Доклад на Константин Каменов от Интелектуално звено “Корени”, недопуснат* за XVIII годишна национална конференция „България в световната история и цивилизации”. (Друг доклад на Константин Каменов, който не е бил приет за същата конференция, може да се прочете тук.)
.
Немалко учени в последните десетилетия констатираха като безспорен факт, че корените на културата в Европа не трябва да се търсят в елините, а в траките. Вече сме обърнали подобаващо внимание на въпроса, разглеждащ образуването на различните европейски народи и оказаното влияние от балканските ни предци върху тяхното развитие . За нас безспорно по-голям интерес са предизвиквали винаги по-древните култури, племенни обединения и видове държави. Затова и в настоящия доклад започваме от 11 838 г.пр.Хр. Най-различни източници свидетелстват, че тогава е настъпил краят на Атлантида. Изследователи от различни раздели на науката са обединени около възгледа, че глобален катаклизъм е предизвикал кончината на тази високоразвита цивилизация. Както сме отбелязали в не едно наше изследване, на Балканите се спасяват само хората от княжеството на мъдростта Ману. Приети са от автохтонното население, с което до преди това Атлантида е във война. Това е началото на формирането на (прото)тракийската племенна група и нейната култура, в която са заложени и много практики от Атлантската цивилизация.
Както в “Модел “GENEZIS”, така и в “Пулпудева – помазаният град от боговете” сме описали доста подробно етапите на изграждане на тази (прото)европейска култура, както и оформянето на големите племенни обединения в нея. Когато става Адамовият потоп, продължил между 5508 – 5505 г.пр.Хр., е извършено и първото мащабно преселение на част от тези племена, които назоваваме общо (прото)траки . Моделът им на преселение (обратно към първородината) сме описали в доклад, изнесен на XVI Национална Варненска конференция през 2011 г. Основно, изселването им е на изток. По пътя част от племената се поселват в благодатни региони. Обединени с автохтонни племена или самостоятелно, те продължават живота си с “култура, донесена в готов вид” от Балканите.
Изследванията, извършвани с десетилетия в тази област и наситени с много фактология, поради което приемаме като безспорни, са дело на съветската археологическа школа, както и на част от френската. Така при тази преселническа вълна са поставени началото на Елам, основите на Мохенджо-Даро и Харапа , както и голямата култура, позната ни през античните китайски текстове, като Хун-ну. Важно е да се знае, че независимо от племенните смесвания в различни райони, новите оазиси на появила се култура е добре да бъдат наричани (прото)тракийски. Чрез този първи пример искаме да насочим вниманието и към най-важната особеност, която доста рядко е констатирана. Това е най-ранният период, в който за големи групи от племена можем да напишем “наши предци”. И, както е проследено не само от учените в ИЗ “Корени”, винаги предците ни са пренасяли културата си по мирен път. Отбелязаното преселение е първият модел, който показва констатирания факт, а следващите културни преселения, които ще посочим, препотвърждават постоянно първото дело .
Второто голямо (прото)тракийско преселение е отново ориентирано предимно на изток. Много български археолози изследваха фактите, за да установят защо се е стигнало до него. Атанас Пейков подкрепи възгледа на колегата от ИЗ “Корени” Димитър Чиликов, че не военни сблъсъци, нито глобален катаклизъм са били причина за това изселване . Пейков, както и работилите преди него по темата археолози Х. Тодорова и Ив. Вайсов, бе категоричен – голям прираст на населението е довело до мащабни преселения . По пътя си (прото)тракийски племенни групи създават културата Шумер, както и предарийската култура, която след малко повече от хилядолетие сама ще се надгради в арийска. Всички те също са “донесени в готов вид”, поради което е коректно да бъдат обозначавани като (прото)тракийски. Названия от рода на шумерска и арийска, могат да се запазят по-скоро като ориентир за кой географски регион от (прото)тракийската култура се пише или говори .
