Проф. Янко Н. Янков-Вельовски е изпратил Отворено писмо до членовете на Факултетния съвет и до Декана на Философския факултет при Софийския университет, по повод скандалния казус с Людмил Георгиев, нарекъл протестиращите студенти „кретени“, „тъпанари“, „невзрачни джуджета“, „свине“.
Следва пълният текст на Отвореното писмо, публикувано тук.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
ОТВОРЕНО ПИСМО
.
ДО членовете на Факултетния съвет
на Философския факултет
при СУ „Св. Климент Охридски“
ДО Декана на Философския факултет
проф. д-р Димитър Динков
Копие:
ДО Ректора
на СУ „Св. Климент Охридски“
чл.-кор. проф. дин Иван Илчев
ДО членовете на Академичния съвет
на Софийски университет
.
Уважаеми колеги,
Позволявам си да се обърна към вас, тъй като получих информация за поредния опит за манипулация, осъществен от лицето Людмил Георгиев, в която е замесено и моето име. Става дума за следното:
На 17 ноември (неделя) написах и датирах, и на 18 ноември (понеделник) 2013 г. по надлежния официален ред внесох и регистрирах в офиса на Върховната Касационна прокуратура и в офиса на Парламентарната Комисия за борба с корупцията и конфликт на интереси при 42-то Народно събрание официален текст, имащ характера на Искане за провеждане на Прокурорско и Парламентарно разследване.
Водещото официално заглавие на текста гласи: „Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на всички обществено- и държавно-високопоставени лица от организираната престъпност, Специалните държавни служби, Прокуратурата, Съда, Правителството, Президента, и другите държавни институции! – 718“,
а подзаглавието е: „МЕРЗОСТТА НА ЗАПУСТЕНИЕТО или МНОГОРЪКИЯТ ШИВА НА КОРУПЦИЯТА“.
Във визирания текст съм направил сравнително обстойно описание на дългогодишната дейност на лицето Людмил Георгиев, която пределно изрично и ясно съм квалифицирал като корупционна, престъпна и обществено опасна.
При това от текста пределно ясно личи, че даденото от мен обобщително описание на визираната дейност е основано върху вече отдавна появилите се в публичното информационно пространство многобройни текстове, като пределно ясно съм дал да се разбере, че моята заслуга се състои само в обобщаването на информацията в един отделен и цялостен документ.
Така, именно този документ беше официално внесен и регистриран в Прокуратурата и Парламента, където има следните входящи регистрационни характеристики:
***Върховна касационна прокуратура, вх.рег. №13033 / 2013, V, 18.11.2013 г.;
***Народно събрание, Комисия за борба с корупцията и конфликт на интереси, вх.рег № ПГ-3194-Я-8, 18.11.2013 г.
–
За да са пределно ясни характерът и значението на този документ, както и контекстът на институционалното му депозиране и публично оповестяване, УТОЧНЯВАМ, че НЕГОВОТО ДЕПОЗИРАНЕ (РЕГИСТРИРАНЕ) както в Прокуратурата, така и в Парламента, А СЪЩО И ПУБЛИКУВАНЕТО МУ В МОЯ ЛИЧЕН САЙТ, Е СТАНАЛО ПО ЕДНО И СЪЩО КАЛЕНДАРНО ВРЕМЕ ЗАЕДНО С АНАЛОГИЧНИТЕ ПО СВОЕТО СЪДЪРЖАНИЕ, СЪЩНОСТ И ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ ТЕКСТОВЕ относно лицата:
***Росен Плевнелиев, Президент на България;
***Сотир Цацаров, Главен прокурор на България;
***Камен Ситнилски, Екс-Заместник-Главен Прокурор и член на Висшия съдебен съвет;
***Всички официални длъжностни лица (Президент на България, Премиер на България, Кмет на София и други), които са обезпечили сключването на корупционния концесионен договор за водоснабдяването на град София чрез фирмата „Софийска вода“ И ЕДНА АНГЛИЙСКА ФИРМА, НАМИРАЩА СЕ ПОД КОРУПЦИОННАТА ОПЕКА НА ТОГАВАШНИЯ БРИТАНСКИ ПРЕМИЕР ТОНИ БЛЕЪР, както и всички прокурори и други държавни институционални лица, които са положили усилия да не бъде разследвана тази корупционна дейност и така от гражданите на София да бъде ограбена колосална сума пари, далеч надхвърляща МИЛИАРД И ПОЛОВИНА ЛЕВА.
