Ч Е С Т И Т 1-ви Н О Е М В Р И – Д Е Н Я Т Н А Н А Р О Д Н И Т Е Б У Д И Т Е Л И!
ПАИСИЙ
Икона жива на един народ!
Ръка, която като свещ трепери!
Очи, в които българският свод
отново синевата си намери!
И лази пачето перо без шум!
Народ събира зрънце подир зрънце.
А пергаментът става ширен друм,
по който робът търси свойто слънце.
Килията на манастира стар
побира робската велика жажда.
В една килия падат цар след цар.
В килията България се ражда.
И нов месия тръгва в кал и прах
от две дисаги светлина да пръска.
Една пренежна реч от Божи грях
до Библия на бедните възкръсва.
Дамян Дамянов
В пантеона на българските будители, допринесли за пробуждането, просвещението, прогреса и гордостта на народа ни, ярко се откроява името на атонския монах – Паисий Хилендарски. Неговият мощен призив: „Българино, знай своя род и език!”, продължава да звучи актуално и днес, когато пред съвременния българин някогашната утопична мечта да пътува и да опознава света все повече се превръща в осъществима реалност. Ние, българите, живеещи далеч от пределите на родината, сме с по-изострена чувствителност. Почти всеки емигрант е избутал някъде дълбоко в сърцето си копнежа и носталгията по всичко „мило нам и родно” – чувства, които избликват и ни задушават със своята сила и неудържимост при всяка възможност да се върнем там, у дома.
Патриотизмът на българина зад граница добива нови измерения. Огорчението и неудовлетворението от недооценяването на нашето образование и потенциал в родината не е притъпило чувството ни за родова принадлежност. И не защото пред нас стои алтернативата за евентуално завръщане, а като израз на дълбоко вътрешно убеждение, че родовата памет, език, история и култура трябва не само да бъдат съхранени, но и предадени на децата ни. Можем само да се гордеем с факта, че младият българин, напуснал родината, не се е превърнал в чуждопоклонник и родоотстъпник. И най-ярко доказателство за това е фактът, че всяка събота и неделя в българските училища зад граница навсякъде по света звучи „речта ни гъвкава, звънлива”, звучи свещеният език „на нашите деди”. Затова без колебание бихме обогатили красивото архаично съществителното нарицателно „будител” с ново съдържание, причислявайки към съвременните будители и ония българи, които със самоотвержено постоянство и завидно търпение са неизменно до децата си, осъзнавайки, че посещаването на българско училище е инвестиция в тяхното бъдещо самочувствие и достойна реализация като граждани на света. Следвайки заветите на нашите народни будители и черпейки от съкровищницата на световната култура, ние ще вложим своя скромен принос в прогреса и просперитета на човешката цивилизация.
Поклон пред народните ни будители, съхранили през вековете духа и морала ни като българска нация!
Честит празник, уважаеми сънародници!
Честит празник на всички, които се чувстват БУДИТЕЛИ!
Честит празник, скъпи приятели и от българските медии в Чикаго! Благодарим ви за творческото сътрудничество, отзивчивост и подкрепа!
Уважаеми колеги,
Нека ентусиазмът, вдъхновението и отдадеността на духовното поприще ви носят радост и удовлетворение! Бъдете горди с високоблагородната мисия на просветители!
Елена Липкова,
Българско училище „Алеко Константинов“ – Чикаго
