Богинята-майка или (прото)тракийската библия за Сътворението

Богинята-майка или (прото)тракийската библия за Сътворението, скрита само в десет цифри, откъдето се появи и призванието българин

Доклад на изследователя Константин Каменов от Интелектуално звено „Корени“, който не е бил приет за XVIII годишна национална конференция „България в световната история и цивилизации”, провеждаща се във Варна

.

Великата Богиня-майка, позната като название чрез четирите й ипостаса[1] Рея, Афродита, Деметра и Хестия, е в основата не само на (прото)тракийския възглед за сътворението на Света. Културата на далечните наши предци е разнесена по земята, чрез различна семантика и начин на изказа, според това на какви, като ниво на развитието, племена е била дарявана. Предварително ще посочим няколко доста важни момента в този светоглед на (прото)траките, свързан с нея. Цялата им култура е моделирана така, че без Богинята-майка Питагоровата теорема нямаше да е възможна, защото щяха да липсват тоналностите ре, ми, фа, сол. В отворения херметизъм на (прото)траките цифра, тон, знак, семантика са неразделно свързани и са като отделни елементи, всеки от които принадлежи на отделния, но неразделим неин ипостас. Без раждането на нейният син, нямаше да се стигне до декадата, а тя е най-важното число, без което не би могло да завърши орфическата доктрина за съвършенството на Господния свят.

За да продължим доклада първо ще изясним, че тази декада е по-специална и тя е под формата 4+3+3. Как се развива всеки един етап от Сътворението, след Богинята-майка, ще предложим чрез подбран от нас текст от проф. Александър Фол. Сред историографите неговият изказ, както и този на Д. Попов, са най-кратки и ясни. Подредили сме ги в отделни точки, за да стане още по-ясно и онагледено. В случая ще използваме римски цифри, защото след това ще се наложи още на няколко пъти да използваме номерация:

I. Четворката (тетрадата) е сборът на две диади, поради което е степенуваната Природа (равенството между всички отношения, дори в смъртта).

II. Петицата (пентадата) е диада и триада. Тя търпи доктриналното, но предпитагорово тълкуване за “чувственост” и новото начало на Природата (с раждането на Сина).

III. Шестицата (хексадата) е означение на духовността, т.е. на възмъжаване и зрелост.

IV.  Седмицата (хептадата) е сбор от тетрада и триада. Поради това тя е степенувана Природа и симетрия, а в Орфическия инцест[2] между Великата Богиня-майка и Сина носи светлото зърно на живота.

V.  Осмицата (октадата) е уравновесеността и октавата, но и приятелството и любовта в орфическия смисъл.

VI. Девятката (енеадата) е умножение на две триади, т.е. на две съвършени мъжки числа, поради което е самата справедливост, но в очакване да бъде осъществена в макро- и микрокосмоса на следващата и последна степен.

VII. Десятката (декадата) приключва доктриналния цикъл с триумфа на сина на Сина на Великата Богиня-майка, който е сбор от женското и от мъжкото начало на Космоса, тяхното единство и разум. Устройството е завършено. (Фол. Ал., „Тракийската култура. Казано и премълчано“, С. 1995, стр.79; с малка корекция на някои лексеми и подреждане на непериодичните текстове, в точки от нас – б.а.)

Тук ще се върнем към възгледите в отворения херметизъм от момента от преди започване на динамиката от седем етапа на сътворението на света:

1а) Единицата (монадата) – абсолютното единство и тъждественост на самата себе си, т.е. тя е сляла четното и нечетното и “звучи като мъжко начало”.

2а) Двойката (диадата) е означение на женското начало.

3а) Тройката (триадата) е монада и диада и съответствува, както чиатателят вече се досеща, на съвършената симетрия, а и лежи в основата на първоелементните плоскости, каквито са триъгълниците. (Фол. Ал., „Тракийската култура. Казано и премълчано“, С. 1995., стр.79; с малка корекция на някои лексеми и подреждане на непериодичните текстове, в точки от нас – б.а.)

