Димитрина Пандурова, Pandurova.net
.
Посвещавам на най-съвестните работодатели в държавата – те ще разпознаят!
.
Засега само кодирано, те си се знаят табиетите, за стил… излишно е да говорим!
Дали ще се наложи да бъдат „разкодирани” – зависи от желанието им да бъдат поне веднъж почтени!
Те са навсякъде, те прииждат, те са арогантни, те имат за цел да ни смачкат, да ни сдъвчат, да ни изплюят.
Срещали сте ги поне веднъж в живота ви – искате, не искате, нямате право на избор.
Искате, не искате – ще ги срещнете и утре, независимо от опитите ви да ги избегнете – те ще ви чакат, за да ви приклещят в някой ъгъл и да ви превърнат в техните роби, знаещи, че всичко това е допустимо, въпреки че са на ваша територия.
Въпреки законите или по-точно – в синхрон с тях.
Не – не става въпрос за неидентифицирани летящи обекти от друга планета или пък странно, изглеждащи пришълци от поредния научнофантастичен блокбастър. Те са си българско производство. Отглеждаме си ги тук и отдавна! Има-няма вече 24 години, а по всичко личи това ще продължи! Защото постъпките им остават безнаказани и безпоследствени. Те не просто си вярват, те са се самозабравили. Отдавна! Нямат страх от нищо и никого! Навсякъде другаде – в нормалните държави, с нормални правила, тяхното място щеше да е вън от скамейката поне, а в по-тежки случаи – прибрани на топло с раирано облекло и – не малка компания с аналогични индивиди, правила същите или подобни зулуми. У нас въпреки поведението им, което по всички правни норми би могло да се определи като „измама”, те си пърхат навън с години. Необезпокоявани! А това само им развърза ръцете за още и още! Стават жадни! За да окопаят в мрежите си следващата жертва, която наивно ще се примири с условията, ще си мълчи срещу откровеното цинично отношение, ще си трае за лошите условия, извънредния труд, навикването, подвикването, злобните и минаващи всякакъв допустим тон нареждания. Позволява си да псува и ругае по-зле и от последният каруцар, прикривайки се иначе зад дебелите стени на кабинета си.
За заплащането – него просто ще го пропуснем, защото не заслужава да бъде отбелязано! Въпреки че според тях то е равно на – как беше: „министерска заплата”! О, не! Горките министри! Какво ли щеше да ги чака ако трябваше да преживяват с такива оскъдни трохички!
Само в България може да се случи една личност, за която поне от пет независими източника ще чуете, че не плаща – заплати, осигуровки, данъци и… има поне две-три каси, използва всякакви нерегламентирани „врътки”, схеми и прочие, да продължава не просто да вирее безнаказано, а и да претендира да бъде обществено значима личност с добър авторитет.
Пак само на наша територия може да се случи една личност да дължи пари… на повече от един работници, и вместо да е в затвора, да продължава да бъде работодател и да наема нови и нови, и нови… пчелички.
В миналото са ги наричали чорбаджиии, по времето на социализма началници, сега – достолепното „работодатели”, „бизнесмени”, „лидери”, „управители”…
Кои са те ли?
Мошеници от най-дребен калибър, които в цивилизования свят щяха да бъдат изхвърлени от системата!
Имаше ги и през социализма, има ги и днес – не са се променили, може би само са станали още по-арогантни.
Самозабравилите се, смятащи се за недосегаеми!
Попаднали по случаен и странен начин на място, което винаги са мечтали – окичени с власт и влияние, те смятат, че тази им власт им принадлежи, те могат да я употребяват и да правят с нея каквото искат, а и с когото поискат.
За тях думата „личност“ никога не е била изпълнена със смисъл и съдържание, не присъства в дневния им ред, още по-малко в речника им.
За тях непозната завинаги остава и думата „морал“. Тя е нещо имагинерно, илюзорно и неядивно – и метафорично, и буквално.
За тях има поданици, които трябва да бъдат експлоатирани. Те разчитат на страха на подопечните им, за това, че са дошли в големия град от малкото място и никога, ама никога, не биха дръзнали да им противоречат!
* P.S.
Днес просто коментар!
Утре…
Ще видим!
