Учени: Парламентът да приеме декларация в памет на избитите преди 100 години българи

По повод 110 години от Илинденско-Преображенското въстание и 100 години от жестоките кланета (1913 г.) над мирното българско население в Одринска и Беломорска Тракия, 33-ма български историци и общественици са изпратили Открито писмо до Народното събрание, президента, министър председателя на Р. България и до международната общност. В него те настояват българският Парламент да приеме специална декларация в памет на хилядите българи, избити преди век, така както на 10 ноември 2012 г. прие декларация в памет на жертвите на т.нар. Възродителен процес.

Следва целият текст на писмото.

––––––––––––––––––––––––––––––––

ПРОТЕСТНО ПИСМО – ПОДПИСКА ПО ПОВОД ИЗВЪРШЕНИТЕ КЛАНЕТА ПРИ ПОТУШАВАНЕТО НА ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ (1903 г.) И 100-ГОДИШНИНАТА ОТ ГЕНОЦИДА НАД ТРАКИЙСКИТЕ БЪЛГАРИ (1913 г.)

.

Уважаеми дами и господа,

През 2013 г. се навършват 110 години от героичното Илинденско-Преображенско въстание на българите за освобождение на Македония и Тракия (1903 г.), удавено в кръв от османските власти, и 100 години от зверските кланета (1913 г). над мирното българско население в Одринска и Беломорска Тракия, организирани от Османската империя и извършени от редовната турска войска и башибозук.

Мащабите, използваните средства и системността на унищожението, отговарят на всички характеристики на престъпното деяние ГЕНОЦИД.

Нашата отговорност пред паметта на избитите ни предци, между които хиляди жени и деца, ни задължават да припомним на света за злодеянието, което днес Република Турция, която не скрива претенцията си да е наследник и продължител на Османската империя, премълчава и дори нагло отрича.

Кланетата над българите през лятото на 1903 г. и 1913 г. са поредната трагична страница от системното унищожаване на българския народ в продължение на 500 години след окончателното завладяване на България от Османската империя през 1396 г.

Обобщените данни и напълно достоверните конкретни факти за избиванията, опожаряванията и грабежите, според чуждестранните и българските източници, са следните:

1903 г.

– От редовната турска войска е избито пет на сто от мирното българско население в районите на въстанието. Опожарени напълно са 40 села, 8 са унищожени наполовина;

– 20 хиляди бежанци се спасяват на територията на свободна България;

1913 г.

– 2 юли – в село Булгаркьой са избити 1100 жени и деца и 350 мъже;

– 8 юли – в село Енидже е избито цялото население;

– 9 юли – в Одрин са избити 521 българи, преди това бити с железни прътове и сечени с ножове;

-10 юли – всички пленени жители (неизвестен брой) на село Мустафа паша (днес Свиленград) са избити в кланицата за животни. Учителят дядо Въгляров е обезглавен заедно с майката на свещеника Слав; други са били скалпирани и след това обезглавени;

– 11 юли – в село Османли са обезчестени всички жени;

– 13 септ.- в село Деведере 80 души мъже, жени и деца са мъчени, изнасилвани и убивани в продължение на 3-4 дни;

– 23 септ.- в село Арноуткьой са избити 75 души като повечето жени са съсечени, а 13 от децата са били на възраст между 1 и 9 години;

През периода са засвидетелствани и още садистични убийства:

– в село Гьокчебунар 40 души са изгорени живи в читалището, 400 жени и деца са изнасилвани 4-5 дена от редовна войска и башибозук;

– в село Черничево са избити 90 души от 1 до 80-годишна възраст;

– в село Покрован 20 души са избити с щикове, 45 са разстреляни, жените и децата са мъчени в 3 големи къщи. Труповете са запалени в църквата;

– в село Хухла са убити 42 души, църквата е взривена с бомби, селото е изгорено;

– в село Горно Ибриюрен редовна войска убива 52 души, изгаря живи няколко старици и опожарява селото;

– в Дедеагачко и Гюмюрджинско, където живеели 18000 български християни и 5000 българи мохамедани, са извършени страшни кланета и спрямо двете общности от редовната войска, преоблечена като башибозук;

– бежанска колона от 12000 души е изтребена на място, като преди това според свидетелства на очевидци, са вадени очите на живи хора, хвърляни са полуживи хора в кладенци и пр.;

– при преминаването на река Арда са застреляни и издавени около 2000 майки с деца;

– в Армаганската долина са избити около 800 души, главно жени и деца.