Безспорно не може да се отрече фактът, че, повлияна от различни фактори в съответните региони, тази култура има нееднакъв развой и търпи промени, спрямо най-важните жалони в нейния първообраз. Като разклонение на Шумер например, е халдейската култура, известна от по-късния си период като израилтянска . Установено е от специалистите в тази област, че вследствие най-вече на странични фактори, тя търпи доста различия спрямо шумерската култура . Така, от огнището на тези две подкултури, възникват първите прагматични и агресивни държавни обединения. На изток се появява Мидия, която по-късно се преобразува в Персия. На Балканите, от своя страна, е тъй наречената елинска култура, позната под символите на градовете – държави Атина и Спарта. И в двата района, тази рязка промяна на културата от духовна в прагматична, поражда необходимостта и част от големите (прото)тракийски племенни обединения да създадат свои държави, за да се съхранят от агресия. На изток, първично това е Бактрия, която по-късно се преобразува в Кушан. На Балканите – Одриското царство. За да се запази (прото)тракийската култура, в земите на ариите възниква будизмът . Той е почти идентичен с ведическата култура, но използваната лексика и семантика в ритуалите са вече много по-разбираеми и това изгражда голяма опора в борбата срещу прагматичния зароастризъм.
Тъй като докладът ни разглежда най-вече културното преселение и пренасяйки култура сред други племенни групи, то е необходимо да отбележим още няколко важни момента, свързани с влиянието на (прото)тракийската култура. Единият от тях е възникването на Египет на фараоните. По-популярният научен вариант е, че от Балканите са се преселили (прото)тракийски племена в долината на Нил . Сред тях са били предците и на фараоните в новия Египет, който до преди това, като държавата Кем, няма стойностна култура. Отново ще обърнем внимание върху факта, че появата на белите фараони и жреци става без военни сблъсъци с автохтонното негроидно население. Съществува и друга хипотеза, според която част от общността, преобразила Египет, идва от Средна Азия и първично създава Етиопия . Изследваният по темата ще продължат, докато се установи най-чистата версия, но в случая, поместихме културата Египет, защото, независимо дали през Балканите или Средна Азия, тя отново е (прото)тракийска.
В Средна Азия, сред сърцето на (прото)българската култура, позната като арийска, възниква зароастрийската подкултура. В нея също са изкривени много от характеристиките на културата-майка. Идентични неща през същия период се случват с част от (прото)тракийската пеласгийска
Доста важна е и културата, която хун-ну оставят на автохтонното население в Югоизточна Азия. Чрез това дело са организирани в големи княжества (домове; ханства) китайските племена , а също държавата Фунам (дн. Камбоджа) и др. Култура е пренесена в районите на Корея, Индонезия и Япония. Прави чест на японските власти и учени, между които и императорското семейство, че не отричат този факт, като дори отбелязват, че културата е на древните българи. Това са безспорни факти, защото древните българи или (прото)българите арии и будисти са идентични по ген с (прото)траките, а същевременно са единствените (прото)траки, които запазват културата в първичния й вариант. Връщайки се обратно на Балканите те се връщат “при своите родни братя” , разбирани като братя по ген и култура.
С не по-малко значение е културното просвещение, което тези (прото)траки извършват сред много от индианските племена, когато една тяхна група преминава от Азия в Америка. Белите богове, както автохтонните племена наричат на повечето места своите (прото)тракийски просветители, отново без насилие разнасят култура, този път, за благото на индианците . Доста популярно е и пророчеството, което завещават на една тяхна група, преди да си тръгнат. Преразказано, то гласи: ”След хилядолетия ще дойдат испанците, но няма да са благи като нас, затова – бягайте!”. Испанците наистина идват в пророческата година, но индианците не предполагат, че предсказанието ще е вярно и отиват да им се кланят, мислейки ги за (прото)тракийските си богове. Така, повечето от тях, са изклани, вместо да получат нова култура.
И тъй като в началото започнахме с въпроса, че много учени вече предлагат корените на европейската култура да се търсят в траките, а не в елините, то тук ще уточним малко хиперболично:
Дори културата на Европа да е дошла през Шумер, дори през Египет на фараоните, дори през Китай, дори през Япония или Корея, дори през изкланите индианци, тя все е с корен в (прото)траките. Затова и ние се съгласяваме – търсете културата на Европа в траките! Споменахме, че за прякото културно влияние на траките върху европейските племена сме писали в не едно свое изследване, затова спираме доклада до тук.
