Протестният потенциал в българското общество нараства в условията на общо и трайно недоверие към институциите, на задълбочаване на несигурността и скъсяване на хоризонта на предвидимост за хората и фирмите. Това се казва в публикувания в понеделник междинен доклад на Лабораторията за управление на рискове (ЛУР) към Нов български университет (НБУ), създадена и ръководена от бившия премиер Иван Костов.
Докладът разглежда гражданските протести като фактор за несигурност в страната, без да ги оценява положително или отрицателно.Паралелно с високия протестен потенциал в българското общество, експертите от аналитичната група констатират, че различните групи протестиращи не успяват да постигнат съгласие за общи цели и мотиви.Те отбелязват, че основната протестна енергия не е породена от искания, а от политически грешки и провали.
Според тях основен фактор, който ограничава протеста, е спонтанният бойкот на всяко политическо лидерство и съзнателният избор за оставане в рамките на гражданското действие. Това създава нетрайна смес от гражданско действие с политически искания. Отказът от политическо действие е и отказ от политически подходи, цели и средства за постигането им, най-важното сред които е единството, се казва в междинния доклад.
„Въпреки протестите, относителното увеличаване на протестиращите групи и на готовите да протестират, те не обединяват усилията си и не увеличат влиянието си“, е изводът на експертите.
Докладът обръща внимание и на т. нар. „контрапротести“. Според анализаторите публичните акции на привърженици на управляващите са всъщност традиционни манифестации. Те не са граждански, а изцяло политически феномен, предназначен да създаде мит за симетричност, с който да омаловажи гражданските протести. Социологическите сондажи обаче достатъчно ясно са показали, че обществената подкрепа за протестите и за проправителствените манифестации не е симетрична.
Интересен ефект, отчетен от лабораторията, е, че със своята основна атака, целяща оставка на правителството, разпускане на Народното събрание и провеждане на предсрочни избори, протестите консолидират изпълнителната и законодателната власт.
Според направения анализ общото противопоставяне срещу протестиращите намалява различията и сближава Коалиция за България, ДПС и „Атака“ в парламента, като по този начин прикрива процесите на разпад.
Докладът отбелязва очакванията на управляващите за относителна изолация на гражданския протест и постепенното му затихване в зимните месеци, стимулирано от направените „бюджетните социални стъпки“, с които се очаква да се демотивират отделните групи с конкретни искания към закона за бюджета.
Според експертите от ЛУР обаче по-скоро има вероятност за поява на нови форми на протест и за изостряне на политическото противопоставяне. От лабораторията напомнят, че протестите имат потенциал да предизвикват политическа криза, както се е случвало през зимите на 1990, 1996/97 и 2013 г.
Източник: Mediapool
