В Народното събрание предстои обсъждане на новия проект за „Изборен кодекс„. Читатели в своите коментари ни подсказват, че политиците ни най се страхуват от бюлетина „ПРОТИВ ВСИЧКИ!“. Тук предоставяме избрани мнения от по-ранни публикации. Очакваме вашите предложенията как да се измени избирателната система в България, така че кандидатите да са по-качествени и отговорни, а избирателите – по-мотивирани да гласуват.
Ето какво пише журналистката Мила Гeшакова от в.“24 часа“:
„На последните избори по-малко от половината от всички избиратели – 2,7 милиона – избраха новата власт.
Скандалите отблъснаха стотици от урните. И аз съм една от тях. Всъщност от години не гласувам, но не изпитвам никакво угризение. Защото досега съм прочела много обещания на партии и политици, но поне до момента повечето са останали на хартия. Призивът “Трябва да се гласува!” ми звучи като “Не спирай да се надяваш, нищо, че е безнадеждно!”.
Не знам какви са мотивите на хората да отидат до урните. Но за мен е важно не само какво ми обещават, но и кога, в какъв срок ще го свършат и ще има ли някакви санкции, ако това не се случи. А когато това е вдигане на доходите и разкриване на работни места – А-то и Б-то на една успешна в очите на обеднелите българи политика, и това не става, тогава защо, по дяволите, избираме тези хора? И какви са опциите да потърся от тази власт отговорност за неспазените обещания? Само като не гласувам за тази партия веднъж на 4 години ли?
Всеки мандат завършва с огромен дефицит в бюджета, обвинения на правителствата в корупция, безогледност и нескопосано управление. Нещо да се е променило и след последния вот?
Никой обаче не предложи опция за такива като мен. Нарича се бял вот. Какъвто отдавна има във Франция, Испания, Гърция, Колумбия. Мери протестния вот и вдига избирателната активност.
В Русия по времето на Елцин в бюлетините е имало опция “Против всички!”. И гласовете за нея са стигали 40%! По времето на Путин тази опция изчезва заради повишената реактивност на хората срещу властта. Подобна възможност има и в Украйна, има я и в някои от американските щати.
На практика ако у нас имаше такъв бял вот със сигурност щяхме да знаем … доколко властта е била обичана. Така вероятно щяхме да допринесем за по-справедлива демокрация, а също и социология.
А какво всъщност е демокрацията, ако не управление според волята на мнозинството от избирателите?“
Мнението на Христо Карастоянов в „Сега„:
„При един вот „Против всички!“ ще станат безпощадно ясни и очевадни поне две неща. Едното ще е казаното – че ще се види защо не сме гласували. Другото май е по-важно. Ще се преброят най-сетне реално демонизираните „твърди ядра“ на основните политически сили и ще се съпоставят с хората, които искат промяна. …
Aко гласовете „Против всички!“ са повече от 50%!… Анулират се, насрочват се нови избори, но за новите в листите да ги няма ония, дето със самото си присъствие по плакатите са станали причина толкова народ да е против!…
Защото е срамота. Тези, дето само физиономиите им са ни пратили да берем гъби в изборния ден, се смятат за законно избрани и си позволяват след това да викат, че който не е гласувал – нямал бил право да ги критикува. Негласуването не е нищо друго, а съзнателно имплантирана апатия, по силата на която демократичното ми право да избирам и да бъда избиран си се превръща именно в задължението ми да избирам едни и същи хора!“
Следва извадка от текст на политолога Иван Кръстев в портал „Култура„:
„През последните 23 години българите 20 пъти гласуваха на различни парламентарни, президентски, местни или европейски избори. Никога през тези години, нито едно правителство не беше преизбрано, но когато ги попитат, гражданите винаги отговорят на социолозите, репортерите или приятелите, че изборите нищо не променят. По този начин мислят не само българите…
В началото на ХІХ в. в демократичните Франция и Англия право на глас имат едва 5 до 10% от всички хора – само заможните образовани мъже, които са решавали всички социални, политически и военни проблеми. Днес правото на глас е многократно разширено. Но същевременно кръгът от проблеми, които могат да бъдат решавани в хода на политическия процес, е драматично ограничен. Нараства броят на проблемите, като тези за големината на приемливия бюджетен дефицит на страните от еврозоната, които са изведени извън обхвата на електоралната политика…
Избирателят едновременно има повече права, но по-малко реална власт. Избирателите вече не вярват, че изборите имат решаващо значение за управлението на страната, дори когато са съгласни, че изборите са свободни и честни. Хората имат все по-малко и по-малко причини да отидат да гласуват. Или с други думи, те имат все повече и повече основания да гласуват с бели бюлетини. Гласът на гражданското общество е вече само шум в системата.
