Етичният кодекс на съюза на мнозинството български медии трябва да запълни вакуума, в който работят те. Сега писани правила няма, а опитът на всеки засегнат да потърси правата си може да завърши с разпит в полицията
.
Материал на Дойче Веле
В един петъчен ден директорът на Института за развитие на публичната среда Антоанета Цонева е неприятно изненадана от поканата да даде показания в отдел „Убийства“ на Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР) заради жалба срещу нея. Подател е отговорният редактор на вестник „Политика“ Кристи Петрова. Тя е изпратила до главния прокурор сигнал за психически тормоз, след като в два телефонни разговора Цонева се опитала да разбере защо се е превърнала в главен герой в серия от негативни публикации на вестника, без нито веднъж да е търсена за позиция.
„Не e имало физическа заплаха и аз съм го уточнила. Нямам никаква представа защо сигналът ми е разпределен в СДВР“, обяснява жалбоподателят Петрова. Преди това Цонева е прочела за себе си във вестник „Политика“, че е „кукловод“ на протестите, член на „хора на омразата“, „снежанка на олигарх“ и т.н. и се опитала да попита на какво основание са тези твърдения, защо не се спазват журналистическите стандарти и защо не е потърсена за коментар. След две позвънявания авторката се почувствала тормозена. Но историята не приключва дотук.
КОЙ се страхува?
Антоанета Цонева дава показания пред разследващия и накрая е принудена да подпише предупредителен протокол, че по никакъв начин няма да упражни физическо насилие над г-жа Петрова, нито ще наеме други лица да го направят. Цонева е поискала в протокола да бъде уточнено, че все пак тя не е отправяла такива закани, нито е имала такива намерения, но получила категоричен отказ. „След като мога да бъда обект на отдел „Убийства“, значи ние живеем в „1984“ на Джордж Оруел“, коментира Цонева. Според нея този случай показва „колко те се страхуват от свободните граждани“.
Вестник „Политика“ е част от „Нова българска медийна група“, чийто собственик е Ирена Кръстева – майката на депутата от ДПС Делян Пеевски. Кръстева е и член на Българския медиен съюз (БМС), който на 18 декември прие своя Професионално-етичен кодекс. Единствената характеристика на този кодекс е, че е неоткриваем. Той не е публикуван никъде, нито е раздаден на работещите журналисти в изданията. Неизяснен остава и въпросът с правото на отговор, няма и работещ механизъм как засегнатите от публикации лица да търсят правата си.
Източници от БМС увериха, че в близките дни кодексът най-накрая ще бъде публикуван, а към него ще има и правилник, който предвиждал етична комисия, съставена от собственици, журналисти и независими членове. На теория оттук нататък всеки засегнат ще може да се обърне към бъдещата комисия, а докато тя заработи, всеки опит за търсене на правата може да завършва в отдел „Убийства“ на МВР.
Разместване на пазара
Успоредно с този сюжет „Медийна група България Холдинг“ (МГБХ), която издава вестниците „Труд“, „24 часа“ и редица други, напусна Съюза на издателите в България – първата подобна организация, която бе напусната от много издатели в посока на новия БМС. „Причината да напуснем Съюза на издателите е разединението на медийната общност, издателските войни и появата на втори етичен кодекс“, обясни управителят на „МГБХ“ Венелина Гочева.
Изразът „медийни войни“ навлезе по време на публичното противопоставяне между кръга на Делян Пеевски и бившите собственици на „МГБХ“ Любомир Павлов и Огнян Донев. Оттогава новият медиен съюз набъбва, а старият – оредява. Председателят на СИБ и съсобственик на „Икономедия“ Теодор Захов коментира, че основната причина за напускането на Гочева е, че „като член на СИБ има вероятност да се окаже в позиция на конфронтация със съюза на Делян Пеевски и контролираните от него издания и разпространителски фирми (напр. „Лафка“), което по обясними причини тя не желае да ѝ се случва“.
Венелина Гочева обаче декларира, че изданията ѝ ще продължат да спазват правилата в приетия от СИБ Етичен кодекс на българските медии. По същото време екип на германско-френския телевизионен канал ARTE снима репортаж за протестите в България, в който Делян Пеевски е показан като символ на това, срещу което хората протестират. Следва изявление от майка му Ирена Кръстева, в което тя отхвърля изложените факти относно сина си, „като на същия не е предоставено и дължащото му се в случая според журналистическите стандарти право на отговор“. Остава да видим дали в бъдещия професионално-етичен кодекс на Българския медиен съюз ще е предвидено право на отговор за засегнатите лица или това ще остане само претенция към другите.
