Обсъждаме проект за Национална стратегия за българите и българските общности в чужбина

От президентството ни изпратиха проект на Национална стратегия за българите в чужбина (вж. публикуван по-долу). Той е изработен от Държавната агенция за българите в чужбина и включва предложенията и коментарите на ангажираните с темата институции към февруари 2013 г. На оперативна среща 13 януари 2014 г. с председателя на ДАБЧ и представител на МВнР Вицепрезидентът г-жа Маргарита Попова е настояла в проекта да бъдат включени решенията от двата меморандума – от конференцията в Брюксел през ноември 2012 и от работната среща в Народното събрание на 21.12.2013 г. (вж. също предишни публикации по темата ТУК и ТУК)

Неотклонна позиция на г-жа Попова е, че Стратегията трябва да бъде финализирана и одобрена час по-скоро, и че това не може да се случи без отчитане на позицията на българските общности зад граница.

От президентството очакват – в срок до 31 януари – мнения и коментари по проекта за Стратегия – оценки, допълнения, мнение за части, които следва да отпаднат, коментари по структурата и съдържанието, предложения за промени. Всички получени мнения ще бъдат отчетени, проектът ще бъде коригиран въз основа на тях и, в окончателния си вариант, отново ще бъде изпратен за преглед от българите по света. Това ще даде възможност в рамките на месец февруари проектът да бъде подготвен за внасяне и одобрение в Министерския съвет, за което г-жа Попова е постигнала съгласие в разговори с ръководителите на отговорните институции.

За контакти:  Мария Цанкова, Комисия по българско гражданство и българи в чужбина; тел.:  +359 2 9239338, +359 889314792

––––––––––––––––

Бел.ред.:  Както е било и досега (вижте линковете по-горе), ние от Еврочикаго и Временните обществени съвети на българите в чужбина, също очакваме Вашите коментари и предложения. Може да ни ги изпращате по имейл или като коментари под темата. Редакцията ще ги събере и предаде на Президентството преди крайния срок. Пишете!

––––––––––––––––––––––––

НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ И БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩНОСТИ В ЧУЖБИНА

(Проект)

.

СЪДЪРЖАНИЕ:

I. Общи положения

1. Цел
2. Принципи
3. Целеви групи

II. Обзор на държавната политика към момента на приемане на стратегията

1. Институционална система
2. Нормативна уредба /инструменти на държавната политика
3. Държавната политика за българите и българските общности след 1989 г.

III. Национални политики за българите и българските общности през периода

1. Фактори за нови подходи в държавната политика за българите и българските общности в чужбина
2. Приоритети
3. Политики за българите и българските общности в чужбина
3.1. „Национално представителство”
3.2. „Образователна политика”
3.3. „Културна политика”
3.4. „Млада българска емиграция”

4. Усъвършенстване на нормативната база, институционалната система и подобряване на административния капацитет
5. Финансиране на изпълнение на стратегията
6. Механизъм за изпълнение и отчитане на стратегията

IV. Заключение

1. Очаквани резултати
2. Механизъм за оценка и корекция

.

I. Общи положения

Държавната политика към българите в чужбина е резултат от наличието на значими по численост български общности извън държавните граници на Република България. Те възникват в различни периоди и ситуации. Голямо е разнообразието от причини, цели, потребности и стремежи, които ги мотивират за емигриране. Условията, в които се развиват и съществуват – географски, политически, икономически, демографски, културни и духовно-религиозни, съхранените или усвоените разлики в етнокултурното и националното самосъзнание допълнително внасят специфика във вътрешното състояние на всяка общност и проблемите, пред които са изправени. Особено силно влияние оказват различните по характер, насоченост и интензивност асимилационни процеси в държавата-приемник. Това разнообразие от фактори и показатели води до съществени различия в социално-икономическото положение, политическите нагласи и културните ориентири в отделните общности, но също така и вътре във всяка от тях.

Българските общности имат признат статут на национални малцинства в осем държави. От тях четири са страни-членки на Европейския съюз, като Чехия, Словакия, Румъния и Унгария, а другите са Сърбия, Молдова, Украйна и Хърватия.

Статистическите данни сочат за значителен брой българи в чужбина:

– По официални данни в страните – членки на Европейския съюз българските граждани са: Испания – 175 414; Гърция – до 125 000; Германия – 93 889; Великобритания – 85 080; Кипър – около 35 000; Австрия – 14 827; Нидерландия – 12 340; Франция – 8 148; Италия – 6 559; Португалия – 6 456; Чехия – 4 363; Ирландия – 4 000; Белгия – 3 279; Унгария – 2 800; Дания – 2 685; Полша – 1 020; Латвия – 921; Швеция – 805; Люксембург – 800; Финландия – 714; Словакия – 667; Естония – 204; Румъния – 189; Литва – 171; Словения – 34.

– В държави извън Европейския съюз: САЩ – 92 876 българи по произход по данни от 2010 г, 2 495 български студенти по данни на Института за международно образование във Вашингтон за 2010 г.; Канада – 27 255 български граждани по данни на Националното бюро по статистика на Канада от 2010 г.; Аржентина – 2 500 български граждани; Израел – 7 500 български граждани; Австралия – 2 680 български граждани според официалното преброяване в страната през 2006 г.; Република Южна Африка – 20 000 български граждани.

