Становища на участници в работната среща на тема „Национален съвет на българите, живеещи извън България“, състояла се вчера в зала „Запад“ на българския парламент, по инициатива на вицепрезидента Маргарита Попова и председателя на парламента Михаил Миков.
Публикацията съдържа становища на вицепрезидента Маргарита Попова, на директора на „Консулски отношения“ в МВнР Раковски Лашев, на председателя на Културно-информационния център на българите в Босилеград, Р. Сърбия, Иван Николов, на още един българин от Босилеград – Александър Димитров. Както и на Стефан Манов – представител на Временните Обществени съвети на българите зад граница и един от основните автори на проекта за Национален съвет на българите, живеещи извън България, който беше представен на срещата.
––––––––––––––––––––––––
.
Маргарита Попова, вицепрезидент на Р. България (пред микрофона на наш представител*):
Нямаме друг изход, освен нещата да се случат
.
Кой прави институциите? Хората, които работят в тях. Имат ли тези хора мотивация да работят, да си сътрудничат и да се уважават? Аз имам мотивация. Намерих мотивация и у колегите в парламента. Намерих мотивация и в Министерския съвет – преди да организираме тази среща, водих два пъти разговор с министър-председателя. Намерих мотивация и във Външно министерство. Смятам това за немалозначителен знак, че когато има мотивация, положителна, добронамерена; когато тя се основава на солидни знания, когато се основава на желание да се свърши работа, тогава е възможно. И най-сетне да кажа, че нямаме друг изход, освен нещата да се случат.
Моята работа сега като държавник, който действа на полето на единението, е да придвижа и да финализирам започнатото преди година – година и половина, т.е. да финализираме Стратегията за българите в чужбина, която е общият, рамковият, обединителният документ. И след това всички заедно, и най-вече политиците в правителството и в парламента, ще решат дали ще направим нов Закон за българите в чужбина, или ще има корекции на стария. Най-вече точно заради този Национален съвет, който трябва да представлява българските общности зад граница.
Иначе хората зад граница са мотивирани. Те, и без да действа законът, искат да работят, искат да помагат, искат да участват в политики и си намират начини, вратички, за да участват. Откакто съм вицепрезидент, аз непрекъснато работя с тези общности зад граница. И направихме заедно толкова много. И за неделните училища, за българския език, за лекторатите зад граница. Преди няколко месеца имах среща с министъра на образованието г-жа Клисарова и работихме за изграждане на национална концепция за българския език, за българските лекторати. Значи, всичко е възможно да се случи. Трябва да има разбира се и съгласие, но това съгласие се прави между интелигентни хора, които са добри професионалисти и присъстват в политиката мотивирано, за да служат на хората. Другото… не води до резултат.
Моята идея от 2012 г. беше да направим една конференция, която да бъде в Брюксел, след това да направим още две. И след първата конференция в Брюксел през миналата година, в края на т.г. планирахме тази работна среща. Която предхожда втората конференция, която ще се случи през 2014 г., най-вероятно отново тук, в София, и може би отново в парламента. Но тази работна среща е практично събитие, защото с хората, които си идват по Коледа, има възможност да поговорим по тези въпроси. Всичко, за което сме говорили, ще го изпратим на българските общности зад граница. И на голямата конференция, която най-вероятно ще се случи напролет, след като вече направим Стратегията във финален вид, хората ще знаят за какво става дума и ще участват много по-подготвени и по-напред, така да се каже, в процеса. Защото това разбира се е процес. Всяка политика е процес. И затова трябва да има устойчивост. И без значение кое правителство идва на власт, като се започне едно нещо, е полезно то да се дърпа докрай.
––––––––––––––––––––-
Иван Николов, председател на КИЦ „Босилеград“ (становище, представено на работната среща):
Да се търси баланс на представителството между исторически обособилите се общности и икономическата и политическа емиграция
.
