Разказвач на съдби – отзив за романа „Шампанско и сълзи“

На 21 декември в „Еклипс“ в Чикаго бе представена книгата на Добри Карабонев „Шампанско и сълзи“.

В БЪЛГАРИЯ има едно сутрешно предаване което много харесвам , казва се „ДЕНЯТ ЗАПОЧВА С КУЛТУРА „, води се от двама много приятни журналисти, Георги и Шани. Темата им именно е новоизлезли книги и събития на културния фронт. Тук в Чикаго ние направихме да започва вечерта с култура. Така се получи, защото популярното нощно заведение „ЕКЛИПС „, домакин на презентацията, отвори два часа по-рано вратите си, за да пропусне културата на Чикаго да нахлуе в празничната съботна  нощ.

Добри Карабонев

РАЗКАЗВАЧ НА СЪДБИ

В подзаглавието на романа „Шампанско и сълзи“ Добри Карабонев твърди, че това е: „Дълъг разказ за една истинска история“. Истинските истории се разказват лесно, стига да знаеш как. И като първо доказателство за майсторството на автора, нека се върнем при заглавието: „Шампанско и сълзи“. В него е скрита стилистичната фигура оксиморон. Тя представлява вид художествено средство, съчетание на привидно несъвместими противоположни понятия. С други думи: Шампанското – понятие за радост, веселие, празничност и разкош е противопоставено на сълзите – синоним на униние, горест, тревога, нещастие.

Събрани заедно тези понятия взаимно се изключват по значение, което създава очакването за драматизъм и обрати в съдържанието на литературната творба. А това очакване се реализира по-късно в динамичен и интригуващ сюжет.

Разказът действително е дълъг – той е голям епически текст и очевидно в основата му лежи истинска история от българската имигрантска действителност в Америка.

Според западната литературна традиция такъв епос се нарича НАРАТИВ, – т.е. текст, свързан от причинно-следствени връзки в реалистичен сюжет, който си има и разказвач.

Авторът води действието от името на невидимия наблюдател, който тук-там деликатно споделя своето мнение за поведението или помислите на персонажите.

Той владее изразните средства, умее да създава картини и образи – пестеливо и фино, с острието на гравьор. Понятна му е човешката душа с нейните страсти, рани, грапавини и вътрешни стремления. Затова я поставя в ситуацията на живия живот и успява да въздигне простите случки до нивото на истинни човешки съдби. Няма да прозвучи преувеличено, ако кажа, че умело бие камбаната на тези съдби, за да заехти тя с далечната библейска образност на Архетиповете.

Какво имам предвид? Писателят обожава да разгръща, надгражда и доразвива женските образи в романа и така те се извисяват в своята цялостна символика. Любимата му героиня – Нед, която изнася драматизма на цялата творба, в различни етапи от повествованието споделя библейския архетип ту на Мария Магдалена, ту на Светата майка Дева Мария.

Вторият женски стойностен образ – този на адвокатката Виктория Танчев, извървява по-кратък път до съзряването, но и тя е подвластна на архетипа на Божията майка, готова на всичко в името на децата си.

Запомнящият се образ на мъжа между тези две жени – Георги е символ на жертвения агнец.Той е разкъсан между невъзможната и бащината си любов. По тази причина писателят го изпраща в небитието. Георги е носител на архетипа Христос – умира в името на близките си, на любовта си към тях. А неговата смърт дава тласък в развитието на действието.

„Шампанско и сълзи“ е роман за компромиса, човешката разумна търпимост и добротата. Двете жени – Нед и Виктория, които обичат истински, създават съюз срещу неправдата, за да я победят.

Авторът добре знае къде трябва да започне и къде да завърши даден епизод.Чувството му за мяра и хармония предава стегната композиция и лека четивност на произведението. Завидната му любознателност и осведоменост добавят реалистични нюанси в различните аспекти на американската действителност – от низините на женския затвор до върховете на висшите етажи на властта и ФБР.

Проявява снизходителност, когато разрешава на чудовището Саманта да умре от разкаянието на собствената си съвест.

Разказвачът обича хората.Той им прави услуга, дава им шанс да осмислят грешките си.

„Шампанско и сълзи“ е роман за възможностите и върховенството на човешкия дух. И без да разкривам сюжета, ще спомена, че хепиендът е факт, но единствено за тези, които са го заслужили.

Изглежда, че само трагедията на България остава непроменена. Писателят няма решение за този казус. Вероятно затова поставя сентенцията на романа си в устата на поп Стойко: „ Всеки човек в живота си трябва да стори добро. Това е изпитанието на Господ към нас, защото доброто трудно се прави. За него трябват чисти помисли, чиста душа и да се прави от сърце.“

Този текст оставя послание и след последната точка на романа „Шампанско и сълзи“. Нека всички му помогнем да се превърне в реалност!

.

Виолина Иванова

–––––––––––––––––––––––––––––

Бел.ред.:  Снимките от представянето на книгата са на Георги Стаменков и Васил Воруков.