Сирия кърви, и нейната рана – е раната на нашите сърца!
.
Дамаск, 6 декември, 2013 г. На пресконференция, организирана в Дамаск на пети декември, Блаженейшият Патриарх Антиохийски и на целия Изток Йоан X се обърна към световната общественост със заявление:
В бездната на нещастието, обхванала Сирия през тези дни, в ужасния поток от човешка кръв, залял нашия народ, в неизвестността, обгърнала съдбата на нашите митрополити Йоан и Павел в Алепо – в тези скръбни времена Антиохийската Патриаршия получи известие за залавянето на нейните верни дъщери – монахините и сираците от манастира „Света Текла” в Маалула – и закарването им в гр. Ябруд на втори декември тази година.
Посрещнахме тази вест с голяма болка. И тъй като първите опити за освобождаване на нашите задържани дъщери не доведоха до очаквания резултат, Антиохийската Патриаршия се обръща към световната общност, към всички правителства в света с молба за намеса и оказване на съдействие в делото на тяхното освобождаване в здраве и цялост.
Също апелираме към съвестта на тези хора, заклеваме ги със семето на честта, вложено от Всевишния Творец във всяко човешко сърце – даже в сърцата на похитителите: пуснете нашите монахини и момичетата от приюта!
игумения Пелагия с момиче от приюта, снимка отпреди отвличането
Такова е нашето обръщение към световната общност: благодарно приемайки всички знаци на съчувствие, нямаме нужда повече от „съжаление”, „осъждане”, „загриженост” и „безпокойство” по повод извършващото се, защото всичко това буквално се е врязало в нашата съвест. Ние имаме нужда от дела – решителни, осезаеми дела, но не от речи. Ние не искаме да чуваме от лицата, имащи власт, било регионална, или международна, – „осъждащи” реплики, но искаме да видим реални усилия, реален натиск, които ще доведат до освобождаването на тези, чиито единствен „грях” е, че живеят в своя манастир и че отказват да го напуснат. Отново и отново повтаряме нашия призив за отхвърляне логиката на борбата в Сирия и за замяната му с логика на мирния диалог; също осъждаме използването на липсата на диалог за целите на лично обогатяване с военни трофеи – защото Сирия кърви, и нейната рана – това е раната на нашите сърца!
И да узнаят всички, че капка невинна човешка кръв, пролята на тази земя, е по-свещена и по-скъпа от всички символи на мира!
Да разберат всички, че камбаните на нашите православни църкви, издигнати на камбанариите още в стара древност, както преди ще звънят и донасят до слуха на всеки гласа на нашата любов, нашето миролюбие спрямо всички, независимо от тяхната религиозна принадлежност!
Наистина, жестокостта на тези дни няма да ни прогони от нашата страна, защото тя – е нашето битие, нашата същност, част от нашето сърце!
….
.
Превод от арабски: Фарес Нофал
Превод от руски: Carstvo-maloe.com
Източник: Православие.Ру
