.
Солидарна акция на 26 декември 2013 г. в София, 15:00 часа, пред БНБ
От 14 юни 2013 насам в България тече бурен обществен процес. Процес на превъзпитание. Гражданското общество и Ретроградната Политическа Класа (РПК) са се хванали в мъртва хватка. Залог във войната е бъдещият живот на хората в България.
РПК се бори животът да остане такъв, какъвто го познаваме – гарантирана мизерия и безперспективност.
Гражданското общество се бори животът да стане такъв, какъвто българите го искат и заслужават. Животът в неговата дълбока основа – ценности и морал. Които определят нашето мислене, поведение, резултати и в крайна сметка – нашето бъдеще.
Процесът на превъзпитание между гражданското общество и РПК бушува от половин година с пълна сила. Кой кого ще застави да спазва неговите правила? Кой кого ще трансформира по свой образ и подобие?
През есента и студентите застанаха на страната на гражданското общество. От своите окупирани аули, шепа младежи и девойки, като спартанци на едни духовни Термопили, се борят за своите идеали и мечти за едно по-добро бъдеще. И заслужиха поклон и възхищение.
Ретроградната политическа класа (РПК) употреби многократно класическите превъзпитателни средства:
– страх (контрол на документи от анонимни полицаи с маски и без отличителни знаци, проверки по домовете, арести и назидателно задържане в следствения арест)
– физическо насилие (на 23 юли и 12 ноември)
– разделение
РПК хвърли и последните си резерви от жива сила. С половин милион лева от партийни субсидия, с влакови композиции и десетки рейсове докара на символичния Армагедон – „Орлов мост“ в София – своите „избиратели“. Избирателите, избрали … паницата леща.
– покана за „танц на смъртта“
РПК задейства и най-перфидното оръжие от идеологическия и пропагандния си арсенал. Лансира призивите „не на омразата“, „диалог“ и „обединение“. Понеже гръбнак и ментор на РПК е бившата Държавна сигурност, към която гражданското общество изпитва естествена и органическа омраза, то с нея не може да има нито диалог, нито обединение. Защото това е равносилно на смърт.
– В опит да задуши всякаква бъдеща съпротива на гражданското общество, РПК подготвя нов закон за МВР, насочен в сърцевината на демократичното общество – правото на свободно изразяване на мнение.
В тези критични времена, мнозина отправят взор и вопъл към Европа. От там, както и през далечната 1876 г, в най-добрия случай може да дойде съчувствие. В най-лошия случай, това съчувствие ще бъде закъсняло.
Други отправят взор към Русия. Да ни „освободи“, т.е. пороби за пореден път, за да ни отърве отново от бремето да бъдем истински свободни и отговорни за самите себе си.
Откъде ще дойде истинската братска помощ? Има ли сила, която да е в състояние да наклони везните във войната за бъдещето?
Отговорът е: Има! Това е „чуждестранният“ легион на българското гражданско общество. Чуждестранен легион от сънародници. Това сме ние, българите, учещи, завършили образование, живеещи в чужбина или живели и вече завърнали се в България. Носители на демократични ценности. Свободни. Независими. Горди. Ние не само сме имунизирани срещу платени медии. Не само сме неподкупни на социални подаяния като 5 лева повече детски и или коледна добавка на пенсия, осигурени с цената на милиарди нови заеми, вместо с печалба от една истински функционираща икономика. Ние имаме необходимия ресурс да се изправим срещу медийната империя на мафия и олигархия. Ние имаме необходимия ресурс да изправим България на крака и да й върнем достойнството и просперитета, която тя заслужава. Заедно, рамо до рамо със събудените ни сънародници, с младите хора, с всички, които вярват и се борят за общото ни бъдеще. За да дадем надежда и на слабите, възрастните и немощните, че и за тях има нещо по-добро от гарантираната мизерия. За да дадем шанс и на самите себе си и на нашите деца.
Българите от „чуждестранния легион“ на гражданското общество и особено тези, които са от дълги години емигранти, влизаме в битката с една люта рана. Раната на потъпканата мечта и огорчението. Раната от изгубената Родина. Нашият шанс да излекуваме тази рана е като я отворим отново. За да я излекуваме завинаги.
На протеста на българите в чужбина на 26 декември 2013 ще се проведе символично Обединение с протестиращите сънародници в България, израз на солидарност и съпричастност, а защо не и на обет и обещание? Една акция за нови стандарти в българската политика на морал, достойнство, прозрачност и отговорност.
.
Димитър Иванов,
Винтертур, Швейцария
.