–––––––––––––––––––––––––––––
- През 2003 г. в Националния исторически музей в София е изложена древна книга, състояща се от 6 страници с размери 5 х 4,5 см, изработени от 24-каратово злато. Текстовете върху страниците – пластини съдържат формули, които се тълкуват като свидетелство за мистерийни обреди. Книгата е била намерена преди около 60 години при прокопаването на канал до р. Струма. Повече за този артефакт може да се прочете в публикация на ydara.com
БИБЛИОГРАФИЯ
Абат Дюбоа, „Бит, обичаи и обреди на индусите“, Т. III, С., 1995.
Акишев, А., „Искусство и мифология саков“, Алма-Ата, 1984.
Алешкин, В., „Социальная структура и погрбальный обряд древнеземедельчискихобществ (по археологическим материалам Средней Азии и Ближнего Востока)“, Ленинград, 1986.
Антонова, Е., „Обряды и верования первобытных земедельцев Востока“, Москва, 1990.
Бадер, Н., „Древнейшие земедельцы Северной Месопотамии“, Москва, 1989.
Бернек, Л., „Загадките на световната история“, С., 1996.
Бовал, Р., „В подземията на Египет“, С., 2002.
Бонгард-Левин, Г. М. „Древноиндийска цивилизация“, С., 1986 г.
„Брахма-сутра“, Плевен, 1992.
Буда, „Дахммапада“, С., 1998.
„Бхагавад-гита“, Грьодинген, 1992.
Бъчваров, К. „Неолитни погребални обреди“, С., 1993.
Величков, Ст. „Българите са най-страите поселници на Балканския полуостров“. С., 1943.
Гочева, Зл., „Завещано от траките“. С., 1987.
Гумильов, Л., „Сочинения“, (История народа хунну), Т. IX–X, М., 1998.
Деникен, Е., „Пътуване до Кирибати“, С., 1993.
„Дзен Будизъм“, С., 1991.
Дорес, Ж., „Тайните ръкописи от Египет“, С. 1998.
Дунов, З., „Загадката на великото начало“, С., 1985.
Елиаде, М., „История на религиозните вярвания и идеи“, С., 1997.
Илиев, В. „Пътят на българите“, С., 1997.
Каменов, К., „Ключът на Енох“ (Ключът на пътя към знанието)., П., 2006.
Каменов, К., „Небето помни, част II Бог вижда“, П. 2007.
Каменов, К., „Траките и българите – най-ранните християни, част първа“, П., 2009.
Керам, К., „Богове, гробници, учени“, С., 1988.
Керам, К., „Книга на мъртвите“, С., 1994.
Кремо, М. & Томпсън, Р., „Тайната история на човешката цивилизация“, С., 2002.
Кръстев, Г., „Символи от боговете“, Монтана, 1993.
Массон, В. М. „Проблема древнего города и археологические памятники Северной Бактрии“. – Древняя Бактрия. Ленинград, 1974.
Массон, В. М. „Первме города (К ироблеме формирования городов в среде ранне-земледельческих кульгур)“. – Новейшие открития советских археологов. Киев, 1975.
Массон, В. М. „Формирование раннеклассового общества и вопросы типологии древних цивилизации“. – Древний Воеток и античньги мир. М., 1980.
Массон, В. М. Неолит Южной Турции, – В; „Археология Старого и Нового света“. М., 1966.
Массон, В. М. „Экономика и социальны строй Древних обществ. Ленинград“, 1976.
„Махабхарата. Рамаяна“, С., 1972.
Мерперт, Н. Я. „К вопросу о связях Анатолии и Фракии в раннем бронзовом веке“. – Sbornik narodniho muzea v Praze. 1/2, 1966.
Мерперт, Н. Я. „Первий год работ Советско-Болгарской зкспедиции“. – КСИА АНСССР“. 93, 1963.
Мерперт, Н. Я. „Археологические исследовапия в Южной Болгарии в 1963 г.“ – КСИА АНСССР. 100, 1965.
Миков, В. „Принос към предисторическата култура у нас“. ИБАИ, V, 1929.
Мостович, А., „Ние от космоса“, П., 1990.
Мошев, Ал. „Древните българи на Балканите преди Аспарух. Бог Тангра и религията на българите“., С. 2002.
Напърт, Дж. „Индийска митология“. С., 1994.