– Национални преброявания дават информация за броя на българите в отделните страни с „исторически” общности: през 2004 г. в Република Молдова българите са 65 662, а българите – гагаузи – 147 500; през 2001 г. в Украйна българите са 204 574; през 2011 г. българите в Сърбия са 18 543, като 2 922 от тях са с придобито българско гражданство през периода 2001 – 2010 г.; В Албания 1 053 лица са с придобито българско гражданство през 2001 – 2010 г.; по данни на румънския Национален статистически институт от 2002 г. българите по произход в Румъния са 19 928.

Българските граждани и лицата от български произход в чужбина са неделима част от българския народ. Те генерират в себе си значителен икономически, финансов, образователен, демографски, трудов и интелектуален потенциал. Провеждането на държавната политика към тях е от изключителна полза за България във външно и вътрешно политически, икономически, културен план.

Политиката към българите в чужбина се обуславя от:

– държавните интереси на страната;
– интересите на българите в чужбина;
– високата степен и желание за съхраняване на национално съзнание сред българите в чужбина;
– изградената и непрекъснато разрастваща се мрежа от граждански, културни и образователни структури на българите в чужбина;
– тенденциите на мобилност в глобален и регионален план;
– ползата за България от българските лобита в чужбина;
– потенциала на българите и българските общности в чужбина като перспективен фактор в междудържавните отношения.

1. Цел

Създаване на политическа рамка за изграждане на комплексна, дългосрочна и интегрирана държавна политика за българските граждани и българските общности в чужбина.

Оптимизирането на институционалната и нормативната основа ще гарантира съвременна държавна политика за защита, подкрепа и духовно единение на всички българи в чужбина. Изпълнението на общата цел ще доведе до:

– съхраняване на националната и културната идентичност на българските граждани и българските общности в чужбина;
– обединение на всички българи в рамките на всяка българска общност в чужбина, независимо от различията в социалната и възрастовата им характеристика;
– приобщаване и включване на български граждани от чужбина към държавния и обществено-политическия живот в България;
– подобряване на миграционния баланс на страната;
– разпространение на положителния образ на България по света;
– използване на възможностите на българските граждани в чужбина в контекста на мобилността и свободното движение на хора;
– интегриране на българските граждани в обществата на държавите от Европейския съюз чрез премахване на бариерите в областта на трудовия пазар, свободното движение, недопускане на дискриминация и др.;
– създаване на ясни и точни критерии за придобиване на българско гражданство и система, гарантираща интегриране в българското общество на новоприетите български граждани;
– стимулиране на българския бизнес за инвестиции в райони с компактни български общности, като Украйна, Молдова, Сърбия и др.

2. Принципи

Политиката на Република България за българските граждани и българските общности в чужбина се основава на държавните интереси.

2.1. Основополагащи принципи

– ненамеса във вътрешните работи на държавите по пребиваване; ненарушаване на границите; ненакърнимост на държавния суверенитет; зачитане на правото на народите на самоопределение и на правата на човека и основните свободи;
– последователност на дейностите, изискващи дългосрочен подход и интегриране на проблематиката в двустранните отношения с дадените държави и в многостранното сътрудничество в области като образование, култура, икономическо и трансгранично сътрудничество и др.

2.2. Законност и защита правата на човека

Международните стандарти за правата на човека и основните свободи са разписани в международните пактове на ООН и в конвенции, по които държавите по пребиваване са страни. Отчитане на различния статут на българите в чужбина и местното законодателство на страната на пребиваване. Националната стратегия е съобразена с националната сигурност на страната. Държавната политика е обвързана с повишаване на информираността на гражданското общество в страната и на българските граждани и българските общности в чужбина.

2.3. Анализ и научност

От особена важност за провеждането на националната стратегия е извършване на периодичен анализ на състоянието и перспективите на българските общности в чужбина, периодично изготвяне на обобщени статистически анализи и актуализиране на мерките за реализиране на държавната политика. Задължителен елемент е диференцираният подход към всяка отделна българска общност зад граница, съобразен с условията на нейното историческо формиране, развитие, съвременно състояние и перспективи.

2.4. Отчетност и контрол

Държавната политика за българите за българите и българските общности в чужбина се реализира чрез политики, изпълнявани в Национални тригодишни планове за действие. Всяка държавна институция се отчита пред Министерския съвет относно резултатите от заложените в плановете мерки.

3. Целеви групи

3.1.. Български емигрантски общности и лица с българско, с българско и чуждо гражданство;
3.2. Български общности, както и лица с българско, с българско и/или чуждо гражданство, със статут на българско национално малцинство;
3.3. „Исторически” български общности в чужбина и лица от български произход с чуждо, и/или българско гражданство.

.

ІІ. Обзор на държавната политика към момента на приемане на стратегията

1. Институционална система

Република България има изградена институционална система и администрация за изпълнението на държавната политика за българските граждани и българските общности в чужбина.

1.1. Ръководни органи, органи с обща компетентност и специализирани държавни органи

Координацията и взаимодействието между държавните институции, неправителствените организации, академичните звена и средствата за масово осведомяване е задължителен елемент при изпълнение на Националната стратегия

1.1.1. Ръководни органи

Президент на Република България

Президентът е самостоятелна институция в системата на държавните органи. Неговите правомощия са посочени в Конституцията на Република България. В своята дейност президентът се подпомага от вицепрезидент. Вицепрезидентът изпълнява определен кръг конституционни правомощия при изрично възлагане от страна на президента с указ. Правомощията, които са възложени на вицепрезидента, са назначаване и освобождаване от длъжност на държавни служители, определени със закон; даване и възстановяване на българско гражданство и освобождаване и лишаване от него; предоставяне на убежище; упражняване право на помилване.

