Интервю на Милена Василева, Blitz.bg
.
Проф. Иван Канев е завършил ветеринарна медицина в София. Постъпва на работа в БАН по покана на акад. Иван Василев, при който като студент полага изпити. Впечатлен от отговорите и нестандартното му мислене, академикът му предлага работа в ръководената от него Централна лаборатория по хелминтология (ЦЛХ) в БАН. С течение на времето придобива две научни специалности – паразитология, която получава в България, и молекулярна биология и цитогенетика, за които придобива диплома и лиценз в САЩ. Когато е на 35 години, ВАК му присъжда директно научната степен “Доктор на науките” за дисертация, която е започната като кандидатска. На апробацията дисертацията е отхвърлена и спряна от защита по искане на партийния секретар, научния секретар и завеждащ секцията. Спряната дисертация е изпратена за експертни оценки при най-добрите специалисти по темата в СССР, САЩ, Източна и Западна Германия. Всички експерти дават в писмен вид високи оценки и предлагат единодушно дисертацията да бъде призната директно за голям докторат. Въз основа на тяхното мнение и широката подкрепа от български учени, ВАК прави изключение и му присъжда директно научното звание “Доктор на биологическите науки”.
Като професионален учен работи и публикува съвместно със 120 учени от цял свят. За огромната му международна дейност е номиниран и награждаван в чужбина: в института към Руската академия на науките (РАН) е награден с медал (1996) и избран за почетен член на научно дружество към РАН (1997). В САЩ е номиниран за “Учен от чужбина с изключителни възможности в науката” (1998) и избран за почетен член на американски университет (2003). През 2007 година е номиниран за мъж на годината от Българо-Американската асоциация в Чикаго. През 2008 година е награден от същата асоциация със „Златен Орел”. В Израел е награден с медал за успешно решена научна загадка в района на свещените за евреите, християните и мюсюлманите места.
Проф. Канев участва в реформата на БАН и на българската наука, като член на ВАК, член на Общото събрание на БАН и директор на два института – Институт по паразитология и Институт по експериментална патология и паразитология. Професионалните му виждания за реформата се различават съществено от тези на началниците му. Опитите му за промени на някои от недъзите в науката са последвани от наказания и уволнение. Сега живее в САЩ и работи за американски университети.
Съвместно с учени от цял свят разработва хипотезата за ролята на хетерофроматина като енергиен потенциал, отговорен за важни процеси в хромозомата, които стоят в основата на много заболявания по човека, животните и растенията.
–––––
– Проф. Канев, от няколко години пътувате из Америка, Европа и Азия и представяте на научни форуми оригинални открития за хромозомите и причиняваните от тях болести. Кога и как започнаха тези изследвания и как се роди идеята за тях?
– Започнах изследвания с хромозоми преди около 30 години, когато живеех в България и работех като паразитолог в Българската академия на науките. Тогава, по обективни и субективни причини в БАН нямахме необходимите условия, техника и финансиране за разгадаването на костеливите тайни на хромозомите. Това стана възможно, след като се преместих в САЩ и започнах работа в Американски университет, в който имаше модерни технологии, обилно финансиране и други условия. Те направиха възможно да открием проблеми и да предложим нови решения за неточностите и грешките в познанията за строежа и функциите на хроматина и хромозомите, за някои процеси при деление на клетките, за механизмите, които
причиняват рак, безплодие, спонтанни аборти,
аутизъм, синдром на Даун, на Търнер, Пато и други от най-опасните и най-често срещаните синдроми и болести с хромозомен произход.
– Какви мистериозни тайни крият хромозомите?
– Ние открихме, че хромозомите са подобни по строеж и функции на трансформаторите за ток и показват прилика с електрическите системи. Подобно на тях те имат в структурите си елементи и компоненти, чиито функции съответстват на тези, които са описани във физиката, като:
– генератор;
– трансформатор;
– проводник;
– кондензатор;
– прекъсвач;
– предавател и приемник.
– И за какво се използват?
– Тези структури се използват от хромозомите за генериране, транспортиране, излъчване и приемане на електрически заряди и сили. Досега се считаше, че хромозомите имат само една-единствена функция и тя е да са носители на генетична информация. Ние открихме още няколко други функции, в които хромозомите използват генерираните от тях електрически заряди, сигнали и сили в различни процеси и механизми в делението на клетките. За читателите на в. “Доктор” искам да уточня, че хромозомите са изградени от два основни типа хроматин – еухроматин и хетерохроматин. В изследванията на хроматина досега, и особено на хетерохроматина, са допуснати грешки и създадени проблеми. Един от тези проблеми е свързан с ролята на хетерохроматина, който изгражда около 97% от хромозомите и генома на човека. Досега той се считаше за инертен, безполезен и неизползваем отпадък. Според нашите изследвания хетерохроматинът има изключително важна функция и тя е да генерира и оперира с електрически заряди, полета и сили. Открихме, че тези способности и функции са станали възможни благодарение на спирализацията на хроматина и пакетирането му в хромозоми.