Отделно от това тези текстове са публикувани в моя сайт.
–
След регистрацията на документа относно лицето Людмил Георгиев изпратих от моя персонален имейл адрес официално писмо до Ректора на Софийския университет и до Ректорското ръководство, с което ги уведомих за посочения документ, надлежно приложен в прикачен файл.
Решението ми да уведомя ръководството на университета беше дълбоко осъзнат мой дълг, тъй като документът вече беше публикуван в моя официален сайт, а също така и в сайта на електронния вестник „ЕвроЧикаго“, и би било некоректно онези, които са отговорни за нашата свята Алма Матер, да не знаят кой пребивава в нейните аудитории и се крие зад нейните дебели академични стени.
Точно 8 (осем) дни по-късно, на 26 ноември в сайта afera.bg се появи материал от лицето Людмил Георгиев със заглавие „ЧЕНГЕДЖИЙСКАТА КАМПАНИЯ СРЕЩУ МЕН НЯМА ДА МЕ УПЛАШИ ДА ИЗРАЗЯВАМ СВОБОДНО ТОВА, КОЕТО МИСЛЯ!“, в който по манипулативен начин се прави опит да се заблуди общественото мнение, че някаква задкулисна група води „ченгеджийска“ кампания“ срещу него – невинния, безстрашния борец за права и свободи.
Този опит за манипулация на читателската аудитория, чрез който въпросното лице се опитва да свърже по индиректен начин името ми с някаква анонимна „ченгеджийска“ група, разпространяваща компромати срещу него, е твърде елементарен, тъй като в депозирания от мен в Прокуратурата и Парламента официален документ няма абсолютно нищо анонимно – аз още в началото съм посочил имената си и всички възможни мои електронни и други координати, включително и точно посочен домашен адрес.
Бих добавил, че визираният манипулативен опит на лицето Людмил Георгиев е не само елементарен, но попада и под ударите на текстове от Наказателния кодекс, ала аз все пак пренебрегнах този факт и само си позволих незабавно да изпратя чрез Afera.bg до въпросното лице информация относно входящите номера на депозирания в Прокуратурата и Парламента документ (Виж: http://afera.bg/pozitsia/52819.html).
Защо ли не бях изненадан, когато разбрах, че лицето Людмил Георгиев,
въпреки че е било официално информирано за характера на документа с наименование „МЕРЗОСТТА НА ЗАПУСТЕНИЕТО или МНОГОРЪКИЯТ ШИВА НА КОРУПЦИЯТА“,
е останало вярно на своя стил и е продължило манипулативните си действия – този път спрямо членовете на Факултетния съвет на Философски факултет.
С тази поредна манипулация обаче въпросното лице е допуснало фатална грешка – то не само е подценило интелигентността на своите колеги, но е пренебрегнало и моята непоколебимост, калена в годините, прекарани в комунистическите затвори.
Ето защо ви уведомявам, че давам под съд лицето Людмил Георгиев и основанията ми за това са следните:
Първо.
Чрез съдържанието на документа, изпратен от визираното лице до Факултетния съвет на Философския факултет аз съм директно и недвусмислено наклеветен и ми е нанесена обида с твърдението, че съм бивш агент на комунистическата ДС.
На всеки политически компетентен и непредубеден човек му е известно, че по времето на комунистическия режим репресивните служби на ДС съставяха така наречените „черни списъци“, в които включваха имената на онези синове и дъщери на българския народ, които с течение на годините с цената на собствената си и на близките си хора съдба категорично и ясно демонстрираха своя непреклонен патриотизъм, демократизъм и антикомунизъм, и именно на тези хора службите скалъпваха фалшиви досиета – в България тези хора съвсем не са малко и аз съм само един от тех.
Така, съгласно стратегическия замисъл на високопоставените престъпници от Държавна сигурност тези скалъпени досиета са имали предназначението да бъдат използвани срещу достойните синове и дъщери на българския народ като обществено-политически компромати, като оръжие за гражданско и обществено-политическо убийство с една единствена цел – отстраняване от обществено-политическата сцена именно на тези хора, което да бъде осъществено в така нареченият „момент Х“, имащ характера на политическа „промяна“, върху която промяна престъпниците от Държавна сигурност да осъществят своя тотален контрол, като сломят тяхната съпротивата и ги лишат от електоралната подкрепа на населението, и така да обезпечат безотговорност за червените палачи на българския народ.