Заместник министър-председател, в чиито ресор е и държавната политика за българите граждани и българските общности в чужбина

Съгласно чл. 23, ал. 4. от Закона за администрацията, Министър-председателят определя правомощията и ресорите на заместник министър-председателите. Съгласно Чл. 24, ал. 2. Заместник министър-председателите изпълняват правомощията, които са им възложени от министър-председателя в определените им ресори.

Заместник-министър председателят предлага за изпълнение политики за българите и българските общности в чужбина и координира дейността на ресорните ведомства в тази област.

1.1.2. Органи с обща компетентност

Министерство на външните работи /МВнР/

Държавната политика по отношение на българските граждани и българските общности извън Република България и на техните организационни структури е в унисон с държавната политика в областта на външната политика на страната ни. МВнР, чрез дипломатическите и консулски представителства в чужбина, взаимодейства пряко с български граждани и техните общности и организации, като им оказва възможно съдействие в интерес на осъществяването по места на програмите за българите в чужбина.

Дипломатическите и консулски представителства на Република България в чужбина осъществяват дейности по:

– придобиване, възстановяване или освобождаване на българско гражданство и свързаните с това процедури по приемане, препращане на документи на кандидатите за гражданство до Държавната агениця за българите в чужбина, както и предаването на решенията по тези документи на кандидатите за гражданство;
– издаване на български документи за самоличност – паспорт, лична карта, свидетелство за управление на МПС и временен паспорт;
– оказване на съдействие за получаване документи, издадени от български централни ведомства и институции и общински служби – свидетелства за съдимост, актове за раждане, удостоверения за гражданско състояние и др.;
– оформяне на актове по гражданското състояние на български граждани, заверки и легализации на документи неподлежащи на вписване;
– оказване на съдействие при решаването на правни въпроси, свързани с български граждани при водене на съдебни дела, адвокатска защита в случаи на произшествия, на арести, на смъртни и други случаи.
– чрез своите културни аташета популяризира в страната на акредитация българската култура, с което спомага за обединяването на българските общности в чужбина и запазване на българската духовност, самосъзнание и идентичност;
– следене, анализиране и информиране за измененията в законодателството и практиката в различните области на съответните страни спрямо малцинствата, в т.ч. спрямо българските общности, без които е невъзможно провеждането на адекватна държавна политика на Република България спрямо българите и българските организации извън България.

Министерство на вътрешните работи /МВР/, Дирекция „Миграция”

Дирекция „Миграция“ е специализирана структура на МВР. В нейните компетенции са координацията на миграционните процеси и развитието на миграционната политика. Дирекцията дава становища по молби за придобиване, възстановяване и освобождаване от българско гражданство.

С приемането на Националната стратегия по миграция, убежище и интеграция /2011 – 2020/ се създава Национален съвет по миграционна политика и оперативно, експертно звено към него – Секретариат. Секретариатът предлага на Съвета мерки и политики и в областта на трайно установяващите се българи от чужбина в България, разглеждат се нови тенденции на миграционната и интеграционна политика и т.н.

Министерство на образованието и науката /МОН/

МОН има водеща роля при разработването и реализирането на образователната политика за българските граждани и българските общности в чужбина. Изпълнението на образователната политика се организира и координира от Постоянна междуведомствена комисия по въпросите на образователната дейност за българите в чужбина под общата координация на министър на образованието, младежта и науката.

Дейността на МОН включва:

– организиране и провеждане на информационни кандидатстудентски борси за приемане на чуждестранни граждани от български произход за обучение в държавните висши училища на Република България;
– съгласувателна процедура с организациите на българските общности, дипломатически представителства и средни училища с цел разпределение и утвърждаване на боря на приеманите за обучение студенти и докторанти по страни и региони;
– провеждане на кампания в съответните държави за приемането на студенти, докторанти и специализанти – лица от български произход от чужбина, за обучение в държавните висши училища на Република България;
– координиране, финансиране и контролиране дейността на българските държавни и неделни училища в чужбина;
– организационно, методическо и финансово осигуряване и подпомагане дейността на българските държавни и неделни училища в чужбина.

Министерство на културата /МК/, Български културни институти в чужбина

Съгласно Закона за закрила и развитие на културата, Българските културни институти в чужбина са държавни културни институти, които се ръководят методически и финансово от Министерството на културата. Те се създават и осъществяват своята дейност на базата на подписани двустранни междуправителствени спогодби, регламентиращи юридическия им статут и условията за работа и протоколи към някои от тях.

Основните задачи на Българските културни институти в чужбина са подпомагане на запазването на българската национална културна идентичност и интегрирането й в културното многообразие в Европа и света; съхраняване на българските национални културни характеристики; разширяване и задълбочаване на връзките и контактите на българската култура в света и др.

Министерство на правосъдието /МП/, Дирекция „Българско гражданство”, Съвет по гражданството

Дирекция „Българско гражданство” има компетентност по приемане и извършване на проверки на молбите и предложенията за придобиване на българско гражданство, организира съгласувателната процедура на междуведомствено ниво.

Съветът по гражданството на МП дава мнение по молбите и предложенията, свързани с българското гражданство, а министърът на правосъдието изготвя проекти на предложения до президента на Република България за издаване на укази или откази във връзка с българското гражданство.

