Самоокупация му е майката

Окупация. Какво предизвиква у вас тази дума? За какво ви подсеща?

Хитлер и фашистка Германия, хапвайки държава след държава, окупираха цяла Европа. След това Сталин и Съветска Русия завладяха Източна Европа. Турция окупира Северен Кипър. САЩ се настаниха в Ирак… Списъкът е много, много дълъг. Любопитно, но кой знае защо при всички окупации се говори за освобождение и демократични промени. Самолетни бомбардировки, вериги на танкове, разкъсани детски тела от противопехотни мини. Демокрацията изисква жертви. Окупация не означава задължително военни действия. Свободата и демокрацията могат да бъдат наложени и по „мирен” път. Достатъчно е страната, подлежаща на освобождение, да бъде управлявана от алчни и корумпирани задници. Тук е уместен въпросът какви са тези, които са овластили продажниците? Как да бъдат наречени хората, поверили своя живот и живота на децата си на задниците?

Какво се случи в България през последните 24 години? Освободиха ли ни, окупираха ли ни? „Добрите” езици говорят, че през 1989 г. са ни отървали от социализма-комунизма и зоната на Съветското влияние. „Злите” езици обаче казват, че сигналът за налагане на демократичните промени е дошъл едновременно от три посоки – Кремъл, Вашингтон и Брюксел.

Да погледнем фактите: Не са ни бомбардирали, не са ни газили танкове, уж няма гражданска война, но България произведе над 2 милиона бежанци. Бежанската вълна не само, че не спира, но дори се увеличава. „Цивилизованият” свят лее сълзи и бълва речи за 1 милион сирийци, прогонени от родината им, преди това за 700 000 либийци…, за българите обаче – нито дума, нито сълзица. Петстотин и петдесет хиляди български пенсионери получават по-малко от 150 лв. на месец. Над 600 000 от „щастливците”, имащи работа, получават по-малко от 350 лв. на месец. Над половин милион са официалните безработни. Съотнесени към 7-милионно население, от което 2,3 милиона са пенсионери и около 850 000 деца, тези данни говорят за геноцид. Можем да си го наричаме, както си искаме – окупация, освобождение или демокрация. Геноцидът е явен, неприкрит, брутален.

В България нищо не е българско. Цялата промишленост, колкото и малко да е останала, е в ръцете на чужди монополисти. Енергийно сме зависими от Русия. Нефт, газ и ядрено гориво потичат към нас или спират, според желанието на Москва. Подземните ни богатства, всичко което се произвежда на българска територия, е в ръцете на американци, израелци, французи, англичани, чехи, немци… Данъци не се плащат, укриват се. Симулират се загуби, чрез договори за външни услуги със свързани фирми и други подобни финтове. Сменящите се едно след друго марионетни „български” правителства, държат широко отворени джобовете си и плътно затворени очите си.

Окупация. Сега се сетих. Българските студенти окупираха Софийския университет. Искането е да падне правителството на Орешарски. На първата част от новината се зарадвах, на втората – не съвсем. Какво като падне това правителство? Фактите сочат красноречиво: България е окупирана от чужди монополисти, родни бейове и аги, продажни политици и корумпирани и в червата магистрати. Фактите показват, че тези, които ни окупират, те ни налагат „демократичните” промени и те ни освобождават. Така че изходът, или по-точно входът е, само в това сами да се окупираме. Да окупираме България и то така, че да не могат никога вече да станат виновниците за геноцида. Така да се окупираме, че завинаги да се отървем от алчните и корумпирани задници, без значение кой какъв цвят е – те всички са от един отбор.

Да се окупираме, за да се освободим!

Ивайло Зартов,

28 октомври 2013 г.