Днес, 13 декември 2013 г., пред Съдебната палата в София се проведе митинг-среща на Гражданска инициатива за честно правосъдие и правова държава и Гражданско сдружение за защита на гражданите. Бяха набелязани няколко критични точки от работата на съдебната система – несменяемостта на магистратите, устройство на работата на висшите съдебни органи, връщане на стария ГПК, пряка изборност на магистрати и др. наболели теми.
Ще бъде изготвен пакет с предложения, който официално ще бъде представен на ресорните институции.
––––––––––––––––––––––––––––––-
ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА „ПРОТИВ КОРУПЦИЯТА, ЗА ЧЕСТНО ПРАВОСЪДИЕ”
Проблемите на българските граждани нямат цвят и политическа окраска. Правителствата се сменят, корупцията процъфтява, защото има всички условия това да се случва. Съдилищата са превърнати в тържища за човешки съдби. В България се плаща, за да се получи каквато и да е форма на „правосъдие”. В затворите лежат хора, без да е доказана вината им.
Съдебната власт в България дублира законодателната, а с правомощията, които има, я игнорира. Излизайки извън границите на изпълнителната, тя се е превърнала в най-влиятелната и на нея е подвластен целият обществен и политически живот.
Настоящият ГПК е доказано неконституционен и незаконен, и брутално нарушава правата на гражданите. Различните правови субекти са поставени в различно правно положение. Това е правен абсурд, в държава, която се нарича „правова”. Фактически този закон самоволно и произволно отхвърля триинстанционността в съдебното производство – отива се към едноинстанционност или двуинстанционност. Тогава за какво ни е Върховен Касационен съд? Старият ГПК е дълбоко промислен и отговаря на настоящото развитие на обществените отношения. Доказал е своите качества в половинвековно приложение. Приемането на настоящия ГПК от 2008 г. е усвояването на огромни целеви финансови средства по различни програми от „авторите” на този комичен ГПК.
В българската правна система не може да има НЕСМЕНЯЕМОСТ. Нито безсмъртие. Ръководните магистрати, ръководните юристи от Министерство на правосъдието, членовете на Висшия съдебен съвет регулярно се оплакват от несменяемостта. Тя пречи и на кадровата работа, и на пряката съдебна дейност. В историята на българското правосъдие НИКОГА не е имало такъв институт. Премахването на несменяемостта ще даде възможност за структурно усъвършенстване на нашата съдебна система, която е разчетена при деветмилионна структура на населението и друга структура на населените места. Роднински взаимовръзки, липса на изисквания за юридически опит, назначения на деца и внуци са разпространена практика. Моралът е дефицит, а безнаказаността и безконтролността премахва всякакви граници. Всичко това превръща България в държава на узаконена несправедливост.
Съдии тълкуват законите, без да имат право на това.
Дела се гледат и решават от състави, на които не са разпределени.
Решения се постановяват преди последното заседание по делото.
Институции и юридически лица безконтролно печелят делата, чрез документи с невярно съдържание.
Магистрати безнаказано лъжат в протоколите, определенията, решенията, както и не носят отговорност за неизпълнение на техни служебни задължения.
Имоти се изнасят на публична продан, без собствениците им да са длъжници.
Установяването на престъпно деяние, извършено от съдебен състав, като лъжи и укриване на факти и доказателства, не е възможно по никакъв начин.