Преди да се пристъпи към конституирането на Националният съвет на българите, живеещи в чужбина, трябва да сме наясно, че той сам по себе си няма да ни приобщи към България, ако самата България непрекъснато генерира нови българи в чужбина. Битката за българите в чужбина трябва да се води в България и може да се спечели само по начина, по който чуждите държави притеглят българите – с добре развита икономика, висок жизнен стандарт и добре уредена държава. За това обаче е потребна комплексна политика. По маркираните за дискусия въпроси на тема „Национален съвет на българите, живеещи извън България”, становището на КИЦ „Босилеград” е следното:
– По точка първа смятаме, че 5 от общо 9 члена на Националния съвет не могат да осигурят добро представителство на българските общности зад граница. 5 члена, избрани по географски критерий, означава по един представител от континент. Няма такъв представител който, например в Европа, да е толкова утвърден и известен авторитет, и да познава проблемите на българските общности във Великобритания, Западна и Източна Европа, Пиринейския полуостров, Сърбия, Македония, Украйна и Молдова. Особено като се има предвид, че тия общности са изключително разнородни: от исторически откъснати и окупирани части от български територии с население подложено на жестока асимилационна политика, до разпръсната политическа и икономическа емиграция в развитите европейски страни. Проблемът е изключително сложен, но в този смисъл сме склонни да приемем, че големите и организирани български общности трябва да бъдат представени поне с по един представител, както и българските институции, имащи отношение към българите в чужбина.
– По точка втора смятаме, че само българските културно-просветни и правозащитни организации в чужбина трябва да излъчват представители за Националния съвет от хората, които имат българско гражданство и са вписани в избирателните списъци в България. Гласуването може да стане по електронен път паралелно с президентските избори. Необходими са промени в избирателния закон, така че да се приеме електронно гласуване и българите в чужбина да могат да бъдат избирани не само в Националния съвет за българите в чужбина, но да имат и една представителна квота в Народното събрание.
– Балансът на представителството трябва да се търси между исторически обособените български общности в съседните на България страни, от една страна, и икономическата и политическа емиграция от друга страна.
– С оглед на независимостта от политическите конюнктури има две опасности – едната е Националния съвет за българите в чужбина да изпадне в зависимост от политическата конюнктура в България; другата е, членовете да изпаднат в зависимост от политическите конюнктури в страните, от които идват. За да се предотврати опасността от такъв конфликт на интереси, следва да се сложи бариера за членове на Националния съвет за българите в чужбина, да не могат да кандидатстват членове на Националните съвети на малцинствата, законодателните и изпълнителните власти в страните, от които идват.
––––––––––––––––––
Александър Димитров, българин от Босилеград (пред микрофона на наш представител):
Някой от Англия, да речем, няма как да защитава интересите на българите от Западните покрайнини
.
За всяка една инициатива като тази ние започваме с максимална откровеност към нея и даваме подкрепа. Но се страхувам, че с тази кауза, каузата за българите извън България, много се злоупотребява. И то вече 20 години. Но да кажа едно конструктивно предложение за бройката, която би представлявал този Национален съвет. Вече да спорим дали е малка или голяма, няма значение. Но е много важно географически да я разпределим, както казах и на самата среща. Идеята е следната: България и държавите около България, първите съседни страни. Това е първия пояс, да го наречем. Вторият пояс е Европа, в пълния смисъл на думата – т.е. държави, които са членки на Европейския съюз, и които не са. И вече третият пояс или пръстен са българите и българските общности, които са по-далеч, на други континенти, през океани и пр.
Защо казвам това? Защото ако ние направим един съвет и не сложим хора именно от тези три пръстена, които споменах – защото проблемите на единия за сметка на другия, пък на третия проблемите са коренно различни, хората се вълнуват от съвсем други трудности… А и това, което ние трябва да предложим на държавата България, след като се направи този съвет – да се правят определени политики към отделни държави и отделни нали райони – е много важно. Тъй като се страхувам и съм убеден даже, че един представител, да речем, от Англия, ако трябва да застъпва интересите на българите от Западните покрайнини, той просто не е запознат, не може да направи това. А има толкова много българи от т.нар. историческа диаспора, които не са българи по паспорт, но гарантирам, че те са много повече българи от мнозина други, които имат такъв паспорт.
.
––––––––––––––––––
Раковски Лашев, директор на Дирекция „Консулски отношения” в МВнР (из изказване на срещата, цитирано от Агенция „Фокус“):
Приветствам, че българи в чужбина са изучили най-добрия европейски опит и са изготвили проект за Национален съвет
.
От Министерството на външните работи отдавна анализираме ситуацията, във връзка с прилагането на Закона за българите зад граница и за нас е крайно неудовлетворително, че този закон в частта, особено за представителен орган на българите, живеещи извън България, не действа. Това е така повече от 13 години. Очевидно, трябва да се излезе от тази ситуация. В този контекст, с изключителен интерес се слушат предложенията на представителите на българските общности в чужбина. Приветствам това, че те, по собствена инициатива, са изучили най-добрия европейски опит и, подготвяйки проекти, те са взаимствали този опит, и са се опитали този опит да бъде приложен съобразно българските условия.