Моето име беше на първо място в тези списъци, тъй като аз бях официално обявен от „Амнести интернешънъл“ за Политически затворник № 1 на комунизма в България.
Скалъпеното ми фалшиво досие беше извадено точно в настъпилия момент „Х“ – 1989-1990 г. (Национална политическа „Кръгла маса“ и Велико Народно Събрание), при това точно
когато след шестгодишен кошмар аз бях току-що освободен от затвора,
а в резултат на кошмара от оперативните мероприятия на Държавна сигурност половината от най-близките ми роднини вече бяха намерили смъртта си, а другата половина, вече безнадеждно болна, изживяваше последните си дни на мъки и страдания.
Така, точно в този момент бях единственият
НАЙ-СИЛНО МОТИВИРАН И
НАЙ-ВИСОКОПРОФЕСИОНАЛНО-ЮРИДИЧЕСКИ КОМПЕТЕНТЕН
ДА СЕ СПРАВЯ ПО НАПЪЛНО ЛЕГИТИМЕН НАЧИН С ЧЕРВЕНАТА ПРЕСТЪПНА КЛИКА.
Именно тогава, по времето на Националната политическа „Кръгла маса“ и Великото Народно събрание и непосредствено след това,
започнах поредната си битка срещу репресивните комунистически служби,
като в частност една от непосредствените цели на тази моя битка беше да изпратя на подсъдимата скамейка фалшификаторите на досиета и палачите на човешки съдби.
Водих битката в продължение на 15 години, през което време почти всички, които бяха се оказали свидетели за моята невинност, бяха избити.
В крайна сметка битката ми се увенча с успех и
по Следствено дело №ХVІ-3/2004 г. на Софийската военноокръжна прокуратура
бе издадено Постановление,
в което изрично и пределно ясно е записано, че
„неизвестно длъжностно лице от Министерството на вътрешните работи“
е извършило „престъпление“,
изразяващо се в „манипулации с документи“,
като целта на въпросното престъпно деяние е била да бъде причинена вреда на гражданското лице Янко Николов Янков,
и че „от това са произлезли вредни последици“.
От документацията по същото следствено дело е видно, че впоследствие е било прието, че наказателната отговорност на визираното „неизвестно длъжностно лице от Министерството на вътрешните работи“ „е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност“.
Впрочем, информацията относно официалното становище на Софийската военноокръжна прокуратура по визираното Следствено дело №ХVІ-3/2004 г. впоследствие бе разпространена в множество печатни вестници и електронни сайтове,
който факт несъмнено обосновава тезата,
че всеки, който твърди обратното, носи отговорност, тъй като е знаел или, макар и фактически да не е знаел, е бил длъжен да знае истината в това отношение.
Така, след всичките преживени от мен кошмарни страдания и след страданията и ликвидирането (фактическото убийство) на цялото ми семейство от комунистическите тайни служби (баба ми Петкана, дядо ми Янко, брат ми Камен, баща ми Никола и майка ми Евтима),
ДНЕС на сцената се появява лицето Людмил Георгиев, за да обяви чрез официален документ, че именно аз съм бивш агент на ДС.
За това негово гнусно и престъпно деяние аз давам под съд въпросното лице.
Второ.
Чрез официалния документ, изпратен до членовете на Факултетния съвет, лицето Людмил Георгиев прави директен опит да внуши, че аз, в качеството на „бивш агент на Държавна сигурност“, се занимавам с инсинуации, разпространявам клевети, компромати и, че върша „опасни престъпления, за които са предвидени строги санкции“.
Както вече посочих, това е поредният опит за манипулация от страна на въпросното лице, тъй като всички мои действия са абсолютно изрядни от правна гледна точка – на 18 Ноември е депозиран от мен в Прокуратурата и Парламента документ, уличаващ лицето Людмил Георгиев в продължителна престъпна дейност по време на така наречения „Преход“.
Именно за неверните обвинения към мен в разпространяване на клевети и компромати давам въпросното лице на съд.
Трето.
В публикацията си от 20.11.2013г. със заглавие „АЛООО, ТЪПАНАРИТЕ, КАТО СТЕ А ЛА „ОКУПИРАЙ УОЛСТРИЙТ”, ЗАЩО НЕ ОКУПИРАХТЕ БАНКИТЕ И ЗАЩО ТЪКМО ОЛИГАРХИЯТА ПРОКОПИЕВА ВИ Е ВОДАЧ?!“
и в публикацията си от 30.11.2013г., озаглавена „А ВИЕ ЩЕ СИ ОСТАНЕТЕ СВИНЕ!“,
лицето Людмил Георгиев публично и директно назовава студентите от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ „кретени“, „тъпанари“, „невзрачни джуджета“, и индиректно ги нарича „свине“.
