Въведение на Пресвета Богородица в храма. Фреска на Мануел Панселинос, Съборна черква „Протата“, Канея, Атон. /Около XIV в./ Снимка: Macedonian-heritage.gr
На днешния ден Църквата чества въвеждането на малката Мария /Мариам/, бъдещата майка на въплътилото се Слово Божие, Синът Божи Иисус Христос, в храма в Йерусалим. Там Дева Мария пораства, служейки на Бога всеки ден от живота си, своето детство и юношество, докато не е дадена на праведния Йосиф, който също е бил избран от Бога да се грижи за нея и за детето, което тя ще роди – предсказаният от старозаветни пророци, обещаният Спасител на човечеството.
С решение на Св. Синод на Българската православна църква от 1929 г. празникът „Въведение Богородично“ се чества в България и като Ден на християнското семейство и на православната християнска учаща се младеж.
–––––––––––––––––––––
Божията Майка била въведена в Йерусалимския храм от родителите си св. Йоаким и Анна, когато навършила 3 години. И това било не еднократно въвеждане „за една свещ само“, както ние днес бихме се изразили, а въведение завинаги: въведение пред Божия престол, въведение пред Божието лице, въведение за служение всеотдайно и благоговейно, въведение вечно.
Въвеждането в храма е събитие. Въведението – състояние. Веднъж въведена в Светая Светих, малката Мариам се възпитавала в любов към Бога и достигнала такова съвършенство в добродетелите, че била удостоена да стане Богородица, сиреч сама да бъде пречист дом за Божието Слово, въплътило се и станало Човек.
Подобно е призванието на всеки, който се въвежда в Божия храм – не просто да влезе, за да напусне след това, но да остане завинаги. И нещо повече – сам да стане дом Христов чрез св. Причастие и чрез всяка духовна благодат.
За едни въведението във вярата и Църквата става още в младенческа възраст. За други – в юношеска, а за мнозина – дори в напреднала. За нас, християните, то се осъществява чрез св. Кръщение, но не само. Освен Кръщението необходимо е и наставление, предаване на вяра и опит, обучение. И ако духовното възпитание е необходимо и за възрастните, то какво остава за децата!
За мнозина от нас въведението в храма се свежда до едно въвеждане. „Кръстихме го – готово!“ – гордо и самодоволно възкликват щастливите родители. И толкоз. С това завършва духовното обгрижване, в това се ограничава фактът, че „сме християнско семейство и по традиция – православно“. От тук нататък продължават единствено грижите за телесното доволство, често пъти и в излишък. Продължават и стремежите за добро образование – престижно училище, компютър… Бедата, разбира се, не е в това, а във факта, че неписаната табела „християнски дом“ остава самотна, прашна и забравена въображаемо да виси над блиндираната входна врата с модерни ключалки и алармени системи…
Така един ден единственото, което си спомня от своето „въведение в храма“ порасналият християнин, е чуваното понякога: „ти си кръстен“. Защото той сам не може да помни този миг. Съзнанието, че някога си бил кръстен, обаче съвсем не е достатъчно. Още повече, че междувременно животът (за да не бъдат обвинени родителите) широко е отворил и други двери – към материализма или към „алтернативната духовност“, сиреч секти, наркомания, заблуди. Съвременните интелектуални ариадни, освен че са в духовен лабиринт, пред себе си имат и заплетена мрежа от десетки нишки. Коя да избереш?
Божият храм също стои отворен и чака въведения. В него влизат доста хора, всеки пали свещ, всеки си казва молитвата – лошо няма. Мнозина се венчават – вече почти всички минали през „съвета“. Кръщенета също не липсват. И това добре.
Ала въведенията са малко.
Благовест Ангелов,
Църковен вестник /1998 г./
