуряват „изчезването”.

   Е, питам, случаят с Христо Бисеров свидетелство ли е, доказателство ли е за нарушеност на „обществения договор”? Безспорно. Случаят с Бисеров свидетелство ли е за кризисна необходимост от повторно негово сключване, защото към настоящия момент е опразнен? Безспорно, освен ако в ДПС и в БСП, и в „Атака” (и в ГЕРБ за пълнота) има по един „Бисеров”. А това за всички разумни хора в България е вън от всяко съмнение. Знаят се дори имената на „Бисеровците” там (не ни ли ги съобщи наскоро и класацията на сп. „Форбс” за България) и отсъства единствено „верификацията” им от разузнавателните служби на Европа и САЩ.

   Накрая, само още нещо. Ако е вярно, че заместник-председателят на ключова партия от управляващата България коалиция, че заместник-председателят на българския парламент, е международен перач на пари; ако се окаже вярно, че правоохранителните органи на държавата са престанали да го крият едва след като е станало ясно, че то е известно навън и повече не може да се крие; ако се окаже вярно, че министърът, натоварен със задължението да приложи закона спрямо този международен перач на пари, е съдействал на съпартийците му да го отърват от закона, нима би могло да има вече по-голямо доказателство за това, че мафията управлява страната? И нима би могло това положение да остане да се търпи дори само ден след това?

   Повтарям за сетен път, че използвам условния израз „ако се окаже” само за да бъда юридически изряден. Инак съм твърдо убеден, че е точно така, както всички мислим. И че значи никак не е „младежка наивност” формулираното от протестиращите студенти искане за „сключване на нов обществен договор”. Този – показаха го събитията около скандала с Бисеров – съвсем очевидно е денонсиран.