В семантиката на повечето от българските партии на прехода се крият много закодирани белези от психохарактеристиката на учредителите им. Гледайте семантичната тавтология на „Ред, законност и справедливост“ – абсолютна глупост – наличието на законност, предполага двете останали безусловно – тоест има ли законност, ще има и ред, и справедливост. Тези, които са го измислили, са мислили с краката си или въобще не са мислили. Така е на пръв поглед – но семиотичният и психологически анализ показват съвсем друго – че за тези хора законността е някъде на заден план, нещо, на което не трябва да се вярва, и затова подсъзнателно са добавили и ред, че и справедливост.
Друго име на партия е „Демократи за силна България“. Тук подсъзнанието е показало неистовото желание за изключителност – сиреч само ние сме за силна България, другите не могат да я направят силна, или просто това е единствено в нашите възможности.
„Гергьовден“ говори за съвсем несериозно отношение към функциите на партия въобще, а нещо между повик за постоянно празненство (което не е далеч от реалността) и сакралното му оправдание чрез свети мотиви.
„България на гражданите“ крие подсъзнателни претенции чрез директно протягане на ръка и безметафоричен израз, да се скъси разстоянието, което реално в съзнанието на учредителите е непреодолимо и заради това го слагат на първо място за реализация на политическите им цели.
Не по-малко интересно от психологическа гледна точка е и наименованието „България без цензура“. Де да беше цензурата или само тя проблемът на България. Тук е налице очевидно изместване и подмяна на планината с купчината пръст, между които е застанала споменатат партия. Ако следваме тяхната логика – премахвайки цензурата, всичко моментално ще си дойде на мястото. Вероятен подсъзнателен пласт на „България без цензура“ е неимоверното желание на учредителите за премахване на ограничения. На семиотична основа, това е явен белег за тотална подчиненост на някого или нещо. Като например при човек, който никога не е правил секс без презерватив, и в определен момент се е разбунтувал срещу презервативите, виждайки в тях всички беди за несполуките си, но и възможност за някаква нова изява, с която ще се направи със сигурност впечатление, достойно да те направи най-малко министър-председател.
Има и други наименования като ГЕРБ, които пък подсъзнателно казват, ние сме напредничавите, а вие сте азиатци. Като че ли проблемът не е да се развиваме правилно и по законите на съвременните норми на пазарна икономика и законност, а по нейната географска обозначеност.
АБВ си е чиста претенция за партия – на подсъзнателно ниво, Първанов иска да е един Отец Пайсий на българския преход. Неговото двумандатно президентстване го отдалечи от реалността и го накара да си повярва, че е един изключителен политик, който знае нещо повече, дето другите не го знаят, и той тепърва ще ги учи на азбуката му.
Много са прозрачни, особено ако слушате и четете тези 30-40 човека, които са избрани да се лигавят по сутрешните блокове – слушайте ги внимателно и ще разберете, че България не е толкова зле. В някои страни идиотите надвишават многократно тази бройка. А щом при нас от години се е заковала на 30-40 значи, че кадърните хора в България тепърва ще се появяват…
.
Йордан Ганчовски
