Събрали се дядо Мраз, дядо Коледа и всички от екипите им по раздаване на подаръци – Снежанка, джуджета, елени… Заразказвали си как върви подаръчната кампания. Общо взето всичко вървяло по план. Дядо Коледа и неговият отбор по едни държави, дядо Мраз с хората си – по други. Само в една малка страна в югоизточна Европа срещнали затруднения. Там местните жители пишели писма с молби за подаръци и до двамата дядовци. Това внесло известен смут и принудило лапландските власти да вземат мерки и теглилки. За обсъждане на ситуацията на събранието присъствали и представители на антимонополната комисия, комисията за защита на потребителите, защита от дискриминация, антикорупционната комисия, на личните данни и пр., участие взели и неправителствени лапландски организации, работещи по правата на дядо Коледа и дядо Мраз. Проблемите били систематизирани главно в два раздела. Дублиращи се молби за подаръци и такива, които са невъзможни за доставка.
По първата група от проблеми бързо се взело решение за избягване на дублажите. По втората група обаче дискусията се задълбочила. Дядовците се оплакали, че нито на единия, нито на другия е възможно да подарят по-големи пенсии. Да намерят работа, да увеличат заплатите. Да подобрят здравеопазването и образованието също не им било по силите. А жителите на тази страна все пишели и пишели молби до подаръчните щабове. В най-много писма молели да ги отърват от мизерията, от бедността.
Втората огромна купчина с молби били за справедливост. Да се накажат олигарси, корумпирани политици и магистрати. Виждало се, че хората вярват в чудеса. Местните се оплаквали, че никоя от сегашните партии не мислела за държавата, тоест за тях. Само изсмуквали данъците им и обслужвали частни интереси. Всички лапландски власти зациклили. Как да помогнат, как да решат затрудненията на добрите дядо Мраз и дядо Коледа?
Мислили, мислили и решили. Да променят член първи от лапландската конституция, който гласял, че подаръци се раздават само на тези, които са били послушни през изминалата година. Било добавено, че послушни не означава роби.
Ивайло Зартов
––––––––––––––––––––––––––––––
Бел.ред.: Текстът е написан в края на миналата година. Дали нещо се е променило оттогава, читателите могат да преценят сами.