Несъмнено е необходимо представителство на тези наши сънародници, необходимо е съпричастност при вземането на решения, изработването на политика, по отношение на българските общности извън граница. Има концепция, която е изработена и пратена до българските държавни институции през миналата година. В Министерството на външните работи този проект беше внимателно изучен и ние преценихме тогава, че това е една добра основа за по-нататъшна работа, с по-добра приемственост и координиране на политиката на българската държава по отношение на българите в чужбина.
Приветствам това, че отново се поставя на внимание на българските държавни институции, а и на представители на българските общности. Подкрепяме разработването на стратегия или ръководни положения, като бъдат съгласувани едновременно предложенията на държавните институции по такъв проект, а също така и мнението на българските общности зад граница. Трябва да бъде намерена най-добрата форма за представителство на българските общности и за избори на излъчване на тези представители, и участие в един Национален съвет.
.
––––––––––––––––––––––––––
Стефан Манов, представител на Временните Обществени съвети на българите зад граница (из изказване на срещата):
Националният съвет на българите в чужбина и избирателен район „Чужбина“ не се изключват и не работят в противоречие
.
Понякога конкретиката е важна, за избистрят някои представи. Защото действително човек може да си зададе и въпроси – как така ще работи съветът? Ето, в момента съм в контакт с колеги от четири континента – от Чикаго, от Корея, от Франция, от Германия. Те следят нашата среща в момента по Скайп. Т.е. как ще работи утре един Национален съвет от 90 човека или Изпълнителен съвет от десетина души, който ще бъде излъчен от тези 90 човека? Ами отговорът е: елементарно. Нека не се спъваме в подобни неща, все пак сме в 21 век.
Разбира се въпросът как един консултативен съвет реално може да влияе, е важен. И в това отношение е очевидно, че когато няма политическа воля от институциите, които са призвани да извършат било то законодателната дейност, било то изпълнителната, нищо не може да стане. Защото в крайна сметка има конституционна структура на държавата. Но практиката показва, че добрите модели на такива съвети, когато включват в състава си представители на държавните институции, тези представители започват да се чувстват съпричастни с делата на този съвет и стават трансмисия, стават мотор в институциите, които представляват, за това решенията, становищата, които този съвет приема, да продължат нататък, да не угаснат като едно добро пожелание. Затова казах, че има модели, които са успешни, и модели, които не са. Сред неуспешните е например сръбският – получава се една говорилня, която нищо не ражда. Защо? Защото идва на откриването президентът на Сърбия и поздравява всички за добре дошли. Хората се разотиват на другия ден и с това се приключва. Има и успешни модели – италианският, френският… Там имаме оперативна дейност. Там правителството и парламентът се ангажират да участват, и техният ангажимент така да се каже се излага на обществената критика. Ако те с тяхното участие реално не допринасят за нещо да се случва след това, те губят авторитет и пред обществото.
Естествено е – и аз в това естествено нямам различия – че политическо представителство на диаспората в българския парламент чрез избирателен район „Чужбина“ е най-високата степен на институционална интеграция на диаспората. Такава има в Румъния, в Хърватска, в Македония – говоря за скорошни демокрации и за балкански страни. Не говоря за Франция, Италия, Португалия, където това действа от години. Поради тази причина ние в нашия проект сме предложили в състава на Националния съвет да бъдат включени определен брой депутати, които днес, при отсъствие на избирателен район „Чужбина“, трябва да бъдат избрани из депутатите, които са от България. Но когато един ден има избирателен район „Чужбина“ – надявам се този ден да е скорошен – автоматично депутатите, избрани от избирателен район „Чужбина“, ще бъдат част от Националния съвет, и те ще са трансмисията към парламента. Двете неща – Националеният съвет и избирателен район „Чужбина – не се изключват и не работят в противоречие.
.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Бел.ред.: Представител на Еврочикаго се опита за зададе вчера на г-жа Маргарита Попова и един допълнителен въпрос, който не беше свързан с темата на срещата, но се отнася също до нейната дейност като вицепрезидент. За съжаление г-жа Попова парира тази възможност под предлог, че за частни казуси не отговаря. По този повод ще си позволим да напомним на българския вицепрезидент, че, при цялото ни уважение, решенията, които взима по една от конституционните си функции, а именно възможността да помилва или да не помилва български граждани, изобщо не са частен въпрос. Както и, че ако отговорът на някакъв въпрос упорито се избягва, или ако въпросът се парира още преди да бъде зададен целият, това разбира се не поражда нито доверие, нито откритост.