Бидейки обвързани, както отбелязахме по-напред, тоналностите също съдържат голямо познание за цялото сътворени, според мирогледа на (прото)траките. Накратко ще споменем, че дори когато елинският прагматизъм започва да доминира и да измества по-важната култура на далечните ни предци, когато биват изграждани, гробниците на жреците-царе при траките са със закодирани съотношения между тоналностите, които, ако бъдат проследени от входа към камерата, ще декодират цялата орфическа философия за сътворението. Колегата Димитър Чиликов доказа, че навсякъде те са предложени по един и същи начин, а археологът Георги Китов го потвърди с измерванията в откритите от него гробници. Ще предложим седем от тях:

– съотношенията на страните в трите квадратни помещения – до–до (прима);

– страна на предверието и страна на страничното голямо помещение – до–ре (голяма секунда);

– широчина на главния вход и широчина на входа към камерата – до–ми (голяма терца);

– отношение между страните на гробната камера и предверието – до–фа (чиста кварта);

– отношение между страните на гробната камера и страничното помещение – до–сол (чиста квинта);

– широчина на главния вход – до–ла (голяма секста);

– страна на предверието – до–си (голяма септима).

Много хора бъркат, че музиката се дължи на питагорейците – всъщност тя е останала поне от времето и културата на орфиците и още при тях знакът семантично е трябвало да бъде наситен със звук, число и тон, за да бъде в своята пълнота и завършеност. (Виж: Гергова, Д., „Обредът на обезсмъртяване в древна Тракия“, С., 1996 – б.а.)

В “Модел ‘GENEZIS’”, където искахме да обясним (прото)тракийския свят на отворения херметизъм, поместихме както тоналните съотношения в храмовете, така и МОДЕЛИТЕ КАМЕНОВ*. Последните са били познати до съвършенство от тракийските князе-жреци, тъй като са част от културата им. Те са също едни от елементите, които са били много важни в принципите на ежедневието им. Всъщност, имахме щастието, че сме българи и тъй като (прото)траките са препредавали всичко устно, то радостта за нас бе, че запазихме патента за България, какъвто си е бил той във времена, когато подобни нормативни актове не са съществували. Ето и някои от тях:

МОДЕЛ НА КАМЕНОВ ЗА КВАДРАТИТЕ
НА СБОРА ОТ ТРИ ПОРЕДНИ ЧИСЛА ОТ ЕСТЕСТВЕНИЯ РЕД НА ЧИСЛАТА

Три поредни числа от естествения ред на числата, събрани и повдигнати на квадрат, дават число, чийто сбор от единични цифри е равен винаги на 9:

Първи пример:  1 + 2 + 3 = 6

6² = 36

3 + 6 = 9

Втори пример:  27 + 28 + 29 = 84

84² = 7056

7 + 0 + 5 + 6 = 18

1 + 8 = 9

Трети пример:  789 + 790 + 791 = 2370

2370² = 5 616 900

5 + 6 + 1 + 6 + 9 + 0 + 0 = 27

2 + 7 = 9

Четвърти пример:  1001 + 1002 + 1003 = 3006

3006² = 9 036 036

9 + 0 + 3 + 6 + 0 + 3 + 6 = 27

2 + 7 = 9

.

МОДЕЛ НА КАМЕНОВ ЗА СБОР НА ЧИСЛО
ОТ ЕСТЕСТВЕНИЯ РЕД С ЧИСЛОТО 9

Всяко число от естествения ред, събрано с 9, дава сбор, чиито цифри, събрани до едноцифрено число, са равни на сбора до единично число от цифрите на събираемото:

Първи пример:  3 + 9 = 12

3 = 1+ 2

3 = 3

Втори пример:  37 + 9 = 46

3+7 = 4+6

1+0 = 1+0

1 = 1

Трети пример: 326 + 9 = 335

3+2+6 = 3+3+5

1+1 = 1+1

2 = 2

Четвърти пример:  3178 + 9 = 3187

3+1+7+8 = 3+1+8+7

1 + 9 = 1 + 9

1 + 0 = 1 + 0

1 = 1

.

