Работна среща и първа дискусия за бъдещия Национален съвет на българите, живеещи извън Р. България, с участието на представители на различни институции, които според действащия закон имат ангажимент към формирането му, както разбира се и на българи, живеещи зад граница, бе проведена на 21 декември 2013 г. в София. Дискусията бе организирана по инициатива на вицепрезидента Маргарита Попова и бе в сградата на българския парламент.
Дневният ред включваше дискусия в два последователни панела на теми: 1. Национален съвет на българите зад граница – критерии за представителност, начин за номиниране, начин за избиране. Баланс между представителите на общностите зад граница и институционалните представители. 2. Позициониране на Националния съвет в институционалната структура, с оглед независимостта му от политическата конюнктура. Националното представителство на българите в чужбина като приоритет на Стратегията за българите в чужбина.
В обявата за тази Работна среща пишеше: „Освен заявилите участие, всеки, който ще бъде физически в България по същото време, е добре дошъл като участник в дискусията, заявиха от Президентството. Всяко мнение, коментар, предложение, концепция, изпратени по електронен път като отговор на въпросника, който изпратиха оттам (въпросникът можете да се види тук – бел.ред.), ще бъдат обсъдени.“
В тази сборна тема ще съберем всички материали по повдигнатите въпроси от Работната среща, които доведоха и до последващо обсъждане, заедно с представители на диаспората, на проекта за национална Стратегия за българите в чужбина.
Връзките на тази страница ще подреждаме по хронологичен ред, като най-новите ще бъдат първи (най-горе):
.
Окончателният документ със заглавие “Национална стратегия за българските граждани и историческите български общности по света“ бе качен на страницата на МС на адрес:
http://pris.government.bg/prin/document_view.aspx?DocumentID=nLh33U3HmtbtIRLvooBp1Q==
Понеже читатели ни предупредиха, че линка на МС не винаги работи, поставяме линк за изтегляне на тази Стратегия Strategy BG-Abroad Official 23.07.2014
Проектостратегия за българите в чужбина – последен преглед
Странни срокове на Външно за изпращане на коментари по важен проектодокумент
Забележки на ВОС по проекта за Стратегия за българите в чужбина
Читателите на Еврочикаго за проекта за Национална стратегия за българите в чужбина
Обсъждаме актуализирания проект за Национална стратегия за българите в чужбина
Икономическата емиграция до историческата диаспора – Отворено писмо на Еврочикаго – тук
Обсъждаме проект за Национална стратегия за българите и българските общности в чужбина – тук
Проект за Национална стратегия за българите и българските общности в чужбина (текст и обсъждане -ТУК)
Радио “България” за срещата на тема Национален съвет на българите в чужбина – тук
Накъде след работната среща – има ли избор нещата да се случат? – тук
Първа работна среща “Национален съвет на българите в чужбина” (звукозапис и линк към стенограмата)
Концептуален проект за Национален съвет на българите в чужбина – тук
Програма на работната среща “Национален съвет на българите в чужбина” – тук
Проект за дневен ред на дебата за Националния съвет на българите зад граница – тук
Първа дискусия за бъдещия Национален съвет на българите зад граница – тук
В София през декември – дебат на тема “Национален съвет на българите, живеещи извън България” – тук
Чуждият опит: Френският и сръбският закони за диаспората – тук
Концептуален проект за изменение и допълнение на Закона за българите в чужбина – тук
Проектозаконът на Калфин за българите в чужбина /2008 г./ – тук
Закон за българите, живеещи извън Р. България – тук
.
–––––––––––––––––––––––––––––
* Срещата се проведе на 21 декември – Първа работна среща “Национален съвет на българите в чужбина” (звукозапис)
По-стари публикации по темата може да намерите на адреси:
Стратегия за българите в чужбина – проекти и реалности
Проектозакон за българите в чужбина на ДАБЧ
Линк към страницата на Обществените съвети на българите в чужбина – www.GlobalBulgaria.Org
От една година правителството загърби изцяло българите в чужбина
20 Юни 2014 | 14:43 | Агенция „Фокус“
Росен Иванов, бивш председател на ДАБЧ: От една година правителството загърби изцяло българите в чужбина
Фокус: Г-н Иванов, как ще коментирате, една година след вашето напускане, работата на правителството с нашите сънародници от историческата диаспора и новата българска емиграция?
