Всяко правителство на България представя в началото на мандата си амбициозна програма за икономическо развитие, която след това задължително не изпълнява, извинявайки се с „тежкото наследство“ от предишното правителство. Въпросното наследство би било съвсем легитимно извинение, ако приемехме, че единственият начин за едно правителство да стимулира икономиката на страната си е да увеличи разходите от държавния бюджет.
Действащото правителство, както и всяко следващо такова, би могло да създаде хиляди работни места без да увеличава разходите от държавния бюджет, и то в краткосрочен план. Как ще докажем това наше твърдение ли? Ами много просто. В следващите редове ще представим няколко идеи за увеличаване на трудовата заетост в България, които не изискват увеличаване на държавните разходи.
Целта на тази статия не е да обсъди предимствата и недостатъците на стимулирането на икономиката чрез държавни фискални инжекции, а да демонстрира с примери, че „тежкото наследство“ от всяко предишно правителство не е причина за бездействие.
На всички е известен фактът, че от няколко години насам в еврозоната цари ликвидна криза, поради която банките не се кредитират една друга и често се налага Европейската централна банка да им отпуска заеми. Банките, опериращи в България, не правят изключение, а в този момент българската икономика се нуждае точно от ликвидност, за да расте. Някой би възразил, че „Програмата Орешарски“ вече предлага решение на този проблем, чрез допълнителното капитализиране от един милиард лева на държавната Българска Банка за Развитие (ББР) и разкриването на нейни клонове извън София. Чудесно. А с какви средства ще се финансира този план? Нека приемем, че допълнителнaта сума от един милиард ще бъде набавена от европрограмите, до които България имат достъп. Дали ЕС ще заплати и за разширяването на ББР извън София? Нещо ни подсказва, че средствата за това ще дойдат именно от държавния бюджет, който според управляващите е вeчe в лошо състояние.
Ние искаме да представим няколко начина, чрез които правителството да привлече част от активите и спестяванията на търговските банки и домакинствата в страната, за да стимулира растежа на българската икономика.
Правителството би могло да капитализира ББР като й разреши да емитира краткосрочни и дългосрочни корпоративни ценни книжа, преференции за закупуването на които да бъдат дадени на търговските банки в България, отделните домакинствата в страната, а защо не и на българите, живеещи в чужбина. При недостиг на средства може да се проведе и миноритарна приватизация на ББР.
Пенсионните фондове в България също притежават сериозен финансов резерв. Ако държавата им разреши да инвестират дори и минимална част от него в ценни книжа или акции на ББР, това също би увеличило потенциална за повишаване на ликвидността на родната икономика и същевременно би представлявало нискорискова инвестиция за тях. Ако към тези мерки добавим и данъчни облекчения за всички инвеститори, този план би изглеждал още по-реалистичен.
За да осигури равна възможност за инвестиране в ценни книжа и акции на ББР на всички български граждани, които се интересуват от това, правителството би могло да легализира и насърчава създаването на инвестиционни клубове. Те действат на принципа на инвестиционните фондове и позволяват на група инвеститори да обединят средствата си, за да се сдобият с акции или ценни книжа, които не биха могли да се позволят да закупят поотделно.
Замисляли ли сте се, че Министерството на външните работи (МВнР) на България би могло да се използва от правителството като много ефективно средство за борба с безработицата в страната. Не. Това не е правописна грешка. Точно за МВнР става въпрос. Ако му бъде разрешено да упражнява някои видове стопанска дейност, то би могло да прави точно това.
МВнР би могло да използва кадрите и контактите си с българската диаспора, за да намира пазари в чужбина за стоките и услугите на българските фирми. Външното ни министерство така или иначе е задължено по закон да асистира на българския бизнес за навлизането в чужди пазари. Където отделените средства от бюджета не достигат за тази дейност, фирмите и професионалните им сдружения биха могли да допълнят финансирането й.
Правителството на САЩ стимулира финансово своите граждани, за да помагат на американските малки и средни фирми да навлизат в чужди пазари. За всяка успешно реализирана сделка посредникът получава комисионна, възлизаща на няколко процента от размера на сделката. Външно министерство можe да използва подобен метод за да привлече услугите на представителите на нашата диаспора в чужбина.
Също така, МВнР би могло да действа и като агенция за човешки ресурси и да пласира на чуждите пазари на труда квалифицирани и неквалифицирани работници, от които родната икономика има излишък.
Ние предлагаме останалата част от приходите от стопанската дейност на МВнР да се използват за програма за трудово обучение на хора с ниски доходи, които са били принудени да оставят децата си в дом за деца без родители. Целта е те да повишат професионалните си квалификации, в резултат на което да си намерят работа, която би им позволила сами да се грижат за издръжката и възпитанието на децата си. Това разбира се е само предложение. Нищо повече.
Според икономисти от страната и чужбина, дори и правителството на България да предприеме някаква форма на експанзивна икономическа политика, растежът на родната икономика ще бъде ограничен поради демографската криза в страната, която ни лишава не само от потребители, но и от предприемачи и квалифицирани кадри.
Въпросната криза обаче не е предизвикана от недостиг на българи. Според различни експерти в областта на демографията, ние разполагаме с демографски резерв, надхвърлящ четири милиона. Той включва не само българските емигранти и гурбетчии, но и етнически българи и хора от български произход, концентрирани главно на територията на страните от бившите СССР и Югославия. Защо тогава бизнесът ни изпитва такъв остър недостиг на висококвалифицирани кадри, а в здравните ни заведения не достигат хирурзите и педиатрите? Например в голям областен център като Стара Загора има само двама практикуващи хематолози. Въпреки това, той не е в чак такова окайващо положение, защото в някои по-малки градове може да няма и толкова. Ние твърдим, че ако правителството създаде една имиграционна програма, насочена към българите в чужбина и чуждите граждани от български етнос или произход, българската икономика може да си набави всички кадри и специалисти, от които има нужда, за да расте.
Като начало, правителството би могло да даде българско гражданство или синя европейска карта на всички висококвалифицирани кадри, от които частният бизнес има остра нужда. Същото може да направи и с медицинските специалисти, от които се нуждаем. Към този списък бихме могли спокойно да добавим и всички хора от български етнос или произход, които са направили научно-технологически открития и рационализации, които биха могли да реализират с помощта на българската държава също, както и тези, които биха желали да инвестират в нея. Този тип хора не само, че няма да бъдат в тежест на социалните ни програми, но биха били и носители на българска култура и традиции.
Димитър Станчев, Христослав Ангелов
Дясноцентристко Идеологическо Движение