Министерство на труда и социалната политика /МТСП/

МТСП осъществява държавната политика в областта на доходите и жизненото равнище, социалното осигуряване, защитата при безработица и насърчаване на заетостта, пазара на труда, трудовата миграция и свободното движение на работници, безопасността и здравето при работа, социалните инвестиции, социалната закрила, социалното включване, подкрепата на децата и семейството, демографското развитие, интеграцията на хората с увреждания, равните възможности и антидискриминацията.

Съобразно своите компетенции, министърът на труда и социалната политика ръководи, координира и контролира в сътрудничество с другите държавни органи, социални партньори и неправителствени организации дейността по анализиране, оценяване и прогнозиране на трудово-миграционните процеси, свободното движение на работници и демографските процеси, предлага и провежда мерки за регулирането им в областите от компетентност на министерството; организира и координира разработването и провеждането на политиката по свободното движение на работници, включително координация на системите за социална сигурност, трудова миграция и интеграция на граждани от трети държави; издава удостоверения на физически и юридически лица за регистрация за извършване на посредническа дейност по наемане на работа на български граждани в страната и в чужбина и за моряци; и др.

Областни управи

Съгласно Закона за администрацията, ДВ. бр.130/1998 г. и последно изменение ДВ. бр. 42/ 2009 г., Член 29, ал. 1, Областният управител е едноличен орган на изпълнителната власт в областта. Той осъществява приоритетно сътрудничество по отношение на установяването на контакти, сътрудничество и побратимяването на населени места и региони от областта с населени места и региони в чужбина, чиято територия се населява от лица от български произход с чуждо и/или българско гражданство.

Национален статистически институт /НСИ/

НСИ е институцията за събиране и анализ на статистическа информация. НСИ представя статистическа информация в областта на миграцията на ЕВРОСТАТ. Официалната информация служи за анализи и изследвания, за планиране и прогнозиране. НСИ е институцията, чиято информация подпомага държавата в изработването и прилагането на политики по отношение на българите и българските общности в чужбина.

1.1.3. Специализирани държавни органи

Държавна агенция за българите в чужбина /ДАБЧ/

ДАБЧ реализира държавната политика за българите чужбина, съгласувано със заместник-министър председател, отговарящ за политиката за българите и българските общности в чужбина. Съгласно функциите и задачите й, заложени в нейния Устройствен правилник, ДАБЧ координира дейността на държавните институции в тази област.

ДАБЧ поддържа контакти и подпомага дейността на гражданските структури на българските общности в чужбина. Тя удостоверява българския произход на лицата, кандидатстващи за придобиване на българско гражданство, постоянно и/или продължително пребиваване на територията на Република България. ДАБЧ съхранява и актуализира база от данни, както и извършва анализи за състоянието и тенденциите сред българските общности в чужбина.

1.2. Неправителствени организации и академични институти. Дирекция „Вероизповедания” към Министерски съвет

1.2.1. Обществената инициатива и академичната мисъл в държавната политика за българите и българските общности по света

Неправителствените организации имат важния статут на обществен коректив и помощник, но и на стимулиращ фактор по отношение на държавните институции в провеждане на политиката за българите в чужбина. Те притежават значителни възможности да извършват дейност, надхвърляща официалните компетенции на държавните институции. От значение е мястото, което те могат да заемат в международната дейност по защита на правата на българските малцинства и общности в чужбина и поддържането на българската идентичност.

Изследванията на академичната и университетска общност в областта на историята, както и на съвременното състояние на българските общности в чужбина от гледна точка на етнологията, лингвистиката, демографското състояние, миграцията, интеграцията и др. имат не само научен, но и приложен характер. Те са елемент в търсенето на диференциран подход в политиката за всяка българска общност в чужбина с нейните специфични характеристики и тенденции на развитие.

1.2.2. Дирекция „Вероизповедания” към Министерски съвет

Прилагането на диференциран подход към различните религиозни общности на българите в чужбина е елемент от общата държавна политиката към българите в чужбина:

– относно православните общности, исторически останали извън границите на България – в Турция, Румъния, Сърбия, Молдова и Украйна да се работи за гарантиране на техните религиозни права и свободи, особено в православните държави, както и за възстановяването на собствеността на имоти, където има такива;
– относно българските православни общини в страните на ЕС, които са на територията на Западно и Средноевропейската епархия, да продължи съществуващата финансова подкрепа, осъществявана чрез дирекция „Вероизповедания” към Министерски съвет за тяхното духовно укрепване, функциониране и създаването на нови православни общини с оглед различните миграционни потоци в ЕС;
– относно българските православни общини в САЩ, Канада и Австралия, следва да се подобри комуникацията и съвместните усилия на държавните институции и Българската православна църква за спирането на тревожните процеси на дезинтеграция, които се наблюдават в последното десетилетие.

2. Нормативна уредба / инструменти на политиката

2.1. Основни вътрешноправни актове и стратегически документи

– Конституция на Република България;
– Закон за българите, живеещи извън Република България, ДВ, бр. 30/2000 г.;
– Закон за българското гражданство, ДВ, бр. 136/1998 г., изменение и допълнение ДВ, бр. 54/2002 г., изменение и допълнение, ДВ, бр.35/2010 г.;
– Закон за чужденците в Република България, ДВ, бр. 153/1998 г. и изменения и допълнения, ДВ, бр. 30/2006 г.;
– Закон за ратифициране на Европейската конвенция за гражданството, ДВ, бр. 102/2005 г.;
– Закон за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на ЕС и членовете на техните семейства, ДВ, бр. 80/2006 г., посл. изм. и доп., бр. 21/2012 г.;
– Закон за насърчаване на заетостта – Глава осма, Раздел І, ДВ, бр. 112/2001 г., посл. изм. и доп., бр. 7/2012 г.;
– Закон за дипломатическата служба, ДВ., бр. 78/ 2007 г., посл. изм., бр. 38/2012 г.;
– Закон за консулското съдействие и консулските услуги (проект);