Досега се смяташе,
че спирализирането и пакетирането се прави с една-единствена цел: хроматинът и хромозомите да станат по-компактни и да се вместят в ограниченото пространство на ядрото. Според нас тази концепция е непълна и неточна, защото навиването на хроматина и пакетирането му в хромозоми с различни размери и форми е свързано с техните функции и нужди да генерират различни по сила и сигнали електрически заряди, полета и честоти на вълните.
– Какво точно ще рече това, проф. Канев, малко е сложно за разбиране?
– Не, не е сложно! Ние открихме също, че хромозомите се разпознават и формират хомоложни двойки благодарение на способността на всяка хомоложна двойка да излъчва и приема свои електрически сигнали, които имат строго специфична честота и дължина на вълната. Хромозомите използват от милиони години този уникален метод за собственото си разпознаване и локализиране, така както сега през 21 век същият метод се използва за локализиране на хора, коли и други обекти чрез системите за глобално позициониране. В процеса на работата открихме, че те правят това дискретно и независимо от останалите 46 хромозми в ядрото, като използват свои сигнали, които се излъчват само на тяхната честота. Според нас това е и истинската цел на спирализацията и пакетирането на хромозомите.
.
Биохимията беше превърната в култ и догма
Тези открития ще намерят приложение там, където има проблеми и неточности в познанията за еволюция, за генномодифицирани храни и организми, за създаването и използването на ембрионални стволно-клетъчни линии.
“Биохимията бе превърната в генетиката и в молекулярната биология в нещо като култ и догма. Големите пари и големите надежди бяха наливани в проекти и програми за изучаване на протеини, ензими и гени. За да няма недоразумение и да не бъда набеден и обявен за враг на биохимията, тук бих желал да кажа, че инвестираните пари в биохимията не са хвърлени на вятъра. Напротив, те позволиха да бъдат направени хиляди големи и гениални научни открития за строежа и функциите, за хроматина, хромозомите, гените, протеините и ензимите. И всичко това е без съмнение силната страна на биохимичните изследвания, което се доказва по безспорен начин и от десетките Нобелови награди, които са раздадени за тях от 1901 г. досега. Обаче, превръщането на биохимията в царица и догма в полето на генетиката и молекулярната биология има и негативна страна, и тя е в загърбването и оставянето за близо век и половина неразкрити и непознати важни проблеми. Сред тях са откритите и решените от нас проблеми.
Резултатите от нашите изследвания и открития са докладвани на международни научни конференции в Лос Анжелис, в Атланта, в Денвър и Чикаго и на доста други места в САЩ, в Канада и в Китай. Освен това, имаме публикации в много престижни международни и американски научни издания в САЩ. В момента работим и върху други публикации”, обясни проф. Канев.
Ракът също е от загадъчните заболявания
Механизмите, които причиняват тумор на гърдата, са все още неизвестни
“Когато говорим за рак, трябва да се има предвид фактът, че това е клинично заболяване от генетичен произход. По тази причина ракът се изучава на две места в два различни аспекта – клиничен и генетичен. При повечето видове рак клиничните изследвания са започвали по-рано и са изучени по-пълно и по-точно. В сравнение с тях генетичните изследвания започват по-късно и в тях все още има проблеми и неизвестни неща. Например, за причинители на рак на гърдата са посочени над 10 различни гена.
През последните 20-30 години тези гени са изследвани най-подробно, с най-новите и най-модерните методи и технологии”, обясни ученият. Въпреки това механизмите, които причиняват рак на гърдата, са все още неразкрити, непознати, с много проблеми и въпроси без отговор. Например:
– Не се знае кой, как, кога и защо причинява промените – транслокации, делиции, дупликации, инверсии, и фюзии на онези гени, протеини и ензими, които се намират в повредените структури и функции в туморните клетки.
– Не се знае и защо тези повреди се намират в различни хромозоми и различни локализации.
– Не се знае защо ракът, причинен от един и същи ген, протича различно при различните пациенти и те реагират по различен начин на химиотерапия. Някои оздравяват, други не.
– Не се знае и защо лекуването с лъчева терапия дава положителен ефект при някои пациенти, а при други влошава и усложнява заболяването.
“Направените от нас открития наистина дават отговор на всичките тези въпроси. Ние открихме, че структурите и функциите на хромозомите и гените се повреждат заедно с протеините и ензимите, но вината и първопричината за поява на рак не е у тях, а в дисбаланса между генерираните от хромозомите електрически заряди и сили. Протеините, ензимите и гените са повредени от тях и са тяхна жертва. Прекъснати, разместени и транслоцирани от електрическите заряди и сили, техните структури и функции са повредени и водят до появата на рак.
Като говорим за вина и виновни за появата на рака, тук бих желал да кажа на онези болни и техните роднини и приятели да не търсят вина у себе си и да не обвиняват персонално други за появата на рак. Казвам това с пълна убеденост, защото в появата на туморните клетки у всеки един от нас участват в еднакъв брой хромозоми от нашите майки и бащи. От тяхната съвместна работа зависи дали у нас, техните деца, хромозомите ни ще са “спокойни” или “бурни”, и ще продуцират електрически сили и заряди, които ще повреждат гени, протеини, ензими, и ще провокират появата на ракови клетки. Вината за това не е персонална”, допълни професорът.
