Провали се проектът за полицейска държава с „носеща конструкция“ а ла Пеевски и с „фасада“ а ла Орешарски
.
Интервю на социоложката Боряна Димитрова за в. „Дневник“
.
Пламен Орешарски в пленарна зала. Снимка: Анелия Николова, в. „Дневник“
– Какво спечели и какво загуби страната през годината?
– Спечели глътка въздух и надежда, че гражданите могат да променят съдбата и страната си. Загуби възможността да го направи по-бързо. Но научи урока на Мартин Лутър Кинг – „когато протестираме, трябва да се задължим да го правим постоянно“.
– Какво не ви изненада през 2013 г.?
– Чевръстостта, с която ДПС се наложи над „мандатоносителя“ БСП и за няколко месеца я превърна в свой умален и послушен придатък по модела „или гласуваме, или правителството пада“. Нищо ново в „екзактността“ на този изпитан модел.
– Коя е оставката/оттеглянето на годината?
– Несъмнено, принудителното оттегляне на Пеевски под натиска на гражданските протести. Номинирането му не беше нито случайно хрумване, нито необмислено действие. С невъзможното му оставане на поста се провали проектът на неговите създатели за перфектната полицейска държава – с „носеща конструкция“ а ла Пеевски и с „фасада“ а ла Орешарски.
– Кой според вас е скандалът на 2013 г.?
– Тук единственото число е неуместно. Всички номинации са сериозни и изградени все по теорията на Станиславски – ако в първо действие на сцената има пушка, до края на представлението тя непременно ще гръмне. Ето част от тях, без претендирам за изчерпателност:
– “ Председател на БСП и ПЕС носи на главния прокурор сигнал за подслушване. В замяна – службите влизат открито в политическата игра“;
– „Излита огромен ТВ балон в деня за размисъл. В замяна – горещият въздух от него изстрелва ТВ шоумена право в политиката“;
„Една великолепна четворка – М. Миков, С. Станишев, Л. Местан и Хр. Бисеров внася промени по индивидуална кройка в закона за ДАНС. В замяна – десет дни по-късно неизвестно „КОЙ“ номинира Пеевски за неин шеф“ ;
-„Бял автобус с народни избраници гази протестиращи избиратели. В раз-мяна – БСП чрез МВР готви опорни точки за отразяване на протестите“;
– „Правителството си осигурява златния глас на националистите от Атака. В размяна – те съвсем случайно шест месеца по-късно се озовават по златните пясъци на Варадеро“.
– С какво ще запомните служебното правителство на Марин Райков?
– С наредбата за деконцентрация на парите, които фирмите с държавно участие държат в банките.
– Какво успя да свърши новото правителство? Къде се провали?
– Успя да се задържи на власт – предвид провокациите си към обществото и реципрочното недоверие, което събуди – това е огромно постижение. Иначе, като всеки човек и като всяко правителство в криза, изживява непрекъсната криза на идентичността – от експертно стана програмно, от програмно – отговорно, от отговорно – неподдаващо се на натиск, от неподдаващо се на натиск – най-доброто на прехода. Тези метаморфози на словесните му наметала добре описват и силата, и слабостта му – успя да овладее зависимите, не успя да овладее независимите. Поради това успехът му вече носи зародиша на провала.
– Справи ли се президентът с предизвикателствата, които му поднесе тази година?
– Президентът успя да избегне удобното изкушение на фалшивата междинна поза „и с тези, и с онези“ и зае единствената възможна обединяваща позиция – тази на демократичните ценности, които като общество сами сме избрали да следваме. Предизвикателството, което не успя да преодолее, е личната му /не/убедителност, поставянето на цели и задачи, които да увличат и дават надежда.
– Коя е голямата промяна в политиката?
– Няма голяма промяна в политиката. Има повторение в по-тъмни и зловещи краски на онова, което вече сме живели в последните 24 години.
– Коя е голямата промяна в обществото?
– Възникналото чувството за общност между стотици хора, изолирали се в самотното си неприемане на господстващото лицемерие и двоен морал. В хилядите протестиращи непознати, тези хора срещнаха себе си. Управляващите инстинктивно разбират, че взаимната опора и солидарността между тези хора е най-големият им враг. Затова са и толкова яростни в опорните си точки.
– Как оценявате първата година на новия патриарх?
– Обещаващо начало, с няколко силни заявки Църквата да не стои встрани от проблемите и терзанията на обществото, и неясен край, покрай заплитането във вътрешни междуособици и скандали.
– А първата година на новия главен прокурор?
– По критериите, по които мога да съдя, т.е. по публично известните резултати от дейността му, и по общественото доверие – разочароваща. Когато прокуратурата започне да извършва разследванията си по време на, а не след края на мандата на едно управление и изземе функциите на „вечните“ парламентарни комисии за „разследване злоупотребите на предишното правителство“ , тогава главният прокурор ще си е свършил работата.
– Коя тема/събитие незаслужено остана извън медийното внимание?
– В политически план – оставката на зам. председателя на парламента от ДПС Христо Бисеров. Случаят бързо беше забравен, нито едно журналистическо разследване не се опита да се зарови по-надълбоко, а можеше да разкрие много за механизмите на зависимост на прехода.
В социален план – драмата на българското образование, на българския учител, на лицата и личностите, които излизат от него.
