Колко може да струва един въпрос?
Гледах по руската телевизия голямата годишна пресконференция на Путин. Очаквах повечето въпроси към него да са напарфюмирани. Леко позадремвах. И изведнъж – тряс!
„Защо, след като по конституция полезните изкопаеми, богатствата под земята принадлежат на народа, тоест на всички граждани, те са отдадени в ръцете на няколко човека, които трупат баснословни, приказни банкови сметки в офшорни зони? Купуват се самолети, яхти, острови… Защо?”
Въпрос за милиарди! Хванат в крачка, властелинът на Кремъл разби на пух и прах предварително подготвения сценарий с необмисления си отговор, че важното било държавата да направи така, че тези хора (олигарсите) да си плащат данъците. Толкоз! Кратко и ясно. Веднага последваха затрупващи удобни въпроси на всевъзможни други теми. Но аз вече бях изключил.
Гордост и неописуемо щастие от факта, че съм българин ме тръшнаха на дивана. Зацвилих от радост. Еее, тоя пък Путин как се изложи. Къде го чукнаха, къде се пукна… Ако бяха задали същия въпрос на някой от нашите чорбаджии, със сигурност щеше да последва поне тричасова лекция.
Ние, българите сме късметлии. Последните 24 години ни управляваха само гении: Специалистът по ролята на шинелите в съветската армия Сергей, експертът в пожарното дело Бойко, видният хидролог Ахмед, туристът от Мадрид Симеон, ненадминатият себехваляч Иван. Списъкът със славни имена е много, много дълъг. Министри, шефове, началници… остри като бръснач умове. Всеки един от тях може аргументирано да ни обясни защо подземните ни богатства са отдадени на шепа избраници. Нещо повече. И за надземните ще ни разкажат, а и за самата земя ще научим това-онова… Концесия, обществена поръчка, търг, конкурс, приватизация…, както и да се нарече процедурата, все тая. Още на етап идея се знае кой ще спечели. Този, който предложи най-голям подкуп. Няма никакво значение колко пари ще влязат в държавната хазна. Никой не се интересува от запазване на работните места. Предварително е ясно, данъци няма да се плащат. Ще се подписват всевъзможни договори за „външни” услуги. Ежегодно ще се отчитат счетоводни загуби, а стотиците милиони и милиарди ще се изнасят в чужбина.
Да се разпарчетоса, източи и разпродаде всичко е нормално. Клиентът си е платил за пълно обслужване. За мълчанието на агнетата, замаскирани като главни прокурори. За изчезването на 2 500 преписки от Агенцията за следприватизационно безхаберие. Съдии, полицаи, бирници – всички са в сметката. Необходимото и достатъчно условие за изпълнение на задачата е собственикът да не се интересува от собствеността си. Богатствата са държавна собственост, тоест на всички български граждани, в това число и на бай Гюро. Само че, когато корумпираните червеи подаряваха БТК, „Булгартабак“, БГА „Балкан“, „Нефтохим“, горите, плажовете, златото… и каквото още се сетеха, къде беше бай Гюро? Защо не скочи и не се възпротиви с крясъци – „Еей, изроди! Какво правите? Това е и мое, и на родителите ми, и на децата ми!“…
Защо бай Гюро си траеше? Може да е забравил, че е собственик… Не е знаел, че той трябва да носи отговорност за собствеността си и да упражнява контрол над слугите на народа. Или пък, улисан в жигулата, панелката и фустата на жена си, е пропуснал голямата картина. Възможно е. Иначе бай Гюро е голям пич. Той се мисли за най-умния и най-надарения сред всички потомци на маймуните. Само дето все мрънка. Нямал работа. Родителите му – пенсионери гладували. Децата му станали наркомани и проститутки. Жена му го била изоставила. Жигулката и панелката се разкапвали. Мрън, мрън, мрън…
Докато пичът мрънка, ония, изродите водят титанична битка сами със себе си. Борят корупцията, тръшкат я по гръб и сладко, сладко я насилват. А тя стене – Ох, искам още, още, още…
Колко може да струва един отговор?
.
Ивайло Зартов,
2 януари 2014 г.