МОДЕЛ НА КАМЕНОВ ЗА ПРОИЗВЕДЕНИЕ НА ЧИСЛО
ОТ ЕСТЕСТВЕНИЯ РЕД С ЧИСЛОТО 9

Всяко число от естествения ред, умножено с 9, дава произведение, чиито цифри, събрани до едноцифрено число, са равни на 9:

Първи пример:  6 x 9 = 54

9 = 5 + 4

9 = 9

Втори пример:  65 x 9 = 585 (5+8+5)

9 = 1+8

9 = 9

Трети пример:  654 x 9 = 5886 (5 + 8 + 8 + 6)

9 = 2 + 7

9 = 9

Четвърти пример:  6543 x 9 = 58887 (5 + 8 + 8 + 8 + 7)

9 = 3 + 6

9 = 9

.

(Из Каменов,  К., „Модел ‘GENEZIS’”, Пловдив, стр. 60-61)

Малко хора обаче разбират какво сме искали да кажем и какво сме предложили. Ако се вгледате внимателно, според предложените възгледи на (прото)траките дотук, във всички точки и подточки ще разберете лесно и смисъла на Моделите Каменов при съграждането на света от Господ-Бог. Освен това ще се разбере и защо само в старобългарския календар (прото)българите са част от (прото)траките (присъства десета планета, която световноизвестни учени през няколко години ту откриват, ту я изгубват – б.а.).

А) Без нея нямаше да завърши устройството на Космоса като мъжко и женско начало, и нямаше да има тяхно единство и разум.

Б) Без нея нямаше да са съвършени Законите на Предците, познати като Законите Ману, пренесени от изселилите се от Балканите към Средна Азия (прото)траки, които в новите си места назоваваме (прото)българи. Нямаше да бъде създаден и човекът, като такъв, какъвто е днес.

В) Нямаше да бъдем в света (Вселенския) на самата справедливост и в очакване да настъпи последният момент от сътворението на Господ-Бог.

Явно и много други народи не са съзрели тези елементарни факти, които на места предците ни са им подарили, а другаде различни племена са ги откраднали от тях, но са ги вложили след това само в материалния свят, без да съзрат по-ценното.

Така например, не спирам да се учудвам и на колеги, които публикуват най-различни разработки върху седмолъчната розета от Плиска. Отговорът е пред очите на всички, а сякаш никой не смее да го каже или напише. Тук ще го поместим смислово, а който желае, нека го разработи:

а) Ипсилон с двете хасти е Господ-Бог в неговата едновременност на мъжкото и женското начало. Това е Неговият предсътворителен период, който е в трите етапа, поместени в доклада с римски цифри, а в Библията е поднесен като: “1. В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.” (Библия. Свето евангелие от Йоан. Глава I. С. 2011., стр.1297)

Вижте точките А; Б; В. По този начин са го носили със себе си (прото)траки и (прото)българи, предоставяйки го на по-младите култури. Тук ще вмъкнем и малка подробност, която убягва на много колеги – Господ-Бог не е безполов, но е едновременно мъжко-женски, ако тази констатация може да се побере като красиво понятие в съзнанието на хората. След като човек е създаден по образи и подобие Господен, именно Господ-Бог го разделя на два пола, откъдето и мисленето му става биполярно. По тази причина понякога е трудно да се приеме термин от рода на Богиня-майка, защото в днешната ни култура термините за висшите същества са от мъжки род.

б) Седемте лъча в розетата показват седемте творчески периода на Господ-Бог, но в тях продължават да се търсят вероятни планети от Слънчевата система, независимо, че при десетпланетен слънчев календар, предците ни не биха си позволили да оставят три планети неотбелязани. Няма да споменаваме кой лъч на кой съзидателен период съответства. За да се разбере това, не се иска много разум. Всеки може да го види, след представените дотук сведения.

Ще завършим доклада с извода, обвързващ пряко възникването на етнонима българи с възгледите за Богинята-майка.

Без половото съчетание на Богинята-майка и сина й нямаше да се роди царят-жрец, най-важният персонаж, чрез който се запазва философията на вярата и културата, защото той е обучаваният, който ще наследи цялото познание. В началото Богинята-майка е самата Вселена, която самозаченала и родила син-слънце през деня, а огън през нощта. Това сведение е прекрасно за нашите изследвания, в областта на връзката между орфическата вяра и Християнската религия. През този факт се разбира какво се е случило, когато Словото е Бог, а Той е Слово, след което сътворението на света започва. Предходния период би трябвало да се разглежда през трите точки, фиксирали монада, диада и триада.