В Западна Тракия са избити още няколко хиляди българи, главно жени, деца и старци. Опожарени са 22 български села.

Общо 367 000 българи са прокудени от родните си места в Източна и Западна Тракия и няколко десетки хиляди от тях са избити.

Да, дами и господа!

Това е ужасяващата истина за геноцида над българите, дръзнали да защитят своите права и свободи в началото на 20 век в Европа! Тази трагедия за българския народ е предвестник на извършеното по-късно с особена жестокост избиване на повече от 1,5 млн. арменци и над 1 милион асирийци през 1915 г. То също е осъществено от властите на тогавашната Османска империя, но и до днес е отричано от наследниците на паносманистите в съвременна Турция, която прави постъпки да стане член на Европейския съюз.

Досега българският народ мълчаливо страдаше за свидните си жертви, като очакваше поне официално извинение от правителството на Република Турция. Днес, обаче, пред лицето на засилващите се неоосманистки амбиции на ислямистките сили в Турция да фалшифицират истината за робството, да обявяват своите убийци за жертви, а християнските народи за палачи, ние не можем да мълчим.

Като български учени, общественици, политици, дейци на изкуството и културата, учители и преподаватели в университети, членове на милионната българска диаспора в Украйна, в Молдова, и в Румъния, възникнала в резултат на османските завоевания, преследвания и кланета, днес ние:

– Заявяваме нашето дълбоко осмислено убеждение, че пътят ни с нашите сънародници с турско самосъзнание е общ в името на по-доброто бъдеще на поколенията на България. В усилията си да изграждаме доверие и единение не желаем користна намеса отвън.

– БЛАГОДАРИМ на онези чуждестранни дипломати и журналисти, общественици и културни дейци от Австро-Унгария, Германия, Италия, Русия, САЩ, Англия, Франция и пр., които застанаха на страната на справедливостта, гражданската свобода и демокрацията и по този начин защитиха правото на българите да имат своя държава и свое управление и ги подпомагаха с каквото могат, за да облекчат тяхната съдба.

Настояваме Парламентът на Република България да приеме специална декларация в памет на ДЕСЕТКИТЕ ХИЛЯДИ българи, избити преди 100 години, така както прие декларация от 10.11.2012 г. в памет на 19 жертви на т.нар. Възродителен процес.

ПОДПИСАЛИ:

акад. Георги Георгиев Марков – Институт за исторически изследвания при БАН

доц. Александър Георгиев Гребенаров – Институт за исторически изследвания при БАН

доц. Любка Павлова Танчева – БАН

арх. Кристиян Григоров Миленов – Агенция за устойчиво развитие и евроинтеграция

проф. Петър Димитров Ангелов – Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски”

доц. д-р Александър Любенов Илиев – НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”

проф. дфн Боряна Вл. Христова – Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”

проф. д-р Искра Василева Баева – Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски”

д-р Румен Димитров Маринов

Нешка Стефанова Робева

проф. д-р Кирил Йорданов Йорданов – Институт по балканистика с център по тракология – БАН

проф. д-р Стоянка Кендерова – Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”

Александър Арнаудов (етнограф)

доц. д-р Румен Пенев Ковачев – Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”

доц. д-р Лизбет Любенова – Институт за исторически изследвания при БАН

Иван Любенов Николов

проф. дин Трендафил Ан. Митев – Македонски научен институт

проф. дин Илия Тодев – Институт за исторически изследвания при БАН

доц. д-р Мария Д. Стамболиева – Нов български университет

проф. д-р Пламен Павлов – Великотърновски университет

Мирослав Ризински – Български културен клуб в Скопие

Юрий Граматик, Одеса, Украйна – Конгрес на българите в Украйна

Костадин Георгиев Костадинов – Асоциация на българите по света

Младен Александров Младенов

Таня Карбова – Асоциация на българите в Ломбардия, Италия.

Дора Костова – Асамблея на българите в Украйна.

проф. д-р Миладин Апостолов – зам. председател на БАНИ

Галина Златарова – писател, издател

проф. д-р Пламен Митев – Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски”

д-р Бойко Хр. Маринков – Институт по балканистика с център по тракология при БАН

д-р Бисер Тодоров Банчев – Институт по балканистика с център по тракология при БАН

д-р Мариана Николова Стамова – Институт по балканистика с център по тракология при БАН

проф. д-р Божидар Димитров – Национален исторически музей

.

Източник:  БТА