Материализмът – системата, която ни изяжда отвътре

Богатите деца не се смущават да демонстрират материалните придобивки

Че са тъпи, безочливи и безполезни – спор няма. Но има и друго, скрито в снимките от колекцията „Богатите деца от Инстаграм“. То поражда нещо повече от обичайното отвращение към грубите демонстрации на богатство. В тези снимки – на млад мъж, снимал се с четирите си часовника „Ролекс“, младеж, позиращ пред собствения си хеликоптер, безкрайна върволица от коли, яхти, обувки, имения, басейни и разглезени бели момчета, заели гангстерски пози в частните си самолети, тегне сянка на нещо още по-лошо.

Разбира се, снимките са направени, за да предизвикат завист. Вместо това те са пропити с отчаяние. Младежите изглеждат напълно изгубени в дизайнерските си дрешки, смалени и дехуманизирани от притежанията си.

Възможно е да ви занимавам със собствените си предразсъдъци. Но резултатите от впечатляващ брой психологически изследвания подкрепят моите усещания. Те стигат до извода, че материализмът, който може да порази и бедни, и богати, и който учените определят като „ценностна система, основана на притежанието и на социалния образ, който те проектират“, е едновременно социално и личностно разрушителен. Той разбива щастието и спокойствието на тези, които му се поддадат. Свързан е с тревожността, депресията и провалените връзки.

Отдавна се наблюдава връзка между материализма, липсата на съпричастност и отношение към другите хора, и нещастието. А през юли от поредица от проучвания, публикувани в сп.“Мотивация и емоция“, научихме, че колкото по-големи материалисти стават хората, толкова повече тяхното благосъстояние (добри връзки, автономия, чувство за цел) намалява. Колкото по-малко са материалисти, толкова повече нараства благосъстоянието им.

В едно изследване учените подлагат на тест група от 18-годишни. Повтарят същия тест 12 години  по-късно. От участниците се иска да подредят по важност различни цели – работа, пари и обществен статут, от една страна, и самооценка, чувство към приятелите и свързаност с другите. След това анкетираните са подложени на стандартен диагностичен тест за идентифициране на психически проблеми. И на 18, и на 30-годишна възраст материалистите се оказват много по-податливи на психически проблеми. Ако през този период обаче са станали по-малко материалисти, са станали и по-щастливи.

В друго проучване психолози изследват исландци за отношението към икономическия колапс на страната им. Някои от тях се концентрират повече върху материализма с надеждата да си стъпят отново на краката. Други пък реагират на кризата, като спират да се интересуват толкова много от пари и обръщат повече внимание на семейството си и общуване с другите. Първата група отчита по-ниско ниво на благосъстояние, за разлика от втората.

След тези две изследвания учените включват група в църковна програма, създадена с цел да откъсне децата от харченето на пари и да ги насочи към спестовност и готовност да споделят. Самооценката на децата материалисти, участници в програмата, нараства значително. Тези, които и преди участието в програмата не са материалисти, не отчитат промяна в самооценката си.

Двата варианта на материализма – демонстрацията на успех чрез притежания и търсенето на щастие чрез придобиването на вещи, са показани ясно в „Богатите деца от Инстаграм“. Когато прочетох публикацията в „Гардиън“ за поредицата, разбрах защо тези снимки ме тревожат – изглеждат ми като вид социално самоосакатяване.

Вероятно тази е и една от причините, поради която икономическият модел, основан на постоянен растеж, продължава по свой си начин да успява, макар да оставя след себе си неплатими дългове, психически заболявания и съсипани взаимоотношения. Социалната атомизация може би е най-добрата търговска стратегия, измислена някога, а продължителният маркетинг е непобедимата програма за атомизация.

Материализмът ни принуждава да сравняваме притежанията си с другите хора – едно състезание, което е едновременно жестоко илюстрирано и грубо налагано от този уебсайт. Това край няма. Ако имаш 4 ролекса, а друг има пет, значи си на един ролекс разстояние от щастието. Материалното преследване на самооценката всъщност я намалява.

Трябва да подчертая, че тук не говорим за разликата между бедни и богати – бедните могат да са податливи на материализма също толкова, колкото и богатите. Материализмът е обща социална болест, навлечена ни от правителствена политика, корпоративна стратегия, разпада на общностите и гражданския социален живот, както и примирението ни със системата, която ни изяжда отвътре.

Правим ужасна грешка – позволяваме си да вярваме, че ако имаме повече пари и повече вещи, благосъстоянието ни се повишава. И в това вярват не само горките заблудени хора от снимките, но и почти всеки член на почти всяко правителство. Световна амбиция, мечта по материалното, непрестанен растеж – това е формулата на масовото нещастие.