А ето и един разказ за мнозинството на белите бюлетини
Това е историята на един изборен ден в някаква малка, демократична държава, някъде из периферията на Европа. Дъждът, който валял цялата сутрин, накарал хората да си останат у дома, а политиците – да се притеснят и/или надяват на ниска избирателна активност. Нищо не подсказвало наближаващата криза. Общата атмосфера загатвала досада и благоприличие. Правителството очаквало да спечели изборите, а опозицията – да не бъде разгромена. В ранния следобед дъждът най-накрая спрял и хората отишли до избирателните секции. Всичко било обикновено и познато, докато не се случило нещо непознато и страшно.
Когато комисиите преброили бюлетините, оказало се, че броят на валидните не надхвърля 25%, от които партията на десницата спечелила 13%, партията на центъра 9%, а партията на левицата 2,5%. Броят на невалидните бюлетини, както и на негласувалите, бил пренебрежимо малък. Всички останали бюлетини, повече от 70% от подадените, били бели. Политическите елити – както правителството, така и опозицията – били смутени и объркани. Защо гражданите са пуснали бели бюлетини? Какво искат те? Как е организиран бунтът на „белите бюлетини„? Защо не са си останали у дома, ако не са искали да подкрепят никого? Защо не са подкрепили опозицията, ако толкова не харесват правителството? И защо не са организирали митинг пред парламента и не са нападнали Пощата, ако толкова силно презират системата?
Енергичните опити на правителството да разкрие конспирацията на белите бюлетини ударили на камък. Белите бюлетини нямали нито идеология, нито организатори. Не били нито планирани, нито предварително подготвени. Нищо не подсказвало такова развитие. Разследване на тайната полиция установило, че точно преди гласуването, идеята за „гласуване в бяло“ дори не била обсъждана публично, не бил засечен никакъв разговор по телефон или скайп, в който да се предлага гласуване с празни бюлетини. Единственото рационално обяснение отвеждало към някаква външна конспирация или към идеята, че мнозинството от хората по едно и също време, и независимо един от друг, са достигнали до една и съща идея. В резултат правителството нямало с кого да преговаря, нямало кого да арестува, нямало кого да заплашва или да кооптира. Недоволството на правителството било огледално на недоволството на хората. След една напрегната седмица изборите били повторени. Преброили ги, но се оказало, че този път белите бюлетини били 83%.
Това е кратката версия на разказа за бунта на белите бюлетини. И този бунт не се е случил нито в обзетата от финансова криза Италия, нито във фалирала Гърция, където според социологическите проучвания само един от всеки петима гражданин мисли, че гласът му има някакво значение. Този бунт не се случил нито в България или в Румъния, където постоянно се случват непонятни неща. Този бунт е избухнал в книгата на носителя на Нобелова награда за литература Жозе Сарамагу, бивш сталинист и непоколебим анархист, в класическия му роман „Виждане„.
Романът на Жозе Сарамагу, публикуван десетина години преди началото на кризата, е уловил обществените настроения по-добре от всеки политически анализ. Той е пресъздал усещането за изгубената власт на избирателите – потискащото прозрение, че гражданите живеят в свят на права, но са лишени от истински избори.
Бунтът на белите бюлетини обаче е възможно да се случи почти навсякъде в днешна Европа.“
Край на цитатите. Следва изводът ни.
Вариантът за излизане от подобна на описаната в романа „Виждане“ криза е разпускане на всички политически партии след два неуспешни тура на изборите и забрана на ръководствата им да участват в политическия живот, т.е. нови партии с нови ръководства.
Това е ефективен начин да се накарат партиите сами да предлагат стойностни кандидати. И тогава, може би още на първите избори, ще видим нови и необвързани с миналото кандидати, които чакаме вече четвърт век.
Което е казано за партиите, се отнася с пълна сила и за мажоритарните кандидати.
Но за това е необходимо на предстоящото обсъждане в НС на проекта за Изборен кодекс (вж. тук) да се поиска въвеждането на новите правила и новата бюлетина.
Eurochicago.com
–––––––––––––––––––––––
Бел.ред. По-късно горният текст бе включен в предговора на Рецепти за спасение на България.
Илюстрация от изборите в Украйна – За закон: Пешката против всички!
.