Неру, Дж. „Пробуждането на Индия“. С., 1983.
Никитов, С., „Древните цивилизации“, С., 1986.
Отец Ианкиф (Бичурин), „Собрание сведений о народах обитавших в Средней Азии в древние времена“, М-Л., Т. I–III, 1950.
„Папирусът расте на скала“, С., 1997.
Першиц, Л. И., Монгайт, А. Л., Алексеев, В, П. „История первобытного общества“. М., 1968.
Платон, „Диалози“, тoм I и ом IV, С., 1990.
Пловел, Л,; Бержие, Ж.: „Утрото на магьосниците“; С. 2000
Попов, Д., „Богът с много имена“, С., 1995.
Сарианиди, В., „Бактрия сквозь мглу веков“, М., 1984.
Сидоров, М., „Блъгариянството, религията на седемте“, С., 1997.
Соколова, З., „Культ животных в религиях“, Москва, 1972.
Спиридонов, Т. „Тракийският етнос проблеми на формирането и развитието“. С., 1991.
Стойчев, Т., „Археоастрономия“, С. 1998.
Съсълов, Д., „Пътят на България“, С., 1935.
Табаков, Д., „Хоризонтът на познаниекто“, С., 1999.
Танев, Т., „Българското везмо и изтокът“, С. 1941.
Темпъл, Р., „Загадката Сириус“, С., 2000.
Титов, В. С. „Неолит Греции“, М., 1969.
Тодорова, Х. и Вайсов, И., „Новокаменната епоха в България“, С. 1993.
Топер, У., „Измислена ли е човешката история?“, С., 2000.
Федоров-Давыдов, Г., „Статистические методы в археологии“, Москва, 1987.
Флем-Ат, Р. & Уилсън, К., „Записки от Атлантида или разгаданите мистерии“, С., 2001.
Фол, Ал. „Тракийският Орфизъм“, С., 1986.
Фол, Ал. „Слова и дела в древна Тракия“, С., 1993.
Фол, Ал. „Скалата, конят и огънят. Ранна тракийска обредност“, С., 1994.
Фол, А. „Тракийската култура казано и премълчано“, С., 1995.
Фол, А. и Спиридонов, Т. „Историческа география на тракийските племена до III век пр. н. е“, БАН. 1983.
Фрейзър, Д., „Златната клонка“, С., 1984.
Хенкок, Г., „Следите на боговете“, С., 1998.
Цангер, Е., „Наводнение от небето“, С., 1994.
Ценов, Г., „Произходът на хуните“, С., 1915.
Цонев, П., „Хомокосмикус“, С., 1980.
Чайлд, В. Г. „Древнейший Восток в свете нових раскопок“, М., 1956.
Чайлдрес, Д., „Технология на боговете“, С., 2002.
Чиликов, Д., „Балкански мистерии“, Пловдив, 1994.
Чиликов, Д., „Миниенциклопедия. Навлизане в тайните“, Пловдив, 1994.
Чиликов, Д., „Символи от боговете-прабългарски завет“, П., 1995
Чиликов, Д., „Тракийски тайни и загадки“, С., 1992.
Чохаджиев, С., „Ваксево. Праисторически селища“, Велико Търново, 2001.
Binant, P., „La prehistoire de la mort: Les premieres sepultures en Europe“, Paris, 1991
Emery, Dr Walter Bryan, „Archaic Egipt“, London, 1972
Hermes, „Thrice-Greatest Hermes“, London, 1964
Hodder, I., „The Domestication of Europe. Structure and Contingency in Neolithic Societies“, Oxford, 1990
Josephus (Flavius Josephus), „The Works of Flavius Josephus“, London, 1856
Mellaart, J., „Earliest Civilizations of the Near East“, London, 1965
.
СБОРНИЦИ:
АВС на етнологията. Т. 1. С., 1992.
Вестник древней истории. т. 1; 2; 3; 4. Москва. 1972.
Древние цивилизации востока. Ташкент, 1986.
От Египта до Китая. Москва. 1998.
.
ИНТЕРНЕТ АДРЕСИ:
http://www.sibir.bg/blog/PerlGem
http://www.yosif.net
http://aura-1.net/index.php/2010-01-23-14-05-51
