За охранителния бизнес, неговия генезис, възход и мизерната му същност ми е думата. В нашата разградена държава, под напора на политически и икономически обстоятелства, числеността на полицията, за не говорим за армията, доста се редуцира. За сметка на това се разрасна армията на охранителите. Като всяка гилдия, и тази си има вече обявен браншови празник – 11 ноември „Ден на охранителя”, който отмина всъщност някак незабелязано. Какви банкети и софри ставаха през соца на професионалните празници – деня на строителя, химика, здравния работник и т.н. … Но, вече няма почивки и кюфтета! А иначе е показателно, нали? Празнува се на ден Първи след сакралния Десети ноември, променил обществените отношения и трансформирал единствената дотогава всенародна собственост в частна. За кратко време създал крупни собственици и необходимост от овардване на заграбеното и неприкосновеност на особите им. Вече и много политици прибягват до охрана от всенародната ни любов. Още по-показателeн е фактът, че един пазвантин на Величеството, баш юнака на гилдията, изкатери върха, ча-а-а-к до управляващ родината ни.
Всъщност, професията не е непознато явление в новата ни история. Охранителят под различни имена се е подвизавал като пазвантин, пъдар, пазач, портиер, охранител, бодигард и т.н. Както и днес, винаги е вардил имота и личността на чорбаджията си. Впрочем, така модерната сега дума „бодигард” просто липсваше в „Речник на чуждите думи в българския език”, издаден през 1970 г. Тогава всенародната социалистическа собственост се пазеше от самата държава и то твърде строго, а за телесата на „богопомазаните“ от Политбюро бдеше вездесъщото УБО. Прехода към уж пазарна икономика, а всъщност пладнешки грабеж, бе съпроводен от огромен бум на охранителния „бизнес”. Та нали набързо заграбеното трябваше да се опази от чужди апетити и набезите на конкурентни, криминални, ромски и други банди. Отначало бизнес с мутренско лице, но постепенно лустросано до сегашния, уж законосъобразен и законопослушен „фейс”, но запазил рождените си белези. Сега собствеността е разнолика и охраната на обществената и частната собственост се осигурява от охранителните фирми, в тясна симбиоза с МВР.
За значимостта на проспериращия бизнес говори фактът, че по данни на същото МВР са издадени над 2000 лиценза за охранителна дейност. Броя на охранителните фирми е също над 2 хиляди, а в резултат на определени интереси са включени като субект в охранителната дейност и над 3000 т.нар. звена за самоохрана. Това означава, че публични институции (министерства, агенции, общини, лечебни заведения и други) също имат възможност да осъществяват самоохрана и да избягнат обществени поръчки. Естествено професионализмът и ефективността остават на заден план. Въпреки нароилите се близо 200 фирми за ЦОП /Центрове за професионално обучение/. Които ти дават инструкция от няколко страници за самоподготовка и автоматично ти бъркат в джоба за солената такса. Армията на охранителите вече надхвърля почти двойно общия сбор на служещите в МВР и МО. Всъщност, някога могъщите като състав и въоръжение ведомства, демокрацията маргинализира до импотентни по отношение на основни свои дейности структури. Необузданата и ненаказуема престъпност и жалките опити за противодействие срещу нея го доказват. Функциите на армията пък са сведени до чуждестранни мироопазващи мисии, с изцяло охранителен характер. Тези ведомства са и основният донор за редови и ръководни кадри в необявената армия от охранители.
Болшинството от съкратените и пенсиониралите се все още в трудоспособна възраст от споменатите ведомства, които, за да оцелеят, почват да работят като охранители, донаждайки някакви средства към прехвалените им пенсии. Но там ги очакват старите хиени и светкавично ги навеждат в колянно-лакътна поза, без възможност за мърдане. Като мухите, попаднали в паяжината, все още живи, те усещат изсмукването на жизнените им сокове. Използвайки факта, че имат основен и постоянен доход от доживяната пенсия, работодателите всячески се стараят да окастрят полагаемото им се възнаграждение, ощетявайки и тях, и държавата.
