За много от привържениците на дясната политическа идеология намесата на държавата в икономическия и личния живот на хората е табу, както би трябвало да бъде. Идеолози на дясната мисъл като Фрийдрих Хайек и Лудвиг фон Мисес признават за легитимна държавната намеса само когато тя е свързана с военната отбрана на страната. В това едва ли има нещо необичайно защото по времето, когато Хайек и фон Мисес са формирали политическата и икономическата си философия, заплахите за страните са идвали главно по военен път. Те самите са били очевидци на две световни и няколко регионални войни, както и на един Холокост, което до голяма степен обяснява отношението им към държавата и представата им за защита на националната сигурност.
В днешно време обаче ситуацията е коренно различна. От Втората световна война насам не е имало въоръжен конфликт между индустриализирани държави, а дори когато едната от враждуващите страни не отговаря на този критерий, до въоръжени действия се стига само в крайни случаи. В XXI век военната агресия е последният избор на държавите, защото съществуват много по-ефективни, невоенни начини те да упражнят натиск върху преките си конкуренти. Например, напълно достатъчно е една държава да инфилтрира и манипулира политическото управление на друга държава, като с това да влияе на икономическата и социалната й политика, търговските й връзки, а не на последно място и на способността й да защитава националната си интереси. В днешно време дори не е необходимо агресорът да бъде държава.
С оглед на всичко казано дотук, е редно да поставим въпроса: време ли е България да има свой еквивалент на американското Министерство на националната сигурност? (Department of Homeland Security – бел.ред.) САЩ основаха това министерство в отговор на терористичните атентати от 11-ти септември 2001 г. Целта му е да действа като механизъм, който координира действията на държавните агенции, отговорни за националната сигурност, и увеличава пряката отговорност на хората, които ги управляват.
За да отговорим на въпроса по-горе, нека се вгледаме в ситуацията в България. От близо 9 месеца има граждански протести срещу олигархичния модел на управлението на страната. През лятото на тази година посланиците на Франция и Германия в София излязоха с общо изявление, в което заявиха, че олигархията и членството в ЕС са несъвместими. Протестите срещу сегашното правителство пък бяха задействани именно от политически мотивираното назначение за шеф на Държавната агенция за национална сигурност /ДАНС/ на човек, чиято кандидатура е считана за неприемлива от представителите на активното гражданско общество в България. През това време страната ни стана временен дом за бежанци от Сирия, за които не знаем абсолютно нищо. Дори не знаем със сигурност дали наистина всички те са бежанци, или сред тях има и нелегални имигранти, при положение, че като пограничен район на ЕС, България носи отговорност за националната сигурност на всички държави от съюза. Макар че са избягали от гражданска война и че са сравнително отскоро в страната ни, бежанците, настанени в лагера до Харманли, много бързо усетиха какво е да си българин в България и започнаха и те да протестират.
Нека към тази картина добавим и резултатите от състоялото се вчера събрание на Консултативния съвет за национална сигурност. Според председателя на ДАНС Владимир Писанчев, цитиран от Агенция „Фокус“, състоянието и тенденциите в миграционната обстановка в страната предопределят като непосредствен риск за националната сигурност различни прояви на социално напрежение, както и повишаване на терористичната заплаха.
Според доклада на вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев, към настоящия момент могат да се дефинират два основни генератора на заплахи с висок потенциал и значим риск за националната сигурност на България – това са обществено-политическа криза в България и кризата в Близкия изток. ЕС няма готовност да управлява ефективно кризата. На второ място, като генератор на заплахи с висок потенциал е комплексът от процеси в областта на обществените отношения, може да се определи като обществено-политическа криза в България. Основните от тях са свързани с изострено противопоставяне и липса на ефективен политически диалог, усещане за дефицит на справедливост в част от българското общество, липса на политическо представителство за немалка част от българските избиратели, както и недостатъчно доверие в институциите. Обществено-политическата криза е резултат от процесите в обществото през последните повече от двадесет години. При съществуващите обществено-политически нагласи едни нови избори няма да доведат до социално-политическа стабилност и намаляване на напрежението в обществото. Напротив, вероятно следващата политическа конфигурация в Народното събрание ще бъде по-сложна и по-нестабилна.
Изхождайки от тази реалност, ние достигаме до два фундаментални извода. Националната сигурност на България е прекалено важна, за да бъде оставена изцяло в ръцете на политиците. България се нуждае спешно от свой еквивалент на американското Министерство на националната сигурност.
Не е наша работа да коментираме каква точно трябва да бъде структурата на този държавен орган. Предпочитаме да оставим това на експертите. Важното е поне някои от държавните органи, чиято мисия е да се грижат за опазването на националната сигурност, да бъдат включени в тази нова институция. Желателно е тя да има голяма доза политическа автономност и да не зависи пряко от интересите на политическите партии, а нейният шеф да докладва директно на Президента на страната. Кандидатите за неин управител трябва да отговарят на предварително определени критерии, да се избират чрез гласуване от българските граждани за мандат от поне 6 години (подобно на членовете на УС на БНБ) и да могат да бъдат освобождавани преждевременно от длъжност само от Президента.
С оглед на докладите на г-н Йовчев и г-н Писанчев, би било желателно, макар и не належащо, новата структура за национална сигурност да включва и граждански доброволчески отряди за охрана, които да заменят сегашната жандармерия. Конституцията вече позволява формирането на подобни отряди в погранични райони на страната. Тяхната цел ще бъде да охраняват различни обществени обекти – като например училища, детски градини и молове, за да може полицията и ДАНС да се фокусират върху населени места и дейности, в които присъствието на правозащитните органи е ограничено. Снаряжението и екипировката на въпросните отряди може да се финансира чрез дългосрочен безлихвен или нисколихвен заем от държавата, който да се изплаща от участниците в тях.
На влизане в заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност вчера, лидерът на ПП „Атака“ г-н Волен Сидреов заяви, че е готов да обърне внимание на всички граждански организации, които имат добри и аргументирани предложения. Ако липсата на идеи е единственият проблем, тогава бихме искали да обявим на всеослушание, че нямаме нищо против някоя политическа партия в България да внесе нашето предложение в НС и да извлече политически дивиденти от това.
.
Димитър Станчев, Христослав Ангелов
Дясноцентристко Идеологическо Движение
.