Това е публична обида към студентите, включително и към моята дъщеря, която е студентка в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ ,
и това обстоятелство несъмнено също така е фактическо и правно основание да поискам от Правосъдието да бъде потърсена отговорност от визираното лице Людмил Георгиев.
Уважаеми колеги,
В заключение си позволявам да уточня защо се занимавам именно с лицето Людмил Георгиев.
Отговорът ми е лаконичен – заради Смисъла и Разочарованието.
Смисълът на моя живот беше да водя битка срещу комунистическия режим за свобода и демокрация.
Заради този мой Смисъл бях осъден на 12 (дванадесет) години лишаване от свобода, от които
две години и половина прекарах в единична килия без прозорци,
без да видя небето и каквато и да е дневна светлина и
без каквото и да е излизане от килията,
а близките ми фактически бяха избити заради категоричния им отказ да направят публично изявление, че ме порицават и се отказват от мен.
Най-голямото разочарование дойде после, след излизането ми от затвора през късната есен на 1989 г.,
когато пред всички нас изгря Надеждата,
която впоследствие бе жестоко и перверзно потъпкана от Людмиловците на „Прехода“ и фактически се превърна в химера.
Именно заради потъпканата надежда аз се заех да обобщя в отделен документ и да извадя пред обществеността деянията на лицето Людмил Георгиев и неговото близко обкръжение.
При това не само неговото, а и на онези високопоставени личности, които именно в този момент продължават престъпната си дейност по унищожаването на Надеждата, включително и на Надеждата на нашите деца – студентите от нашата свята Алма Матер.
И макар че именно разочарованието беше причината за оттеглянето ми от активна политическа дейност,
Надеждата и Смисълът отново се възвърнаха у мен,
когато на българската политическа сцена излязоха студентите – нашите студенти, нашите деца, нашата надежда!
Представете си само – точно студентите, нашите деца, издигнаха точно същия лозунг, който винаги и неизменно е стоял в основата на моя живот в продължение на четвърт век след така наречените „промени“ – „ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕХОДА!“
И именно тогава разочарованието ми се превърна в Гняв – неописуем гняв към Людмиловци, които изправиха пигмейския си политически ръст срещу нашите студенти, срещу нашите деца, срещу нашата Надежда!
Не е за вярване и аз наистина не повярвах на очите си, че е възможно университетски професор, за какъвто се представя лицето Людмил Георгиев, публично да нарича собствените си студенти „кретени“ и „тъпанари“.
Не повярвах на очите си и днес, когато прочетох в Afera.bg, че същото лице отново и в условията на продължавано престъпление е нарекло студентите „свине“ и „невзрачни джуджета“.
Уважаеми колеги,
уважаеми мои приятели и познати,
тъй като с повечето от Вас се познаваме лично вече почти половин век, през което време аз съм чел почти всички ваши научни трудове и в лични разговори изрично и ясно съм изрязявал възхищението си от написаното от вас,
ДНЕС СЕ ОБРЪЩАМ КЪМ ВСИЧКИ ВАС,
ЗА ДА ВИ КАЖА, ЧЕ МИ Е МНОГО, МНОГО ТРУДНО ДА ПОВЯРВАМ,
ЧЕ ВАШАТА ВИСОКА АКАДЕМИЧНА КОМПЕТЕНТНОСТ, ТОЛЕРАНТНОСТ И ТЪРПИМОСТ
В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ МОЖЕ ДА СЕ СЪЧЕТАВА И СЕ СЪЧЕТАВА И С
престъпната патологична арогантност на лицето Людмил Георгиев.
Наистина не е за вярване, че някъде по света може да съществува такова академично безхаберие като това на Ректорското ръководство на Софийския университет,
което е оставило една от най-емблематичните фигури на проваления български Преход да дерибейства и издевателства над собствените си студенти.
Не е за вярване наистина, че не можем да се събудим от патологичния кошмар, в който живеем, и да изринем с един замах престъпните гноми, които съсипаха живота ни…
Неделя, 1 (първи) декември 2013 г.
Янко Н. Янков
