Христо Бисеров – „прероденият“ Паргалъ Ибрахим паша

Твърд привърженик съм на реинкарнационната теория. Поради лични изживявания в света на езотериката и съкровеното човешко желание за форма на съществуване и след физическата смърт. Целта на кръговрата на душите в двата свята според нея е духовното усъвършенстване. Но има и такива души, които при всяко прераждане допускат същите грешки… 🙂

.

Мнозина следят с интерес серияла „Великолепният век”. Богат на интриги, емоции, източна мъдрост и поучителен, дори за днешните политици. Една от червените сюжетни нишки е тази за верността и предателството. Независимо от интригите на коварната Хюррем, великият везир Ибрахим паша се радва на пълното доверие и приятелство на султан Сюлейман. Но тяхната близост е смъртоносна и обречена. Християнчето Тео израства от роб до негов приятел и първи в империята, след султана. Това се дължи на множеството му качества, интелигентност и съответно обучение. Една от предпоставките за вековното могъщество и съществуване на Османската империя е издигането на високи държавни постове в многонационалната държава на способни друговерци, приели исляма. Това е ставало чрез периодичното събиране на кръвен данък (девширме) на християнски момчета, използвани в еничарския корпус и в държавните служби. От тях се е изисквала безпрекословна преданост, като и най-малкото отклонение се е наказвало жестоко и безкомпромисно. Но почти винаги високите държавни постове създават в личностите, които ги заемат, чувство на изключителност и незаменимост, като забравят за факторите и хората, които са ги издигнали. Започват да работят за своя лична изгода и в даден момент пренебрегват тези, които са ги поставили на един или друг пост. Всъщност това е основната причина за низвергването им, като поводите са си ги създали сами.

Подобна на вид, но в морален аспект много различна, е ситуацията с нашенските политически дьонмета (на османотурси дьонме означава обърнат, т.е. ренегат – б.а.). Всъщност ренегатски е целият ни сегашен политически „елит”. Партийни номади и хамелеони са почти всички ръководства и членска маса (ако има такава) на настоящите партии. Основата на „идейната” им убеденост е келепирът, както би се изразил един много известен герой на Алеко. Като се почне от прамайката БКП и се стигне до новородените й внучета.

Не напразно употребих горната дума, тъй като турците я произнасят с особено презрение, дори омерзение. Което не пречи подобни индивиди да се ползват, естествено, за черната и мръсна работа. Подобно на Ибрахим паша, хитрото провинциално адвокатче Бисеров направи, може би и за собствено учудване, главоломна кариера. Някои определят хитростта като признак за интелект, други – като признак за неговата липса. Трудно е да се каже доколко интелигентна е хитростта на Бисеров, но връх на кариерата му бе зам. председателското място в Догановото ДПС и мястото в президиума, като зам. председател на Народното събрание. За това той има съответните заслуги. Като дьонме – рецидивист е сменил цели пет политически самоличности. Което естествено не е най-големият му грях, но го прави особено подходящ за употреба. Като основен заговорник за свалянето на Иван Костов от власт бе изхвърлен от СДС, където беше стигнал до същия пост. Компания му правеше и небезизвестният Данчо Цонев – Ментата. (Който не само, че още е в парламента, но и се опитва от разни ТВ студиа да говори за морал и за християнски ценности… Но Данчо Ментата още не са го похарчили и изхвърлили – не всички партийно-корпоративни слуги и „везири“ стигат дотам.)

За заслуги в дестабилизирането на Синята партия и Бисеров, и Цонев, бяха приети с отворени обятия в ДПС – смъртният враг на Костов. Вече и опозиция, и коментатори започнаха да наричат бившият Сив кардинал в ДПС Бисеров „момче за мокри поръчки”. Многозначителното му мълчание, което му придаваше ореол на недостъпност и мисловна дълбочина, обаче, е само една маска, прикриваща накърнени бизнес интереси, с плитки и немощни политически послания. Презрителното нарицателно обръщение „момче” за беловласия, излъчващ недостъпност държавен мъж, е само още една отправка към патрона му Ахмед Доган, защото в неговото обкръжение всички са на повикване и всички са за поръчки. А Бисеров отдавна бе на къс повод при лидера на ДПС. Който очевидно не може да се примири с факта, че бившият седесар често се проваляше в изпълнението на неприятните задачи, но продължаваше да му ги поставя, защото не искаше да мърси собствените си хора в подобни гадости. Освен бездарното интригантство на падналия до нивото на чужд наемник Сив кардинал, се видя, че този човек е семпъл дори в юридическо отношение, защото капаните, които бе заложил на СДС в съдилищата, само компрометираха послушниците му. Видя се също така, че е слаб кадровик, защото актьорите, които подбра за сценария си, не ставаха дори за трупа в селско читалище, камо ли за грандиозен спектакъл, каквато винаги е била битката за надмощие в тази партия. До него застанаха компрометирани треторазредни безличия, обладани от реваншистки хъс ренегати и откровени политически брокери, разплатата с които бе толкова жалка, колкото и тази с Бисеров. По-известен с къщата си, отколкото с някакви политически построения, и по-популярен с провинциалните си интриги, отколкото с някакви идеи. Той просто не можа да надрасне Хасково и местната интрига, а с напредване на възрастта изгуби ловкостта на хватките си. И мнението на проф. Иван Т. Тодоров, изказано пред в. „24 часа“ наскоро,  потвърждава този извод:

„С какво се различава Христо Бисеров от другите български политици? Ами основната разлика е, че не е ползвал добри адвокати. Основно правило е, че един български политик не трябва да държи реалните си големи пари в сметка на свое име. Още по-малко да извършва банкови преводи в рамките на Европа. Минаха вече над 15 години от времето, когато това беше възможно, без да се забележи.”  (Из „Какви са престъпленията на Христо Бисеров“ – бел.ред.)

И накрая, закономерно се повтори епилогът на политическата му карма. Ритуално бе „обезглавен“ от султана в Драгалевския сарай. Истинските причини за това все още са неизвестни, а може и да си останат такива. Защото, по същата логика, на прокурорско разследване за пране на пари и необявяване на доходи би следвало да се подложат повечето политици и бизнесмени в страната, но те повечето въобще не стигат дотам. Но причина за жестоката присъда над Бисеров по всяка вероятност е предателство спрямо лидера от сараите, което склонният към заговори и тъмни сделки адвокат е допуснал и не е успял да скрие.

Светослав Атаджанов