Колко пусто и тихо е
И избледняващ спомен
В потискаща тъмнина
Бездната на времето – приглушава
Измъчения вик
Колко пусто и тихо е
Вървя, търсейки звездите
И мъничко ще поискам
От утрото на новият ден
Изпитата чаша
Останала е само капчица
Безнадеждно разпилява се
Колко пусто и тихо е…
Мигът необременен изнизва се
В душата ми и в сърцето
.
Нури Джурин