Манолова: На изборите може да има и опция „Вот против всички”
Нека да я сложим в бюлетините, призова и Цецка Цачева
– линк: http://www.blitz.bg/news/article/249554
А може би това ще проработи и у нас:
Списание Форбс съобщи за появата на интернет ресурс, наречен Assassination Market (Пазар за убийства), където потребителите събират пари за убийствата на видни политици.
Материалът, който разказва за този пазар, се появи на сайта на Forbes на 18 ноември 2013. Както е установил репортерът Анди Грийнбърг ( Andy Greenberg), сайтът функционира така – всеки може да “пожертва” определена парична сума за убийството на един или друг човек.
А ако убийството бъде извършено, този, който е изпълнил поръчката, получава всички пари, събрани на ресурса. Може да се направи дарение с Bitcoin (анонимна криптовалута) .
Достъп до Assassination Market има само чрез анонимната мрежа Tor . Според Грийнбърг Assassination Market функционира в продължение на повече от четири месеца .
През това време на сайта са пуснато няколко “поръчки “. По-специално потребителите на ресурса са започнали да събират пари за убийството на шефа на американската Национална агенция за сигурност Кийт Александър и американския президент Барак Обама .
Най-голяма сума е събрана за друг проект – за убийството на шефа на Федералния резерв на САЩ Бен Бернанке, който е смятан за основен противник на разпространението на Bitcoin. За тази цел потребителите на сайта са събрали около 124 Bitcoins (които към момента на написването на тази бележка са около 85 0000 щатски долара) .
Предполагаемият основател на Assassination Market, кореспондирал си с репортера Forbes е заявил, че сайтът възнамерява в бъдеще да събере достатъчно потребители и да помогне да бъдат убити достатъчно политици, за да “ги застави да се страхуват да заемат публична длъжност”.
” В резултат сайтът ще унищожи всички правителства навсякъде по света. Смятам, че това ще промени света и ще го направи по-добър”- е казал създателят на Assassination Market, който се е представил с псевдонима Kuwabatake Sanjuro – името на един от самураите от филма “Телохранител “на Акира Куросава.
http://www.forbes.com/sites/andygreenberg/2013/11/18/meet-the-assassination-market-creator-whos-crowdfunding-murder-with-bitcoins/
ЗА said: ПРЕДЛОЖИХ РЕФЕРЕНДУМ, САМО, ЗАЩОТО СИТУАЦИЯТА В КОЯТО СМЕ ИЗПАДНАЛИ, НЕ ДАВА НАДЕЖДА, ЧЕ РАНОБУДНИТЕ СТУДЕНТИ И ВСЯКАКВИ ДРУГИ ПРОТЕСТИРАЩИ МОГАТ ДА РАЗЧИТАТ НА ЧУВАЕМОСТ ОТ СТРАНА НА „УПРАВСТВАЩИТЕ“?! ЗАПОЗНАТА СЪМ СЪС СЛОЖНАТА И ДЪЛГА ПРОЦЕДУРА НА РЕФЕРЕНДУМА И ПРИЕМАМ ВАШАТА ИДЕЯ ЗА „БЯЛАТА БЮЛЕТИНА“, НО НЕ СЕ СЕЩАМ В ЛИЦЕТО НА КОЙ ДЕПУТАТ ВИЖДАТЕ ЖЕЛАНИЕ ДА ДЕЙСТВА С/У СОБСТВЕНИЯ И НА ПАРТИЯТА СИ ИНТЕРЕСИ, ЗА СЪЖАЛЕНИЕ?!
Уважаема Ваня, самият аз направих като вас, но тук говорим за специална бюлетина „Против всички“. Пускането на бяла бюлетина или задраскана е също форма на протест, но за съжаление недостатъчно ефективен. Ето примери на също толкова неефективен протестен вот (дадени са в „Дневник“ тази пролет преди изборите):
Четири стратегии
Представените стратегии не са предложения за действие, а четири вероятни избора за разочарованите гласоподаватели. Идеята не е да изтъкнем най-добрия, а да представим аргументите и най-вече последиците от всеки един от тях. Това са накратко:
Първият вариант – отказът от гласуване – е популярен на запад, където разочарованието от партийната система също не е новост. Тълкуван като активност – целенасочен бойкот на изборите, или като пасивност – липса на интерес и гражданска отговорност, отказът от гласуване почти винаги е признак на липса на доверие в управлението.
