Емил Петров, Христо Николов,
в. „Труд“
.
Трети шеф на митниците в рамките на 1 година – превъртането начело на ключовата приходна агенция през 2013 г. е рекордно за годините на прехода. Бившият зам. финансов министър Кирил Желев, сменил титуляря на ГЕРБ Ваньо Танов, преседя на ветровитото място 2 месеца, след което на свой ред бе сменен от Павел Тонев. От 1990 година досега митниците са били арена на подмолни политически игри. Да си припомним кои бяха ръководителите им от началото на прехода и с какво останаха в историята.
.
Югоембаргото – българският Клондайк
Когато някои казват, че югоембаргото е виновно за проблемите с корупцията и престъпността в България, до голяма степен са прави. Забраната за търговия с република Сърбия бе наложено от ООН през април 1992 г. и бе вдигната чак през ноември 1995 г. с подписването на Дейтънското споразумение. През тези над 3 години нарушаването на забраната се превърна в българския Клондайк за възникващите икономически групировки, а до известна степен и за всеки по-предприемчив българин, особено ако живее в Кюстендилско, Пернишко или Видинско.
Според различни оценки по време на югоембаргото у нас са влезли нелегално между 4 и 6 млрд. долара, притежание на сръбски граждани, с които са купувани най-вече горива, но и други стоки, а в страната са регистрирани стотици фирми на сръбски граждани. Докато многото все още държавни по онова време фирми са спазвали забраната за търговия през границата, частниците са се възползвали в максимална степен от хлабавия контрол на границите и особено на митниците.
В България няма случай на ефективно осъден за нарушение на югоембаргото, въпреки че незаконната търговия се вършеше пред очите на всички. Едва през 1999 г. прокуратурата повдигна обвинение на Нейчо Неев, вицепремиер на Любен Беров, за незаконен износ на жп вагони с петрол и дизел през 1993 г., докато беше на власт. Но съдът го оправда поради липса на доказателства. Шеф на митниците през цялото време на югоембаргото е Христо Кулишев, срещу когото никога не е имало разработки, дела или обвинения въпреки многото приказки по негов адрес.
Името му не е било споменавано и в прословутата афера с фирмата на “Мултигруп” “Бартекс Трейдинг”. Въпреки че е разследвана години по-късно – през 1998 г., аферата с внос на захар е започната по времето, когато начело на митниците е Кулишев. През 1998 г. служители на НСБОП в Бургас откриха, че между 1994 и 1998 г. фирма “Бартекс Трейдинг” е внесла с различни митнически нарушения над 305 тона захар, като на бюджета са нанесени щети за 52 млрд. (неденоминирани) лева. В аферата бяха замесени 13 митничари, които са обмитявали захарта на много по-ниски стойности от действителните. Според експерти вносът на такива количества захар на нереални цени няма как да съществува години наред без покровителството на хора от митническото учреждение, и то от високите етажи на управлението му.
Без акциз, но с чадър
Най-дългогодишният шеф на митниците в годините на прехода е Асен Асенов. Той бе назначен от финансовия министър Милен Велчев по времето на НДСВ и щеше да изкара и мандата на тройната коалиция след това, но през юни 2008 г. подаде оставка заедно с двама от заместниците си. Като официален мотив посочи, че успешно е подготвил митническата администрация за членството в ЕС, а по-късно твърдеше в интервюта, че вече е уморен.
Интересното е, че моментът на оставката настъпи малко след като мегаскандал с фалшиви бандероли разтресе МВР.
Тогава прокуратурата съобщи, че е започнала проверка и в митниците заради доклад на ДАНС, че човек на най-високо ниво там с прякор Дебелия е покровителствал продажбата на алкохол и цигари с фалшиви бандероли и дори е опънал чадър върху вноса на алкохол и цигари, без да се плати акциз. Бившият шеф на агенцията Емил Димитров-Ревизоро даде да се разбере, че зад прякора се крие самият Асен Асенов.
Скандалът тръгна от арестуването на зам.-шефа на ГДБОП Иван Иванов, чиито подслушани телефонни разговори с алкохолен бос изтекоха в публичното пространство. От тях обществото запомни само, че висшият полицай си иска подаръци от бизнесмен, но в разговора ставаше и въпрос за покровителство от страна на митниците. Разплитайки аферата, ченгетата засякоха контакти на Иванов и с много други лица от сенчестата икономика. Но делото срещу него приключи с условна присъда, а Асен Асенов или друг висш служител на митниците така и не попаднаха сред обвиняемите.
Цигарите – тази сладка афера
Контрабандата на цигари до такава степен избуя през последните години, особено след шоковото вдигане на цените им през 2010 г., че спокойно може да бъде наречена най-голямата митническа афера.
В нея обаче няма знакови лица, нито изявени лидери. Просто през 2009-2010 г. акцизът на практика се удвои и цените на цигарите се увеличиха до такава степен, че вносът на тютюневи изделия без бандерол стана изключително доходоносен. Според полицейски източници дори наркотрафиканти са зарязали наркотиците и се насочили към нерегламентиран внос на цигари. Приходите от акциз върху тютюневи изделия в хазната падна двойно още през 2010 г. и до момента не може да се възстановят нивата отпреди това.
