Коледни заговезни е денят преди да започнат Коледните пости (които свършват на 25 декември, след Бъдни вечер на 24-ти), и последният ден, в който се яде месо. Постът се нарича още Малка четиридесетница, за разлика от Голямата – Великденския пост.
Преди Рождество Христово вярващите постят, за да се подготвят да посрещнат материализираното Божие слово – сина Божи Иисус Христос. Не трябва да се ядат храни от животински произход – месо, мляко, сирен, яйца, кашкавал. Олио и вино може да се употребяват без сряда и петък.
Коледният пост не е така строг като Великия и се разрешава да се яде и риба не само на Никулден – 6 декември.
Венчавките са забранени от утре (началото на Коледните пости) до Въведение Богородично – 21 ноември и от Игнажден – 20 декември до Богоявление (Йордановден) – 6 януари.
Протестантските църкви изцяло отричат поста. Католическата църква изисква по време на Коледните пости да не се яде месо само в петъчните дни.
Основната цел на поста е като потискаме желанията на тялото, да възстановим нарушената хармония между духовното и плътското в себе си. В този период трябва да освободим тялото от токсините, но и да „изчистим“ душата и ума си.
–––––––––––––––
Народни традиции
За Коледните заговезни се коли голяма кокошка и се готви с кисело зеле. Приготвят се и пълнени чушки с боб и много мазнина. Точи се и вита баница с тиква – т.нар. тиквеник, с много орехи. След вечерята стопанката измива и скрива дървената лъжица, с която е сипвала блажно, и няма да я пипа 40 дни – чак до Коледа, когато става „отговяването“.
За „отговяване“ хората се подготвят още от Никулден. Мъжът в къщата хваща няколко врабчета, стопанката ги попарва, почиства и соли. После ги нанизва на конопена връв и провесва наниза на прохладно под стрехата да съхнат. За Коледа врабците стават сухи чирози. Когато се върнат от църква, стопанката къса връвта с пилците и на всеки дава парченце – на момчетата крилце, а на момичетата – копанче, за да се „смърсят“, след което могат да седнат на трапезата и да вкусят от блажните ястия.
Народът празнува този ден в чест на кокошата болест „мрата“ или „мратинци“.
На места в Западна България се празнува за предпазване от вълци, като най-таченият е средният ден, наричан Мартиньок. В Плевенско на Мартинци се принася жертва черно пиле за предпазване от кокоша болест. Пилето се коли от най-старата жена вкъщи и то през прага на вратата или зад вратата. В народните представи нощите от 13 до 21 ноември са много по-лоши от т.нар. Мръсни дни, защото през тях човек може да се разболее от различни болести. Последният ден (21 ноември) народът смятал за най-страшен. Предците ни почитали на този ден Куцуклан (така е кръстен и самия ден), за да го омилостивят и да спасят хората и стадата от вълците. Празникът на места е наричан и Вълча Богородица, най-вероятно защото съвпада с християнския празник Въведение Богородично, който също отбелязваме на 21 ноември.
–––––––––––––––––––––––
На Коледните заговезни Православната църква чества и деня на Св. апостол Филип, един от дванадесетте апостоли. Проповядвал в Галилея, Гърция, Аравия, Етиопия. Вършел чудеса – възкресил мъртвец от Иерапол. Придружавали го сестра му Мириамна и ап. Вартоломей. Завършил живота си в Иерапол, разпнат на кръст с глина надолу. Чества се заедно със св. Григорий Палама.
На 14 ноември имен ден празнуват всички, които носят името Филип (означава обичащ коне). Именници са: Управда, Филип, Филка, Фильо, Юстиниан.