– Постановление № 103/1993 г. на МС за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина;
– Постановление № 228/1997 г. на МС за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България;
– Постановление № 334/2011 г. на МС за българските неделни училища в чужбина;
– Решение № 465/2011 г. на МС за създаване на Постоянна междуведомствена комисия по въпросите на образователната дейност сред българите в чужбина;
– Постановление №19/2000 г. на МС за преобразуване на Агенцията за българите в чужбина в Държавна агенция за българите в чужбина;
– Национална стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията /2011 – 2020/;
– Устройствен правилник на Държавната агенция за българите в чужбина, приет с Постановление № 243/2006 г. на Министерския съвет;
– Подзаконови нормативни актове – правилници за прилагане на действащи закони, наредби и инструкции.

2.2. Основни международни договори и актове

– Договор за Европейския съюз;
– Договор за функциониране на Европейския съюз;
– Виенска конвенция за дипломатическите отношения;
– Виенска конвенция за консулските отношения;
– Харта за основните права на Европейския съюз;
– Европейска конвенция за правата на човека и основните свободи на съвета на Европа;
– Регламент /ЕС/ № 492/2011 г. за свободно движение на работници в Европейския съюз;
– Регламент /ЕО/ № 883/2004 г. за координация на социалната сигурност в Европейския съюз;
– Регламент /ЕО/ № 987/2009 г. за прилагане на Регламент /ЕО/ № 883/2004 г.;
– Регламент /ЕС/ № 1231/2010 г. за разширяване действието на Регламенти /ЕО/ № 883/2004 г. и 98782009 г. към граждани на трети държави;
– Директиви в областта на взаимното признаване на квалификации;
– Венециански протокол на Европейската комисия за демокрация чрез законност;
– Препоръка № 1201 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа;
– Копенхагенски документ на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа;
– Регламент №553/1995 г. на Съвета на Европа, относно защитата на гражданите на Европейския съюз от дипломатическите и консулски представителства;
– Всеобща декларация за правата на човека /резолюция на Общото събрание на ООН № 217/1948 г./;
– Международен пакт за гражданските и политическите права;
– Международен пакт за икономическите, социалните и културните права.

3. Държавната политика за българите и българските общности след 1989 г.

Институционалното покритие на политиката се осигурява от различни държавни институции, всяка със своите конкретни отговорности и области на практическа дейност – министерствата на външните работи, на вътрешните работи, на труда и социалната политика, на културата, на образованието и науката, на икономиката и др.

В различни периоди след 1989 г. политиката за българите и българските общности в чужбина е отговорност на заместник-министър председател или „министър без портфейл”.

С Постановление № 108/1992 г. на МС се създава първата специализирана държавна институция – Агенция за българите в чужбина, преобразувана с Постановление №19/ 2000 г. на Министерския съвет в Държавна агенция за българите в чужбина /ДАБЧ/ към МС. Като държавен орган, пряко подчинен на правителството, на ДАБЧ е вменено задължението да бъде координиращ орган в провеждането на държавната политика за българите и българските общности в чужбина.

В националното законодателство на Република България са въведени и се прилагат закони, очертаващи нормативната рамка на държавната политика за българите и българските общности в чужбина.

Закон за българско гражданство, ДВ. бр.136, 1998 г. Законът регламентира облекчен ред за придобиване на гражданство за лицата от български произход. През годините той претърпява изменения и допълнения. Българската държава въвежда допълнителни улеснения по отношение на кандидатите за придобиване на българско гражданство. Оптимизирана е процедурата по приемане на лица от български произход за български граждани.

Политиката за придобиване на българско гражданство е елемент на държавната политика за българите в чужбина. Придобиването на българско гражданство от представители на българските общности в чужбина подпомага опазването и разпространението на българското културно-историческо наследство в съответните страни. От 1990 г. до 2011 г. общо 112 041 души придобиват българско гражданство.

През 2000 г. Народното събрание приема Закон за българите, живеещи извън Република България /ЗБЖИРБ/, ДВ, бр. 30, 2000 г. Новите предизвикателства пред държавната политика налагат актуализиране на нормативната уредба в тази област.

От 1990 г. до 2010 г. между 18 000 и 20 000 българи /главно от Казахстан, Молдова, Украйна и Русия/ се установяват на територията на България. Този процес по преселване и трайно установяване на територията на България все още не е достатъчно регулиран и е налице необходимост от работа за постигане на по-добри интеграционни политики.

В областта на образователната дейност е изградена нормативна рамка на държавната политика. През 1993 г. е прието Постановление № 103 на МС “За осъществpяване на образователната дейност сред българите в чужбина”. Съгласно постановлението ежегодно се приемат над 400 българи от чужбина за студенти, докторанти и специализанти. През 1997 г. е прието Постановление № 228 на МС за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България.

Стратегически въпрос на държавната политика е съхраняването на български език сред най-младото и подрастващото поколение българи в чужбина. Като финансов инструмент на държавната политика е Националната програма „Роден език и култура зад граница” на МОМН. Чрез нея българската държава финансира българските училища, включително и държавни учебни завадения на държавата-приемник с изучаване на български език.

