В Централните софийски гробища на 25 ноември 1995 г. беше открит паметник на жертвите от т.нар. Народен съд. На това място, в дупката от паднала бомба, на 31 януари срещу 1 февруари 1945 г. са избити с изстрел в тила, както това са извършили извергите от КГБ с полските офицери край Катин, регентите на Царство България, дворцовите съветници, министри от три кабинета, народни представители.
Събрани са близки и потомци на избитите. В дълбоките бръчки на мъжките лица се стичат сълзи. Пламъкът на свещите играе в ръцете на жените.
Три бели кръста. Място, където могат да се помолят, да сложат цвете, да запалят свещ…
Когато на 1 февруари същата година на това място близките полагат венец върху голата земя, отбелязвайки 50-годишнината от това целенасочено изтребване на политическия и духовен елит на българската нация, Константин Липовански си обещава, че ще направи всичко, което зависи от него, за да има на това място паметник. В Инициативния комитет влизат приятели и другари по съдба – Косьо Помянов, Владимир Станишев, Ана Деянова, Юлиана Батембергска, Богдан Йоцов, Никола Станчев. Стотици се включиха в дарителската подписка. Дарение е проектът на паметника, направен от художника Георги Липовански. Скулптурата „Пиета“ е дарение от Борис Андреев – Реджо, българин от турски произход, чиято съдба е сходна със съдбата на огромното мнозинство от българския народ – жертви на човеконенавистния комунизъм.
По колоните на паметника са изписани имената на избитите на това място. Символично – за тези, които са избити и не се знаят гробовете им, е изписано и името на видния наш публицист Данаил Крапчев.
При откриването на паметника в. „Демокрация“ посвети на 1 декември 1995 г. страницата „Минало“. Освен статията „Отменянето на позорния закон за т.нар. народен съд е нравствен императив за лявото мнозинство„, където посочвах абсурдността на наредбата-закон и неадекватното поведение на комунистите Георги Първанов (агент Гоце), Янаки Стоилов, Велко Вълканов, Юрий Борисов, които твърдяха, че „по принцип“ съдът е справедлив, бях направила блиц интервюта с К. Липовански и Невена Крапчева. Дъщерята на големия журналист, убит още в първите дни на деветосептемврийския преврат и осъден на смърт от шести състав на т.нар. народен съд, за да му бъде конфискувано цялото имущество, тогава каза:
„Той (съдът – б.а.) е напълно аморален и абсурден както от международно-правна, така и от вътрешно-конституционна гледна точка„.
И още едно блиц-интервю направих тогава с много възрастен мъж, който ми беше направил впечатление сред присъстващите. Казваше се Коце Коцев и беше на 95 години. Лесоинженер. Работел през 1945 г. в „Градини и паркове“, управлявали и гробищата.
Разказа, че арестуваните били докарани вечерта. Ръцете им били вързани. Водели ги Лев Главинчев и други „шумкари“, както се изрази той. Започнала пукотевицата, но някой ги видял и Коцев и работниците с него побегнали. На втория-третия ден ямите били засипани със сгурия и мястото – заличено.
.
Виолета Радева
––––––––––––––––––––––––––––––––
Виолета Радева е завършила Българска филология, а после и Философия в СУ „Св. Климент Охридски“. В Института по философия при БАН защитава докторска теза за идейно-естетическите възгледи на д-р Кръстю Кръстев. Журналистическата си кариера започва в родния град Русе, но скоро се установява в София, където работи последователно във вестниците „Кооперативно село“, „Земеделско знаме“, „Подкрепа“ и „Демокрация“. Публикувала е статии на литературни и исторически теми в много периодични издания. Няколко години след закриването на в. „Демокрация“ се връща в Русе, където сътрудничи на РТВЦ – Русе.
Радева е сценаристка е на документалните филми на БНТ „Диарбекирски заточеници“, „В примката на мълчанието. Змей Горянин“, „Потомци на Фичето“, отличени с награди на престижни фестивали на документалното кино. Автор е на книгата „Житие на Рилския чудотворец“. Както и на издадения наскоро сборник „От първо лице“, включващ избрани интервюта с творци, учени и политици, оставили следа в българския културен, обществен и политически живот. Сред тях са Блага Димитрова, Жана Николова-Гълъбова, Невена Крапчева, Христо Огнянов, д-р Панайот Панайотов, Васко Иванов, Георги Саръиванов, Константин Куцаров, Богдан Йоцов, Дянко Марков, Методий Стратиев, Константин Бакалов, Тодор Кавалджиев, Румен Стоянов, Биньо Иванов, Йордан Палежев, Румен Шивачев, проф. Розалия Ликова, проф. Боряна Христова и др.
