ЗА АМЕРИКА – С БЛАГОДАРНОСТ!
Само при мисълта за подобна формулировка у мен избухна спонтанен протест – защо за Америка, а не за България?! Какви са заслугите на презокеанската държава за изграждането на моята личност, за моето образование и култура? Въпросът е риторичен, т.е. съдържа в себе си и отговора. Моята реализация и професионално удовлетворение останаха в родината, но това не бе достатъчно аз да остана в нея. Защото всеки един от нас носи естествения човешки копнеж по по-стойностен и пълноценен живот. Безспорно Америка е далеч от илюзорните ни представи за съвършен свят, но тук ние покриваме нашия екзистенц-минимум и нещо повече – изпитваме радостта и удовлетворението да сме полезни на нашите близки. Винаги, когато татко с треперещ и задушаващ се от вълнение глас ми благодари за помощта, аз се чувствам неизказано щастлива, че мога да осигуря на моите почтени, прекрасни родители по-достойни старини. Но благодарността не би трябвало да бъде отправена към мен, а към страната, която ме е приела и ми е дала възможност да възвърна човешкото си себеуважение.
И ако следваме историческия контекст, ще открием с изненада и тъга, че съдбата ни на емигранти се припокрива с тази на първите заселници-авантюристи, тръгнали дръзко към Новия свят в търсене на разковничето на човешкото щастие. Нима не сме тласкани и ние, новите емигранти, от същите подбуди? За вечно търсещия, неспокоен човешки дух, удовлетворението е почти недостижимо, но приемането на житейската реалност се налага по естествен път. А ние сме и улеснени, защото имаме база за сравнение. Затова ще се възползвам от красивия американски празник „Ден на благодарността”, за да изразя признателността си към страната, която ми даде възможност да погледна на света с други очи. Благодаря ти, Америка, и от името на всички, които споделят моята позиция и смятат, че е въпрос на гордост и престиж да живеем в една от най-проспериращите държави в света.
Ако се абстрахираме от конкретния исторически повод, празникът придобива общочовешко звучене и провокира ония аспекти от човешкото поведение, които правят живота ни по-възвишен и по-красив. В задъханото ни, пренатоварено ежедневие, почти не си даваме сметка колко важно е умението да засвидетелстваме нашата благодарност – сърдечна, искрена, навременна. Не като поза и заучено поведение, а като израз на вътрешна необходимост, себеуважение и уважение към другия. Умението да благодарим осмисля живота ни по възхитителен начин.
Обръщам се с благодарност към моите колеги, които ни последваха в благородната мисия на просветителското поприще. Сърдечна благодарност и на вас, уважаеми родители, за доверието, за отделеното време, за отзивчивостта и подкрепата! С най-искрена благодарност и към нашите спонсори, допринесли изключително много за успешното създаване на училище „Алеко Константинов”.
Скъпи приятели от чикагските медии,
Безвъзмездно отделеното за нас място в писмените и електронни издания, както и време в телевизионните репортажи, са оценени по достойнство! Благодарим ви!
Честит „Ден на благодарността” и на всички българи, приели Америка като втора родина!
.
Елена Липкова,
учител по български език и литература
Училище „ Алеко Константинов” – Чикаго