Благодарение и на тези усилия на българската държава значително се разшири мрежата от български неделни училища в чужбина. Само през 2012 г. са открити нови 12 училища, като общият брой на тези образователни звена в началото на 2013 г. е 189.
Като друга мярка, целяща институционализирането и подкрепата на съботно-неделните форми на обучение, е приемането на Постановление № 334/2011 г. на МС за българските неделни училища в чужбина. Държавата оказва финансова подкрепа за функционирането на тези учебни звена. За учебната 2012/2013 г. по Постановлението са финансирани 104 неделни училища с 4 027 339 лева.

Като звено, в чиито компетенции е държавната образователна политика на българите в чужбина, е създадената Постоянна междуведомствена комисия по въпросите на образователната дейност сред българите в чужбина с Решение на МС № 456/2011 г.

Целите на комисия са:

– организация и координация на работата на държавните ведомства и организации при осъществяването на образователната политика на Република България по отношение на българите и българските общности в чужбина;
– подпомагане на дейността по приема на студенти, докторанти и специализанти – българи от чужбина, съгласно ПМС 103/1993 г. и ПМС br /228/1997 г.

За привличане на граждани на трети страни за обучение в български висши училища МОН организира информационни дни на българското висше образование в чужбина сред представители на историческите български общности. Информационните дни са свързани предимно с изпълнение на ПМС 103 и 228.

С акт на МС се измени Постановление № 90/2000 г. на МС за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации. С акта се повишава стипендията за студентите от български произход по ПМС 103 и ПМС 228, считано от 01. 09. 2012 г.

Съобразно своите компетенции всяка държавна институция участва в изпълнението на приетата през 2011 г. Националната стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията /2011 – 2020/. Заложените в стратегията мерки са ориентирани и към системна работа с висококвалифицираната българска емиграция, орга-низационните структури и съботно-неделните учили-ща на българите и българските общно-сти в чужбина. В изпълнение на заложените мерки са реализирани информационни трудови борси, организирани от МТСП, за български студенти, дипломанти и млади професионалисти.

Националната стратегия за българите и българските общности в чужбина ще постигне хармонизиране на политиките спрямо и другите важни стратегии и документи в областта на миграцията, интеграцията, трайното установяване, демографията и т.н.
След приемането на България за член на ЕС през 2007 г. и създадените възможности за свободно движение на българските граждани се създаде предпоставка за нуждата от изграждане на мрежа от служби по трудови и социални въпроси към МТСП. Такива служби са разкрити към дипломатическите представителства на Република България в Испания, Гърция, Германия, Великобритания, Ирландия и Кипър. Създаването на мрежата от такива служби има своя положителен ефект върху информираността на българските граждани в други държави-членки на ЕС по отношение на техните права като граждани на ЕС и възможностите им за завръщане обратно и тяхното трудово реинтегриране.

.

III. Национални политики за българските граждани и българските общности в чужбина

1. Фактори за нови подходи в държавната политики:

– Пълноправното членство на България в Европейския съюз и произтичащите от това ангажименти на страната са фактор за провеждането на реални работещи политики към българите и българските общности в ЕС и по света, чрез които да се постига тяхната подкрепа за запазването на идентичността им, както и за защитата им;
– Значителни български емигрантски и „исторически” общности в чужбина;
– Българската емиграция в страните-членки на ЕС в огромната си част е със запазено българско гражданство. С такъв статут са и българите, живеещи в САЩ, Канада, ЮАР, Австралия, Нова Зеландия;
– Българските „исторически” общности в страните от ОНД /главно в Украйна и Молдова/ са от лица – граждани на съответните страни с български етнически произход. През последните две десетилетия една част придобиват българско гражданство;
– По данни на Националния статистически институт за периода 1989 – 2001 г. салдото на външната миграция на български граждани е отрицателно и е около 670 000 души. След влизането на страната в Европейския съюз през 2007 г. до 2011 г. от страната в чужбина са се изселили 61 334 души. За същия период в страната са се заселили 10 097 души. Тези процеси водят до отрицателен прираст от 51 237 души.
– Желание за съхраняване на българско национално самосъзнание, както и на установяване на публично-правни връзки на българите от историческите българските общности с България;
– Непрекъснато разрастване на мрежата от граждански структури на сънародниците ни зад граница. Понастоящем около 800 са дружествата, клубовете, асоциации, училищата /съботно-неделни/, медиите /вестници, списания, радио и телевизионни станции/, библиотеки, църкви и църковни общини по целия свят;
– Нарастване на броя на училищата /съботно- неделни/ и образователно-информационните центрове, в които се обучава май-младото и подрастващото поколение българи в чужбина. В информационните центрове се провеждат консултации и се подпомага интегритета и адаптацията.

2. Приоритети

– Създаване на единна нормативна база, регулираща обществените отношения на държавата с българските граждани, лицата от български произход и българските общности в чужбина;
– Създаване на възможности за институционално представителство на българските граждани и българските общности от чужбина в България;
– Провеждане на последователна образователна политика на българската държава за всички нива на образованието на българските граждани и българските общности в чужбина;
– Поддържането на устойчиви връзки с българските граждани и българските общности в чужбина и подпомагане на техните структури – организации, медии, образователни звена, читалища, църкви и религиозни общини в чужбина;
– Разширяване на информационното обслужване на българските граждани и българските общности в чужбина.

3. Основни политики за българските граждани и българските общности в чужбина

Националната стратегия се реализира чрез изпълнението на програми, осъществявани в тригодишни планове за действие. Плановете съдържат конкретни мерки, цели, дейности, източници на финансиране и очаквани резултати.

