ДЕКЛАРАЦИЯ
от Национална гражданска инициатива
„Против корупцията за честно правосъдие и правова държава”
Ние, членовете на инициативата, изразяваме нашето несъгласие с текста на предложения проект за нов Наказателен кодекс, публикуван за обществено обсъждане на интернет страницата на Министерство на правосъдието.
Изразяваме своето недоволство от отсъствието в проекта на текст, съгласно който магистратите носят наказателна отговорност, когато затаят истина или потвърдят неистина в постановените и подписани от тях актове. Това обстоятелство прави съдебната система зависима от външни влияния.
Намираме, че текстът на проекта е твърде общ и неясен, което дава възможност на прокурори и съдии да решават субективно делата, което е предпоставка за продължаване на ширещата се корупция сред магистратите и администрацията.
Неясни са дори общите принципи, върху които стъпва кодексът, дори е неясно съгласно него дали магистратите са длъжностни лица или не са, и носят ли отговорност за престъпления по служба, както всички останали.
На 20 септември 2013 г. на вицепремиера и министър на правосъдието Зинаида Златанова и на премиера Пламен Орешарски наши представители връчиха анализ, който отразява с голяма точност случващото се в българската съдебна система. В проекта за нов наказателен кодекс няма никакво решение на отразените в анализа проблеми.
Настояваме анализът и исканията на гражданската инициатива да бъдат детайлно проучени от правителството и правната комисия при Народното събрание, както и да ни бъде дадена възможност за внасяне на конкретни предложения за промяна в текста, както и да бъдем допуснати до участие в обсъждането на проекта в правната комисия на Народното събрание.
.
–––––––––––––––––––––––––––––
Бел.ред.: Декларацията е адресирана до всички български медии, журналисти и обществени организации. Фейсбук групата на Националната гражданска инициатива „Против корупцията за честно правосъдие и правова държава” може да бъде намерена на следния адрес.
Нужно е за престъплянията по служба на магистратите да се отдели самостоятелен параграф, с препратки към Закона за садебната власт! Съдебната ни система е прогнила, защото санкциите са пожелателни и никой контролен орган в системата не обръща внимание на препратиките в ЕКБМ!
Относно неизбежната отбрана и крайната необходимост този проект ще затвърди за дълги години всички недостатъци на съществуващия НК.
Няма определение за нападение, не е ясно проникването с взлом в жилище дали е нападение или не е – третира се „нападение чрез взлом в жилище”.
Излиза, че самия взлом е нападение.
А дали е и „непосредствено”, ако няма непосредствено физическо посегателство към обитателя?
Не е ясно.
Тези текстове може и да са ясни на юристите, но не вършат работа на обикновения гражданин.
Всъщност те и на юристите май не са много ясни, след като трябваше да се ползва постановление 12 на ВС от 1973
Този парадокс ще продължи да съществува – за юристите ще трябва да има пак наставления за прилагане на прекалено кабинетни членове от НК и то при липса на определения.
За обикновения гражданин, който трябва някак да се оправя … нищо.
Този Кодекс е написан за професионалисти!
Но обществото не се състои от професионални юристи, а от обикновени хора
Те ще продължават да си мислят, че правото е това което гледат от филмите.
Този институт „неизбежна отбрана” трябва да бъде преформулиран, написан с повече определения и на ясен за обикновения човек език.
Текстовете на институтите Неизбежна отбрана и Крайна необходимост трябва да бъдат написани поне толкова просто колкото са текстовете на Правилника за прилагане на закона за движение по пътищата.
Те трябва да бъдат разбираеми, лесно усвоими и еднозначни, дори това да означава да се разпишат на няколко страници.
Животът отдавна не е това което е бил през 1968-ма и 1973-та.
В този си вид формулировките са толкова непрактични, че ако беше обратното изобщо нямаше да се налага да пишат 11 страници постановление, с мотиви цитирам:
„…За да се отстранят грешките, слабостите и противоречията в съдебната практика, както и да се повиши ефективността на неизбежната отбрана, Пленумът на Върховния съд намира за необходимо да даде разяснения по някои въпроси на този институт.“
„…За да се осигури еднакво и правилно приложение на закона, във връзка с института на неизбежната отбрана…“
Както се вижда от мотивите на постановлението, текстовете са неясни дори за юристите, предполагат противоречия в съдебната практика, и се налагат обяснения за да се осигури еднакво и правилно приложение на закона.