Спомням си какво е усещането, като стъпя в кравешко лайно. Някаква странна смес от изненада, погнуса и възмущение. Ама как така тая крава се е изсрала точно на това място!? Гадна работа. Чувствам се натопен, подведен, топнат. Спомням си как след поредния сеанс избори, идваха при мен разни познати да ми се оплакват – Ама как така? Какво стана? Ние не сме гласували нито за ДПС, нито за НДСВ! Ние си гласувахме за нашите, за БСП. А то, какво стана!? – Възмущаваха се хората. Обясняваха ми колко гнусно се чувствали. Сякаш някой ги топнал в лайната. Били измамени, излъгани, обидени… Врякаха, крякаха, но нищо не предприеха. И червените шамани разбраха, че разполагат с материал. Могат да си правят, каквото си поискат, да сключват сделки с когото си пожелаят и никой няма да им потърси отговорност. Това беше по времето на тройната коалиция БСП-ДПС-НДСВ. Време на мазни заменки и тлъсти грабежи. Върхушките и на трите партии станаха още по-богати, а редовите членове – още по-бедни. Нормално…
Тия дни пак се разтичаха разни оплаквачи. Пак били стъпили в лайната. Изумени били как така, като си дали гласа за БСП, изведнъж се оказали в един лагер с ДПС, че дори и с АТАКА. Ха-ха-ха… Втрещени били от общия митинг БСП-ДПС. Никой не ги бил питал. Изобщо не били съгласни да имат каквото и да било вземане-даване с фесовете или с фурнаджийската лопата. Слушах ги, гледах ги как се тюхкат и се вайкат. По едно време не издържах и ги прекъснах. Вече не ми беше смешно. Попитах ги дали са идиоти. Явно са – опулиха се с неразбиращи очи. Отказах се да им говоря – няма смисъл. Как да обясниш на мегакретена, че е дебил. Сложна задача.
След поредните „избори” отново ще се чудят защо любимите им вождове са сключили сделка с ГЕРБ. После с Шмерб, с дявола, с когото им падне. Колко трябва да си тъп и прост? Да виждаш истината, да знаеш, че партийните чорбаджии не дават пукнат грош за теб, и да се правиш на сляп и глух. Да продължаваш да гласуваш за собствените си палачи. Да овластяваш бандити, които се съюзяват с други разбойници в името на две цели. Първата е те, тарикатите, да стават все по-богати и да запазват награбеното. А втората е идиотите да стават все по-идиоти. Да мрат от глад, от студ, от болести, но да не им пука. Да не обръщат внимание на това как се гърчат децата им и възрастните им родители. Да не забелязват, че са превърнати в бройлери, в донори. Колко трябва да ти се иска да си заслепен? Та да не виждаш, че в България няма партии. Има шайка от олигарси, местни феодали и техни слуги – политици и магистрати. Има и отбор идиоти, които служат като тор.
Слава на Бога, има и една група от български граждани, които са прогледнали. А най-много ме радва, че тази група на свободните и смели българи се увеличава с всеки ден. А на тези, дето непрекъснато настъпват лайната, не мога да съчувствам. То бива, бива, ама то това никъде го няма. Двадесет и четири години да те грабят, лъжат, грабят, баламосват, грабят… и все в тоя ритъм да те обработват. И пак да има олигофрени, чакащи поредния „спасител”. Уникално! Не е за вярване. Стъпваш на пожарникаря – смърди, стъпвал си преди това на всички останали лайна и всичките смърдят еднакво. Обаче продължаваш да крачиш в лепкавата гнус. А бандитите стават все по-оригинални. На получаващите до 340 лв. месечен недоход през 2014 г. пак ще им взимат по 30 лв. на месец, но пък през 2015 г. щели да им ги върнат. Ха-ха-ха! Велико! Хич, ама изобщо не са нагли, нали? Демек – търпете ни поне още 2 години и ще получите, ако не цели семки, поне обелките.
Много добре си спомням какво е да стъпиш в кравешко лайно. А вие спомняте ли си?
.
Ивайло Зартов,
20 ноември 2013 г.