Росен Иванов: По обясними причини не бих желал да коментирам подробно дейността на ДАБЧ, но мога да кажа, че в краткия период на своето съществуване Българското правителство начело с премиера Пламен Орешарски загърби почти изцяло политиката по отношение на българите, живеещи в различни краища на света. Освен традиционните исторически общности, създадени от наши сънародници в резултат на определени исторически събития и политически грешки, извън България има многобройна съвременна емиграция. Тя се формира в резултат на засилването на миграционните процеси, особенно през последните петнадесет години, когато се създадоха значителни като брой и състав български общности по целия свят. Това изисква адекватна държавна политика към българите зад граница, които са неделима част от нашия народ. Спокойно можем да кажем, че такава политика през последната година не е планирана като цялостна държавна дейност, нито се провежда в необходимите параметри. А целта на такава политика в нейната съвкупност е запазването на националното съзнание на сънародниците ни, задълбочаване и разширяване на връзката им с България, създаване на необходимите условия за завръщане и адаптирането им към живота в нашата страна.
Фокус: Какво би могло да се направи с оглед на постигане на тази цел – изграждане на адекватна държавна политика към нашите сънародници извън България?
Росен Иванов: Постигането на тази цел може да бъде реализирано по различни начини. Един от тях е създаване на модерно законодателство съобразно новите моменти в отношенията държава – български общности извън България, чрез приемането на нови нормативни актове и адекватно изменение и допълнение на съществуващите, както и прецизиране на правната терминология в тази област. В тази насока напълно е изоставена идеята за създаване на нов Закон за българите и българските общности извън Република България, въпреки че сега действащият Закон за българите, живеещи извън Република България, явно не е способен да изпълни своите задачи като нормативен акт. Работата по създаване на национална стратегия за запазване и развитие на отношенията между българската държава и българските общности по света също беше спряна на етап „работен проект“. Не се прави почти нищо за разширяване правата на българските граждани, живеещи извън България, свързани с реалното им участие в политическия живот и управлението на страната. Не се предвижда по-активно включване на представители на българските общности по света в обществения живот, което държавата може да направи чрез разширяването на възможностите за това. Държавната политика е сведена до стандарното функциониране на тясно специализираните органи – МВнР и ДАБЧ, както и МОН по отношение на образователната дейност сред българите по света. В тази насока не са предприети действия за разширяване на помощта от държавата чрез увеличаване на отделените средства за образование и култура. Не се предвиди нищо за активно подпомагане дейността на българските общности чрез целево секторно финансиране в областта на реализирането и защитата на правата на българите по света, образованието на роден език, запазване на културните връзки с България, медиите зад граница, социално-осигурителната политика и религиозните общности. Необходимите финансови средства за реализиране на държавната политика можеха да бъдат осигурени чрез създаване на специализирани фондове и програми за българите извън България. Такова финансиране ще даде възможност за създаване на многоцелева и многопрофилна система за информационна логистика, което да осигурява добра комуникативност между държавните, общинските и неправителствените органи и организации в България от една страна и българските общности по света – от друга. С действията си изпълнителната власт не спомогна за развитие на структурно обособена и реално действаща система от органи на изпълнителната власт и държавната администрация, както и пълноценното включване на структури от неправителствения сектор в реализирането на тази политика. В недостатъчна степен е и участието на държавата в работата с младите сънародници и създаването на необходимите условия за завръщането им в България. Особено внимание трябва да се обърне на пълноцения контакт с българските културни и просветни дружества на нашите сънародници от историческите общности в близки или съседни държави. Необходимостта от такава тясна връзка ясно пролича при възникването и развитието на ситуацията в Украйна. Тя би била от съществено значение при развитие на конфликта там и евентуална имигрантска вълна към нас. Липсва последователна и ясна политика към българите и техните сдружения от Западната част на Балканския полуостров, които са реално най-близките общности до България. Това доведе до редица проблеми, свързани с българското национално съзнание и произход, чието решение други държави като Унгария и Румъния отдавна са намерили.
