Според просветното министерство домашното образование не гарантира пълноценна реализация, въпреки че Божидар Маринов печели национални състезания по информатика
.
Ванина Стоянова, в. „Сега“
Странен казус с 15-годишно момче от Смолян, което не ходи на училище, но се представя блестящо на състезания по информатика, върна на дневен ред дискусиите за качеството на държавното образование. Божидар Маринов живее в Смолян и никога не е ходил на училище. Посещавал е само детска градина, а впоследствие майка му го обучава вкъщи по американска програма за домашно образование. Миналата година Божидар е спечелил състезание по информатика, организирано от Министерството на образованието и науката (МОН). Явил се неофициално на първите два регионални кръга от националната олимпиада и се представил блестящо. Родителите му поискали от МОН Божидар официално да бъде допуснат на националния кръг на олимпиадата. Вместо отговор обаче пристигнали представители на образователното министерство за проверка защо детето не ходи на училище. „МОН вече е уведомило съответните органи, които да санкционират семейството на Божидар за това, че не ходи на училище“, обясни пред „Сега“ експертът по информатика в МОН Силвия Кънчева. Според Закона за народната просвета родителите, чиито деца не посещават задължителна детска градина и училище, плащат глоба от 20 до 100 лв., а при повторно нарушение – 50 до 250 лв.
За случая разказа пред Би Ти Ви майката на момчето. Тя обясни, че обучава сина си сама по две причини – защото иска да предаде на детето си християнските ценности – да стане трудолюбив и честен човек и да уважава хората, и за да е самостоятелен и образован. „Училищната среда като цяло е деградираща и в нея няма място за обучение на характера“, смята майката на Божидар. Според нея образованието трябва да бъде в ръцете на родителите, както е било през Възраждането. В момента момчето се обучава по американска програма за VII клас, при която няма учител, а детето трябва да учи само. Майката се занимава с програмиране и работи дистанционно от къщи. Това й позволява да обучава сама сина си. Освен че се занимава с информатика, Божидар свири на пиано и тренира плуване. Той редовно се явява на изпити по американска система в Интернет и ги издържа отлично.
Експертът по информатика в МОН Силвия Кънчева обясни, че Божидар не е допуснат до регионалния кръг на тазгодишната олимпиада по информатика, тъй като не е ученик, а според регламента на състезанието всеки участник се явява и решава задачи за съответен клас и в нея се състезават само ученици. С оценката от олимпиадата първите трима класирани могат да кандидатстват във ВУЗ или да не се явяват на матура. „В крайна сметка момчето се явява незаконно, защото в едно общество трябва да спазваш правилата – не може да не ходи на училище, а да ползва всичко, което се предоставя от законовите норми“, коментира Кънчева.
От министерството разказаха, че експерти от Регионалния инспекторат по образование в Смолян и учители от най-близкото училище са се срещнали с майката на Божидар и са се опитали да я убедят да го запише като редовен ученик, но тя е отказала. „Подобен модел на обучение не е никак добър за пълноценната реализация на едно дете – то е добро по определен предмет, но не и по другите. В европейските страни е неприемлива дори практиката на дистанционно обучение, да не говорим за това изобщо да не се ходи на училище“, посочи Кънчева.
ДИСКУСИЯ
У нас има асоциация за домашно образование, но на сайта й няма данни колко семейства отказват да пуснат децата си на училище. В столичния регионален инспекторат например нямат информация за подобен случай – на деца, които не посещават изобщо училище, а имат желание да се явяват на олимпиади и състезания. В интернет има информация за стотина семейства, които обучават децата си у дома.
Дискусия около ползите и вредите от домашното образование имаше преди година, когато в парламента се обсъждаше идеята на ГЕРБ за задължителната забавачка за 4-годишните. В проектозакона за училищното образование на предните управляващи се изключваше възможността децата да се записват в родителски кооперативи например. Аргументът на тогавашния зам.-министър на образованието Милена Дамянова беше, че образованието е цялостен процес, а децата имат нужда от социализация. Впоследствие под натиска на родителски протести тогавашните управляващи смекчиха позицията и дори предложиха домашното образование да се узаконява по определени правила. Проектът обаче не беше приет и тези разпоредби не влязоха в сила.
Ученик от випуск 2003 осъди държавата след 6 г. съдебни дела.
МОН трябва да му плати 3500 лева, защото чиновници осуетили заминаването на момчето на международна олимпиада по химия. Преди 6-7 години не вярвахме, че някой може да се изправи срещу закостенялата, буренясала и смърдяща от корупция образователна система. Мрънкахме, че учебниците не са наред, че изпитите не са наред, че учителите не са наред, че заплатите им – никакви, и отношението към децата ни – същото. Нещо повече Но нищо повече не правехме. Докъм края на 2002 година. Тогава един човек отприщи ученически бунтове, предизвика коренна промяна в училище, заради него съдът бе залят с порой от жалби срещу Министерството на образованието. Този човек беше една обикновена майка. Бивша учителка – достатъчно недоволна от системата и от това, че незаконно (поради противоречия между просветни закони и разпоредби) дъщеря й трябва да се явява задължително на матура през 2003-та, че да заведе дело срещу министерството и да се осмели да го спечели. Тя повлече крак на ученически бунтове.-лрез същата година лъсна и корупцията при приема след 7-ми клас. Неизбежно падна и главата на просветния министър Владимир Атанасов. Един от малкото в България, уволнени от премиер под натиск от хората. Делото на абитуриента от випуск 2003 Николай заради провалената му олимпиада по химия е съвсем логично следствие от онази година. Тогава, всъщност тогава, учениците научиха наистина, че имат права, че щом някой ги нарушава, ще си бере плодовете. А не когато и в училище, и извън някой с равен глас четеше на учениците, че имат някакви права, че били граждани. Спечеленото дело срещу матурите и отмяната им през 2003 година накара гимназистите да повярват, че има някакъв начин да се защитят. Ако са прави и познават законите толкова добре, че правото да е на тяхна страна. То ги научи да се борят. 2003 година научи и тези от другата страна – откъм МОН, да стъпват много внимателно, накара ги да преразгледат законодателството си и малко по малко да почнат да оправят безбройните бакии, забъркани от банда некадърници, настанявали се там случайно, за да запълнят мястото в квотата на политическата централа, но нищо не разбирайки от образование – ни висше, ни средно, ни наука. Сега положението не е нито розово, нито трагично. Но политиците, поне в образованието, просто са принудени да внимават в решенията си – или да завоалират далаверите си перфектно, или да търпят публично осмиване. Заради загубените дела, имидж и кариера.