С декадата (десятката), както отбелязахме, завършва Космосът чрез триумф на (внука), сина на Сина на Богинята-майка. С това се получава уравновесяване между мъжкото и женското начало, стигайки се до покой дори в динамиката. Ако я нямаше Богинята-майка, сред ариите нямаше да са запазени, донесените в готов вид от предците им, Законите Ману. В тези закони най-важната част е моментът на сътворението, където първият Ману ражда първия Б(х)ригу, след което първият Б(х)ригу ражда втория Ману и така сътворението продължава, докато се роди десетият Б(х)ригу и, докато декадата завърши. В този текст Б(х)ригу носи семантика за човек, по същия начин, както (прото)тракийското племе бриги означава хора. През единия от ползваните в Средна Азия (прото)български езици Ману е Господ, а според другия, който води корените си от Атлантида, лексемата носи семантиката за Мъдрост. В този случай обаче Мъдростта е Божествена. При първите преселения на част от бригите, заселилите се техни потомци в Мала Азия променят само с леко изменение в първичната фонема името си във фриги, но семантиката на името се запазва. Днес през фригите науката ползва най-много сведения за Богинята-майка. Когато, продължилата преселението група от бриги, достига до Средна Азия, те вече са променили името в бълги, вследствие на добрите дела, извършени по пътя. Чрез промяната на термина и фонетично, и семантично, в пренесената им вяра се приема, че процесът на прераждането им е завършил и от племена със семантика на етнонима, значеща хора, новата им семантика вече се разчита като духовноиздигнати. Това е призванието, което им се предоставя и те заемат мястото между Боговете (Ангелите) и хората, за да помагат на последните по-бързо със завещаната като закон от Господ-Бог орфическа култура или отворения херметизъм. Когато делото на бългите става достатъчно голямо и не изменя хода от предначертания им път, към етнонима им е прибавена лексемата арии (ар – ед.ч.) или благородници, откъдето семантиката на днешното име българи е духовноиздигнати благородници.

По този начин чрез даденото от Господ-Бог познание на (прото)траките, в чиято кодировка първична роля заема Богинята-майка, се стигна до израстването и раждането на важния за цялото човечество етноним българи. Оставяйки свободната воля на хората, Творецът ни е дал правото да носим вовеки с чест това име, ако изпълняваме съвестно ролята си на земята – да бъдем духовни просветители и да помагаме за разбирателството между народите.

––––––––––––––––––––––––

[1] 1. Лингвистика. Връзката между дадено име и известна величина, като културна персонификация (т.е. обектификация с персоналност) на обект или качество. 2. теология. В Християнството ипостас има сложна и донякъде объркана история, но нейното буквално значение е „това, което стои отдолу“. Най-често се превежда като същност. В: http://rechnik.info/ипостас

[2] Сексуално отношение между членове на едно семейство или един род. При кръвосмешение има засилено генетично предразположение към болести заради родството им и не се разрешава да се женят (Орфическият инцест е на духовно ниво и е сред божествените персонажи; М.Б.). В: http://rechnik.info/инцест

* Не за оправдание, а заради истината е необходимо да направя кратко уточнение във връзка с един от Моделите Каменов, разглеждащ умножението по цифрата 9. Изследвал съм този модел още като ученик. Оказа се обаче,  че десетилетия преди мен учителят на Бялото братство го е предложил на последователите си. Поместен е на страница 979 в “Енциклопедичен речник” на Петър Дънов, издаден от „Астрала“ през 2002 г. Попаднах на Енциклопедичния речник на Дънов едва наскоро.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

.

БИБЛИОГРАФИЯ:

Богданов, Б., Орфей и древната митология на Балканите. С., 1991.

Бъчваров, К., Неолитни погребални обреди. С., 1993.

Елиаде, М., История на религиозните вярвания и идеи от каменния век до Елевсинските мистерии. С., 1997.

Лозанова-Станчева, В., Мито-ритуалният комплекс на тракийските котитии. С., 1993.

Попов, Д., Богът с много имена. С., 1995.

Стойчев, Т., Археоастрономия. С., 1998.

Фол, А., Тракийската култура. Казано и премълчано. С., 1995.

Чиликов, Д., Миниенциклопедия Навлизане в тайните. Пловдив, 1994.

Чиликов, Д., Балкански мистерии. Пловдив, 1994.