Те ходят на гурбет, за да пращат пари на порасналите си деца тук
.
Марта Радева*, в. „Сега“
Социолозите нарекоха ефект на мама нежеланието на младежи, родени през деветдесетте години, да си търсят работа, след като „мама праща пари от чужбина“. Гледах репортажа по телевизията, но не видях нахални млади готованковци, а смутени момичета, уморени от хлопане по много врати, останали неумолимо затворени за тях… И все пак сигурно е можело да станат сервитьорки или барманки в някое заведение, пък било то и долнопробно; да продават на сергия вестници или зеленчуци; да метат улиците… Работа има, стига да я искаш, а не да харчиш паричките на мама, спечелени в чужбина, докато години наред се е грижила за болни хора в Англия, Гърция или Кипър… Какво като си завършила приложна лингвистика?! И майка ти е филоложка, но сменя памперси и не се оплаква!
Имам няколко приятелки с висше образование,
които мият чинии и перат чаршафи в чужбина. Завършила българска филология, Нора* беше сред най-харизматичните млади учителки в родното си южно градче. Но след раздялата с мъжа си остана без жилище, с две деца. Наложи се да ги остави при родителите си и да замине за Гърция. Петнайсетина години оттогава. От обикновена прислужница Нора израсна до уважавана и търсена (поради трудолюбието, сръчността и дискретността си) домашна помощница на повикване със самостоятелна квартира. Но пътят й до това относително благополучие мина през упорито учене на гръцки език с помощта на книги и телевизионни предавания; през изпити и изпитания. Стъпка по стъпка крехката, дребничка българка спечелваше доверието на домакините, за които работеше, с непринуденото си (защото е вградено в нея от детството, а не прието като роля) добронамерено отношение към всички. Разказвала ми е как, докато самата тя глади, стопанката на къщата (учителка по гръцка литература), я моли да й разказва за героите от древногръцката митология, защото много сладкодумно говорела. В друго семейство момченцето не искало да заспи без приказките на Нора… През това време нейните собствени деца заспиваха без приказка. Току-що завършила езикова гимназия, дъщеря й се обади, че се жени. Не беше я виждала от три години и новината я стресна. Кое момиче, желаещо да постигне нещо в живота, се жени на 19 години сега?! За кого се жени? Какво е станало с детето ми, докато ме няма? Или може би очаква дете? Слава богу, детето не очакваше дете, момчето се оказа свястно, заедно записаха английска филология в Софийския университет, заедно учиха след това в Германия; заедно работят и сега там – тя преподава английски на студенти, той е музикант. Но докато се лутаха, отчаяно желаейки да се реализират в България – от София в Пловдив, после в Благоевград и отново в София, мама, разбира се, продължаваше да изпраща парички. Защото, като се вглеждаше в захабените си от препаратите ръце и когато сутрин в огледалото едва разпознаваше подпухналите си от недоспиване очи, мама си мислеше, че може да понесе още колкото трябва подобни години само децата да не преживеят никога онова, което се случва на нея…
Друг случай. Млада пианистка, дъщеря на учителката ни по френски, изгубила надежда в музикалната си кариера, няколко години издържаше себе си и малкото си момченце със сезонна работа. После замина за Франция. И там е камериерка в хотел, но парите, които получава, стигат на родителите й, за да отглеждат без особени материални затруднения внучето си, едно от хилядите скайп деца на България. Иво вече е второкласник. Има си всичко. Свири на пиано… Но мама му говори само от компютъра. А когато се скрие от екрана, сигурно се успокоява, че всичко това си струва, защото го прави и за детето си. И не би спряла да изпраща изстраданите си, изкарани със загрубелите си пръсти на някогашна пианистка, пари, докато не бъде сигурна, че Ивайло ще победи неблагополучието на собствената й съдба…
Това са само два от случаите на заточените от милата ни родна действителност мами, които познавам. А
колко ли от двата милиона българи, живеещи в чужбина, са жертвоготовни мами
Има сред ромските деца във всеки клас добре облечени момичета и момчета, със смартфони, слушалки и добро самочувствие. Те рязко се отличават от облечените в стари нечисти дрехи, с гладни очи, често отсъстващи свитички циганчета. И причината за този контраст е ясна: мама и татко работят в чужбина. Какво точно работят, достатъчно почтено и престижно ли е? Не е важно. От значение е, че мургавите деца не създават проблеми: чистички са, не просят, не крадат, учат се сравнително добре, редовно посещават училище. Изобщо: ефектът на мама. Мама Европа, благодарение на чиито работни места и изстраданите пари, идващи от Гърция, Кипър, Италия, Испания, Англия, Германия… някак си оцеляват не само ромите, но и икономиката на България. И престъпността в държавата ни се удържа в някакви поносими граници. Ефектът на мама, заради който от десетилетия българските политици не си дават особено зор да направят нещо съществено за собствения си народ…
И днес аз не се притеснявам за момичетата и момчетата, родени през деветдесетте. Горчивият майчин хляб ще лежи „като неплатен огромен данък“ (П. Матев) върху съвестта им и ще ги подтиква да вървят напред. Не се притеснявам и за техните майки. Открай време светът се крепи на майчините жертви и на майчините молитви. Страхувам се обаче за онези и от онези, които (защото не познават саможертвата) реват с цяло гърло: „Чужденците вън!“. Вън откъде? От България? Или от Европа, където нейните (на България) деца, благодарение на които страната ни все още диша, също са чужденци. Но по-силен от страха е срамът. Той обаче е недостъпен за примитивните съзнания…
––––––––––––––––––––––––-
* Авторката е учителка.
