Емоционален разказ на един от активните участници в антиправителствените протести в България
Вчера вечерта (172 ден), на жълтите павета си говорим с един приятел от протестите. Активен, окичен с всевъзможни значки и символи на протеста. Той ми разказва как с приятелката си малко преди това влезли в магазин, но били грубо предредени от напомпан човекоподобен индивид. Направили му забележка, ей така, по човешки. Онзи започнал да ги заплашва, ругае…
В този момент покрай нас мина лимузината на олигофренярски, предвождана от пилотния джип. Зачудвам се, вътре ли е? Какви мисли преминават през главата му в този момент? Дали се подсмихва нагло, гледайки жалката група протестиращи, които не успяхме да направим нищо друго, освен да изкрещим една „оставка“, докато двете коли бавно отминаваха също толкова нагло, колкото и усмивката на олигофренярски в представата ми.
Отиваме за чай. Студено е. Говорим си с моя приятел, има ли СМИСЪЛ всичко, което правим? За кого го правим? Държавата се разграбва, еврофондовете се спират, подписват се унищожителни договори, скандални назначения, наглост, средни пръсти, репресии, заплахи, вчера (171 ден) ни бутаха полицаите, все едно сме животни, днес някаква мутра го заплашва в магазина, олигофренярски нагло си минава покрай нас, а вече няма протестиращи, докато в Киев се събирали по 500 хил. на площада?! Явно обществото не иска промяна, явно така си му е добре… А колко скъпо ще ни струва всичко това…
Минаваме покрай „катаджията“. Човек на средна възраст, чиято работа е да отклонява движението от жълтите павета, когато му дойде времето и ако му дойде…
– Момчета, ще има ли протест тази вечер?
Ние (вяло, подминавайки):
– Надяваме се…
Догонват ни думите му:
– Момчета, ние сме с вас! Нали знаете? Разчитаме на вас! Не можем да застанем до вас, но сме с вас! Успех!
Изведнъж всичко се изясни и отново дойде на мястото си! Сетих се за онази възрастна жена с бастун в първите дни на протеста, която разчувствана дойде до мен и ми каза: „Нас ни излъгаха, животът ни мина в лъжа! Пазете се, дано вие успеете!“
Да, има смисъл! Има смисъл от първия до последния ден! Кога, ако не сега? Кой, ако не ние? Кой, ако не ти? Кой, ако не аз?
.
Александър Стоянов