Фокус: Какви ще бъдат, според Вас, последиците от тези недостатъци на държавната политика спрямо българските общности отвъд граница, които изброихте?
Росен Иванов: Непровеждането на ясна и последователна политика към българите и българските общности по света е всъщност отказ от политика към част от собствения ни народ, което съвсем скоро неизбежно ще доведе до сериозни проблеми не само във връзката държава – български общности, но и във външната политика, националната сигурност и отстояването на българската идентичност сред нашите сънародници по целия свят.
Държавата няма право да игнорира около 4 млн. наши сънародници живеещи извън България.
Фокус: Каква роля трябва да играе ДАБЧ, с оглед допринасянето за тези политики и изграждането на функциониращи механизми за грижа и приобщаване на съгражданите ни в чужбина?
Росен Иванов: Държавната агенция за българите в чужбина трябва да заема много сериозна роля, а дали ще продължи да бъде ДАБЧ или ще се премине към създаване на по-сериозна административна структура в въпрос на управленческо решение, но и в двата случая тази структура трябва да има много по-дълбока и съществена роля, както и необходимите административни капацитети и възможности, за да може успешно да провежда посочената по-горе политика и да не се позволи разпиляването, и изчезването на българския народ по целия свят.
Драги „Небалама на куб“ (или „Петров“, „Калоянов“ и пр. различни никове, с които се подписвате във форума на Еврочикаго), не правете дивашки коментари.
Само това ,незнайно защо набрано с неудебелен шрифт, ни докара повръщане така че карахме по диагонал нататък!! Това именно :“Дискусията бе организирана по инициатива на вицепрезидента Маргарита Попова и бе в сградата на българския парламент.“ !!!
Човек се изнесъл и намерил мир,спокойствие,живот и работа в чужбина,в НОРМАЛНОСТТА,а някакви български стратегии и пишман българчета пак щели да го гонят да го стигат и обгрижват на небългарска територия?! Човек избягал от българската диващина,но диващината тича да се прилепя пак о него?! Еее,сус де…,мерси ,ама…НЯМА НУЖДА !!!
П.С. За стратегии пишете,ама що нищо няма за концепции,хахаах ??!! Ама че пропуск! :-))
Налегнаха ли си парацалите тия поредни смешковци ?? Цялата работа е за КИЛИПИРА,ако ще и на Марс да идат някои българчета са ЗА КИЛИПИРА ЛИЧЕН!! Българията ще оправяли,хаха,опасаната от червените свиснки черва и задушена в тях,България?? Какави избори,какви чудесии,хаха..жалка работа! Какви хортувания и борби на лаф-моабет с червената Мафия и ятаците й?! ЛУДИ ХОРА! Вместо да си гледат професиите и живота в чужбина-те щели да оправят БГто?! Нищо подобно ,само симулации и реклами а ла Ганю Балкански,нечестива работа,луд умора няма! Няма умора-вместо да си признаят че работат е стар,доказан БОШЛАФ! А БГ-то си е един резерват паразитиращ и така и ще си бъде,така го иска туземното българско племе!Айде чао!
БАЙ СЛАВИ МИЛИОНЕР
Приютил се бе бай Слави при неколцина българи в един от крайните квартали на Ню Йорк – Бронкс,най- бедният квартал на света, но мечтата му още от България -да стане милионер- все не излизаше от главата му, та му хрумна да създаде фондация на свое име. Нарече я „Симак“ и я провъзгласи в българската църква в Манхатън сред българските емигранти като световна новина номер едно. Обясни им, че фондацията имала благородии цели и щяла да подпомага изстрадалия от комунистическия звяр български народ. Дори разпространи брошура сред тях и в нея описваше на по-старите емигранти как стари хора, деца и жени нямало какво да ядат, ходели дрипави и бездомни и за всичко това виновен бил комунистическият хищник. В брошурата се призоваваше всеки да помогне с каквото може, да изпрати дрехи, пари или чекове на домашния адрес на бай Слави.