Вторият е гласуването с „бели бюлетини“ – пускането на празна или невалидна бюлетина, особено в масовия си вариант, не поставя под съмнение заинтересоваността от политическия живот, като същевременно е ясен сигнал за липсата на алтернатива.
Третият вариант – глас за партия на протеста – се появи като възможност през последните избори. Изследване отчете потенциална подкрепа от 14% за такава партия. Такива се появиха твърде много и вероятността която и да е от тях да изпъкне сред първите политически сили в страната е минимална. Съмненията, че протестните (или представящите се за такива) формации защитават интереси, различни от тези на протестиращите, ги зачеркват като алтернатива. Но гласът за партия на протеста е възможност да се покаже на старите формации, че хората наистина са имали причини да излязат на улицата.
Четвърта възможност е гласуването за други малки партии, които разсейват вота. Някои от тях – и стари, и нови – имат стабилни идеологии и платформи, но по една или друга причина не успяват да пробият дори да бъдат чути и съответно да изненадат с представяне. Въпреки това понякога много по-точно се вписват в дефиницията „изразител на колективен интерес“.
Край на цитата.
Бюлетината „Против всички“ въведена в новия Изборен закон, може да стане стане решителна стъпка за промяната, която така и не настъпва вече четвърт век. Моля прочетете текста свързан с тази тема: https://www.eurochicago.com/2013/11/tchuzhdite-investitsii-i-emigrantite/
На последните два избора-за президент и парламент гласувах точно по този начин-бяла бюлетина!Исках да гласувам,но не ми харесваха тези,които ми предлагат!.Така изразих протеста си.
Джули написа:“ЗАТОВА НАСТОЯВАМ ДА СЕ ПРОВЕДЕ РЕФЕРЕНДУМ ПО ВЪПРОСА, МОЛЯ!“
Моето мнение: Свикване на референдум е дълъг процес – достатъчно е да се съгласи поне един депутат да внесе искане за такава бюлетина в Парламента. А ако не поискат – ето една идея, заради зад която могат да протестират не само ранобудните студенти.
Георги написа:“да се въведат белите бюлетини, но отсега предричам че няма да са мнозинство“
Моето мнение: Нека ги приемем тези бюлетини у нас, както в други държави, пък тогава ще ги броим 🙂
Нямам нищо против да се въведат белите бюлетини, но отсега предричам че няма да са мнозинство.
Българите още не сме дорасли за това – събуждането едва сега започва.
Аз съм за такава бюлетина. ..“против всички“
Но партиите няма да го въведат.
Нямат интерес. Ще трябва да си ходят. ,понеже четвърт век се гаврят с хората.
ЕСТЕСТВЕНО, ЧЕ НЕ МАЛКИЯТ % ОТ НЕ ГЛАСУВАЛИ БЪЛГАРИ, ЩЕ ИСКАТ ТАКАВА БЮЛЕТИНА “Против всички!” в новия Изборен кодекс?! ЖАЛКО, ЧЕ ДОСЕГА, ПОВЕЧЕТО ОТ ТЯХ, МОЖЕ БИ, НЕ СА ЗНАЕЛИ /като мен/, ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО Й, В ЦИВИЛИЗОВАНИЯТ СВЯТ. ПРИ НАЛИЧИЕТО НА ТАКАВА, УБЕДЕНА СЪМ, ЧЕ ВСИЧКИ ЩЕ СЕ ВЪЗПОЛЗВАТ ОТ ТОВА, ЗА ДА ПОКАЖАТ СВОЯТ ОТРИЦАТЕЛЕН ВОТ КЪМ ЦЯЛАТА, ТАЗИ ПОЛИТИЧЕСКА СГАН, КОЯТО ПОЧТИ ЧЕТВЪРТ ВЕК, ЗАБРАВИ, ЧЕ ИМА НАРОД?! И ТЪЙ КАТО НЯМА ДА СА СЪГЛАСНИ ДА ПРИЕМАТ ВЪПРОСНАТА БЮЛЕТИНА, /и съм убедена, че ще оправдаят несъгласието си, с това, че не е удачна тази и каквато и да е друга промяна за „нашите условия“/, ЗАТОВА НАСТОЯВАМ ДА СЕ ПРОВЕДЕ РЕФЕРЕНДУМ ПО ВЪПРОСА, МОЛЯ!
Съгласен!
Аз не гласувам, защото няма бюлетина с отрицателен вот – против кандидатиралите се. Намирам този проблем за дискриминационен, който обаче явно е много удобен на самопредлагащите ни се политици.
Докато няма бюлетина „против всички“ – няма да гласувам.