Може би над 80 процента от работещите като физическа охрана във фирмите са възрастни хора. Тежко куцукат около бариерите, с труд изкачват високите етажи, избягват да влизат в конфликт с агресивни млади хора. При реално нападение над обекта, който охраняват, в много случаи са бити и малтретирани, понякога и ликвидирани. Криминалните сводки изобилстват с подобна фактология. Въпреки това са самоотвержено на поста си, подчинени на дисциплината на необходимостта и глада. Всъщност дисциплината им е втълпена от уставите за патрулно-постова служба, които стриктно са изпълнявали през годините. Въпреки това, в охраняваните обекти те са най-контролираните чрез видеонаблюдение, за стриктно изпълнение на функциите им. В обект, на който съм работил, камерите вместо да са обърнати към охраняемия обект, всъщност наблюдаваха единствено поста. Робувайки на същата дисциплина, се свиват пред произвола на новите си господари, които ги третират като овце, и не само стрижат, но и дерат кожите им. Може би обвинението е твърде тежко? Но едва ли… Фактите са неопровержими. МВР-то уж наблюдава и контролира дейността им, но както моряка от кораба – жена си на брега. А данни за това – с лопата да ги ринеш.
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” към Министерството на труда и социалната политика (Боже какви абревиатури! Май все още сме в социализма?) е изготвила специален анализ на тема „За резултатите от проведената инспекционна дейност в частните охранителни фирми и проблеми, свързани с тяхната дейност”. Констатациите са конкретни и многобройни. Изводите – срамежливи. Санкциите – като след операция „Комар”. Причините за безпомощност – пробойни в трудовото законодателство. Че кога ли то е защитавало трудещия се – работник, чиновник, изпълнител?
А нарушенията са драматични и многобройни. Само за 10 месеца са проверени 215 от по-големите фирми с 38 919 заети в тях. Констатирани са над 1300 нарушения, като преобладаващите 759 случая са в трудово-правните отношения. Основни са нарушенията, свързани със заплащането на труда, работното време, почивките и отпуските, полагането и заплащането на извънреден труд и др.
Цялото многословие и конкретност на констатациите може да се обобщи накратко така: Болшинството охранители се назначават на минимална заплата. Разходите за труд се осчетоводяват на тази база. Осигуряват се на нея. По разплащателна карта им се превежда тази заплата. Допълнително – по списъци, в пликове им се доплаща нещичко по „добрата воля” на работодателя. А пликовете са чиста проба „сива икономика”. Сумите в тях не се облагат. Договорите между охраняващата фирма и възложителя в техния финансов аспект са фирмена тайна. Какво се разпределя „под масата” между шефовете на договарящите страни и какво реално се превежда на охранителната фирма е ”Terra incognita” – най-вече за работещите във фирмата, както и за проверяващите органи. Голяма част от тях, като например работещите във фирма с название на отровен зодиакален знак („Скорпио“), почти десетилетие бяха третирани като член кооператори-текезесари и им се изплащаха жълти стотинки, без никакво право на отпуск и болнични. Съставени са планини от документи с невярно съдържание. Въпреки многобройните сигнали и констатации, шефът на точно тази фирма се добра до поста зам. министър в МВР-то, което уж контролирало нещо!
А иначе, има БСИС – Български съюз на Индустрията за Сигурност, създаден през 2007 г. Но къде е бил през всичките години след създаването си? Да не би пък пишещият тези редове да си смуче подобни истории от пръстите..?
Имах „щастието” на собствен гръб да опитам и този бизнес. Естествено, на ниво изпълнител. Опитвайки се да поставя някои неудобни въпроси за заплащането, ми бе дадено да разбера, че или трябва сам да напусна, или ще съкратят обекта, към който се водя.
…Преди време беше се разгоряла гореща дискусия, дали да се издигне паметник на Гюро Михайлов. Считам спора вече за неуместен. Всеки охранител може да послужи за модел на бъдещия скулптор. Както Гюро е стоял на поста си и загинал за едното нищо, така и той жертва здравето и живота си за алчни работодатели и едни мижави пари. Изключение са т.нар. бодигардове, чието заплащане е на лично договорена тарифа. А иначе, цялото унижено и онеправдано войнство е готово в критичен момент да обърне оръжието си към своите потисници!
Светослав Атаджанов