Сложният и многоаспектен характер на връзката между българската държава и българските граждани и българските общности в чужбина, на тенденциите във връзка с мобилността в разглежданата област, предопределят характера на политиките, които са свързани, допълващи и препокриващи се в отделни части. Задължителен елемент е тяхното институционално, нормативно и финансово осигуряване. Паралелното решаване на преплитащи и допълващи се задачи от „външно” и „вътрешно” естество, имащи пряко отражение върху бъдещото развитие на страната и нацията, оформят интегрирания характер на държавната политика.
Съчетаването на нови подходи с утвърдили се положителни практики в държавната политика е ключов елемент на националната стратегия. В дългосрочен план тази приемственост ще осигури успешната реализация на предлаганата национална стратегията.

3.1. „Национално представителство”

Пълноправното членство на страната в Европейския съюз, задълбочаването на процесите на глобализация в света, националните ни интереси и значителното увеличаване на броя на българските граждани в чужбина налагат необходимостта от създаване на реални възможности за тяхното участие в обществено-политическия живот в България.

Основно направление за работа:

– Създаване на Национален съвет на българите, живеещи извън Република България, като независим консултативен орган на обществени начала към Администрацията на Президента или Народното събрание; Изборите за Национален съвет се организират и провеждат успоредно с изборите за национални институции;

– Основна характеристика на съвета: оперативност и ефективност, реализиращи се в двустепенна система – разширен състав и изпълнителен съвет /оперативен състав/.

– Съставът на съвета се избира от представители на българите в чужбина – 4/5, а останалата част са представители на държавните институции в България: Народно събрание, Администрация на Президента и Министерския съвет.

– Разработване на механизъм за избор на представителите от чужбина;

– Основни оперативни функции на Националния съвет:

= да участва във формирането и провеждането на държавните политики към българите в чужбина и подпомага държавните институции в това отношение;
= да представя и защитава интересите на българите от чужбина пред българските държавни органи и институции;
= да работи за утвърждаване на българската национална идентичност, самосъзнание, образование и култура зад граница;
= да приобщава българите от чужбина към обществено-политическия живот в България;
= да участва в подготовката по изработването на проекти за нормативни актове, съобразно целите на съвета.

3.2. „Образователна политика”

Държавната политика по отношение на българските училища в чужбина, осъществявана от МОН, отчита съхраняването на българския език като най-важният елемент за запазване на национална идентичност на българските граждани и българските общности в чужбина. Това с особено се отнася до най-младото поколение българи в чужбина и децата от смесените бракове. Затова се създават нормативни възможности за функционирането на българските училища в чужбина и за провеждане на обучение по български език и литература, по история на България и по география на България към български дипломатически представителства и към организации на българите в чужбина.

Основни направления за работа:

– актуализиране на нормативната уредба, регламентираща образователната политика към българските граждани и българските общности в чужбина;
– разработване и утвърждаване от министър на образованието и науката на Концепция за обучението на децата и учениците в българските неделни училища в чужбина, която да включва спецификата на обучението;
– продължаване финансовото подпомагане на българските училища в чужбина и на чуждестранните училища в системата на светското образование, в които се изучават български език и литература, история на България и география на България, както и български фолклор;
– разработване и утвърждаване от министъра на образованието и науката на наредба, с която да се уредят условията и редът за допълнително усвояване на книжовния български език от децата и учениците с български произход, които са се обучавали в училища на чужди държави и продължават обучението си в училища в Република България;
– разработване и утвърждаване от министъра на образованието и и науката на учебници и учебни помагала, адаптирани към спецификата на обучение в чуждоезикова и социокултурна среда;
– разработване и въвеждане на онлайн – дистанционно обучение за деца и за възрастни;
– проучване на възможностите за създаване на Институт по български език в чужбина /по модела на института по испански език „Сервантес”/;
– създаване на условия за осигуряване на аташета по български език и литература към българските дипломатически представителства в страни с големи компактни български общности.

3.3. „Културна политика”

Културната политиката на българската държава съдейства за съхраняване на националното самосъзнание, етнокултурна и духовна идентичност на българските граждани и българските общности в чужбина. Централно място в тази политика заема Министерство на културата.

Специфичният характер на културната сфера определя конкретните и последователни стъпки в дейността на ведомството като:

– разширяване на присъствието и влиянието на българската култура в страната приемник;
– утвърждаване на положителен образ на Република България чрез популяризиране постиженията на българската култура;
– утвърждаване мястото на българската култура в световните културни процеси;
– създаване на положителна среда за изграждане на трайни връзки и приятелски отношения между Република България и страната-домакин в областта на култура;
– активно подпомагане на развитието на творческите индустрии и конкурентната способност на българското изкуство;
– създаване на медийна и информационна среда в страната-домакин, която да представя коректно българската култура, във всичките й аспекти;
– българските културно-информационни центрове в чужбина подпомагат организациите и клубовете на сънародниците ни в тяхната културна дейност.

3.4. „Млада българска емиграция”

През 2008 г. МС приема Национална стратегия на Република България по миграция и интеграция 2008 – 2015 г. /НСРБМИ/, която след приемането на новата Национална стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията 2011 – 2020 г. /НСОМУИ/ се запазва под формата на Национална програма по законна миграция и интеграция /2012 – 2015/. Програмата е насочена към изпълнение на заложените в нея политики и мерки в областта на законната миграция, интеграция и развитие. Централно място в нея заема Програмата за трайно завръщане в страната на лица с българско гражданство, установили се в чужбина, с акцент върху младата българска емиграция, както и към лица с български произход, живеещи на територията на други държави. НСОМУИ се изпълнява с годишни Планове за действие.