Това е откъс от разказ на проф. Кирилов
А тук още:
http://www.varnautre.bg/2013/10/04/188265-varna_s_muzey_na_lui_dyo_fyunes
Идеята Варна да се сдобие с музей на Луи дьо Фюнес няма да бъде реализирана. След като стана ясно, че вносителят проф. Юлиян Кирилов не е представил никаква аргументация, нито насока за реализацията на проекта, местните депутати отхвърлиха предложението.
Както Varnautre.bg писа, преди повече от месец проф. Кирилов внесе предложение в културната комисия, в което описва музея като съвместна културна инициатива в рамките на ЕС, в памет на френския комик. Липсата на всякаква конкретика по идеята обаче, е накарала културната дирекция, не само да откаже подкрепа, но за в бъдеще като цяло да не разглежда подобни необосновани докладни.
„Защо пък точно на Луи дьо Фюнес, не може ли на Бени Хил“, запита реторично и.д. шефката на дирекция „Култура“ Десислава Георгиева. „Може на Том и Джери да си направим“, пошегува се пък съветникът Николай Георгиев.
Писаж още преди една година, но никаакъв отговор не получих:
Na 11.03.2013g.v New York,be suzdadeno Politi4esko Dvizenie ,,Za Napreduk i Vuzhod na Bulgarija,,.Proekta ,be zamislen,kato partija,no poradi kratkija srok ot ZIK i razbira se ne dobrata organizacija v Bg,na tozi etap ste bude politi4esko dvizenie,koeto ste se colaborira s partija /partii/ v Bg,koito ne sa u4astvali v upralenieto,na stranata.Zelta na tazi formazi8ja ,e da zashtiti interesite na emigrantite v budestija Parlament,4rez svoi Narodni Predstaviteli.Strategijata v budeshte,moze da bude izmenena adekvatno,na burzo promeneshtata,se politi4eska obstanovka v BG.
RIVURZENICI I SIMPATISANTI,mogat da se svurzat na E-mail;[email protected] ,o4akvaite,
novija ni Web-site i platforma.
–––––––––––-
Кой е проф. Кирилов? Не може да се открие нито името му, нито името на партията? Фантом ли е?
Dragi sunarodnizi,Dvizenie ,,Za Napreduk i Prosperiotet na Bulgarija,,
u4redeno ,prez m.mart 2013 v New York izdigna kandidaturata na
Prof.Julian Kirilov
za Evrodeputat v nastojashtite isbori za Evroparlament.Prof.J.Kirilov
zastupva prinzipa,4e samo imigrant s dulgogodishen opit i poznavasht problemite na emigrazijata moze da zashtitava interesite na imigrantite.
Strategijata na dvizenieto e,da izdigne kandidaturi na emigranti za narodni predstaviteli v Narodnoto subranie.
Liza ot imigrazijata mogut da contactuvat na; [email protected]
Изпратете писмените си предложения по темите на мейла на г-жа Мария Цанкова – [email protected]
(Ако искате, можете да й се обадите и по телефона – нейни телефонни номера може да намерите в тази публикация – https://www.eurochicago.com/2013/11/proekt-za-dneven-red-na-debata/)
Знаете ли къде мога да внеса писмени предложения по темите?
Няма да мога да присъствам на срещата.
Бих искал да го направя преди самата среща, за да може на нея да се обсъждат все пак някакви предложения.
Темата е прекалено сериозна, за да се обсъжда на 21 декември, събота, пък дори и да е работен ден… Или става дума за типичното „отбиване на номера“ и „предпразничен“ пи-ар, или за неразбиране на сериозността на проблема от страна на организаторите. „Освен заявилите участие, всеки, който ще бъде физически в България по същото време, е добре дошъл като участник в дискусията, заявиха от Президентството…“ – без коментар.