Постоянен приоритет на държавната политика са младежките сдружения на българите в чужбина, обединяващи студенти и млади професионалисти. За реализиране на приоритетите, заложени в т. IV „Национални политики в областта на миграцията, убежището и миграцията” от НСОМУИ, свързани с „привличане на висококвалифицирани български граждани – емигранти и чужденци от български произход с цел трайно установяване и заселване в страната” ще се продължат конкретните действия по:

– поддържане на устойчиви връзки и подпомагане дейността на младежките сдружения на българите в чужбина;
– актуализиране на базата-данни за числеността, структурата и организационното равнище на българските студентски общности в чужбина;
– изготвяне на анализи за състоянието на младата висококвалифицирана българска емиграция и проблемите – психологически, социални, културни, икономически, пред което е изправена;
– анализ на нагласите на младата висококвалифицирана емиграция за завръщане и професионална реализация и кариерно развитие в България;
– проучване на чуждестранния опит по привличане на младата емиграция;
– организиране на младежки форуми по темата, с участието на дипломанти и млади професионалисти, завършили чуждестранни висши училища;
– организирането на летни стажове за студенти и млади специалисти от чужбина в български държавни институции.

4. Усъвършенстване на нормативната база, институционалната система и подобряване на административния капацитет

Водеща роля по прилагането, взаимодействието и координацията по реализиране на Националната стратегия има ресорният заместник министър-председател, съобразно законоустановените му компетенции по чл. 23, ал. 4 от Закона за администрацията. ДАБЧ обобщава тригодишните планове за действие, съобразно заявените отговорности на всяка държавна институция по политиките, заложени в стратегията.

Усъвършенстването и систематизирането на публично-правната връзка между българската държава и българите и българските общности в чужбина е важно условие за успешното реализиране на държавната политика. При необходимост изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, съобразено с членството на България в Европейския съюз.

В пряка връзка с усъвършенстването на публично-правната връзка между българската държава и българите и българските общности в чужбина е актуализирането на критериите за придобиване на българско гражданство.

Анализът, формулираните приоритети и политики налагат създаването на Съвет по прилагане на Националната стратегия за българските граждани и българските общности в чужбина към ресорния заместник министър-председател, с цел максимално взаимодействие и координация между ангажираните в това институции и структури.

Членовете, функциите и дейността на Съвета се определят с акт на Министерския съвет на Република България.

Съветът предлага на правителството налагащи се промени в институционалната система, нормативната база и проекти за решения от компетентността на Министерския съвет по отношение на политиката към българските граждани и българските общности в чужбина.

Съветът е свързваща структура между държавните органи, институции, местната власт, неправителствения сектор, ангажирани в изпълнението на Националната стратегия.

Съветът изпълнява задачи по организацията, изпълнението и контрола на:

– постоянен мониторинг и анализ върху изпълнението на целите на Националната стратегия;
– подготовка на експертни становища за промени в нормативната база;
– изготвянето на изследвания в сътрудничество с академични и научни центрове и институти;
– предлага обучителни курсове за укрепване на административния капацитет на служители и специалисти, ангажирани с изпълнението на националната стратегия.

5. Финансиране на изпълнение на стратегията

Националната стратегия се финансира от държавния бюджет, чрез бюджетите на съответните институции и от възможни финансови инструменти и програми на ЕС.

6. Механизъм за изпълнение и отчитане на стратегията

По предложение на ресорния заместник министър-председател Съветът по прилагане на Националната стратегия приема плановете по изпълнение на политиките на стратегията. Отчетите от компетентните ведомства се предоставят в регламентиран срок на ресорния заместник-министър председател.

Отчетите по изпълнението на Националната стратегия следва да бъдат публикувани на интернет порталите на държавните институции, ангажирани с изпълнението на стратегията, с цел постигане на прозрачност по прилагането на политиките и събиране на оптимален брой мнения, оценки и предложения от българските граждани в чужбина.

.

IV. Заключение

1. Очаквани резултати

– чрез механизмите и заложените политики в стратегията се очаква подобряване на координацията и взаимодействието на всички компетентни структури;
– постигане на ефективно сътрудничество между държавните институции, неправителствените организации и академичните институти;
– подобряване на публично-правната връзка между българската държава и българските граждани и българските общности в чужбина чрез усъвършенстване на нормативната база;
– съхраняване на националната принадлежност на българите и българските общности в чужбина;
– укрепване на административния капацитет на ангажираните по практическото осъществяване на Националната стратегия, чрез обучение и преквалификация на представители на държавната администрация и местната власт;
– информационно, статистическо и аналитично обслужване на държавната политика за българите и българските общности в чужбина;
– подобряване на емиграционния баланс на страната.

2. Механизъм за оценка и корекция

Съветът по прилагане на Националната стратегия изготвя доклад до Министерския съвет, в който дава оценка по изпълнението на годишните планове на стратегията. Дебати с участието на представители на компетентните държавни институции, обществени организации, академични среди, представители на български сдружения и организации в чужбина, средствата за масово осведомяване по актуални проблеми, свързани със състоянието на българите и българските общности в чужбина, са реален коректив за ефективността от прилаганите политики и възможното им подобряване.

Линк към оригиналния текст в Word Doc – project2014

Линк към страницата на Обществените съвети на българите в чужбина – GlobalBulgaria.Org